Решение № 1161 от 24.10.2022, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1161/24.10.2022 година, гр.Бургас

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Бургаският административен съд, XXIV-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Нели Стоянова при участието на секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от съдията Стоянова административно дело № 596 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Съдът е сезиран с жалба, подадена от Р.Т.С. ЕГН **********, чрез адвокат Д.Г. *** със съдебен адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-0769-000222 от 24.02.2022г. на В.С.- полицейски инспектор при ОД на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

В жалбата се сочи нищожност на издадената ПАМ, поради липса на компетентност на издателя й. Сочи се още незаконосъобразност на заповедта, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Г., който поддържа жалбата.

Оспорва констатацията на административния орган, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Иска жалбата да бъде уважена и отменена ЗППАМ. Сочи гласни доказателства. Не претендира присъждане на разноски.

Органът, издал оспорения акт, представя заверено копие от преписката по приемането му. В писмено становище сочи законосъобразност на заповедта и моли жалбата да се отхвърли. В с.з. редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че на 23.02.2022г. около 11,10 часа в гр.Бургас, жк.“З.“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ****, собственост на В.З.П. и е бил спрян за проверка, при която същият отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство – Дрегер Дръг тест 5000 с фабр. № ARРK – 0024 и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване. На водача е връчен талон за изследване № 0065913 и седем броя стикери. По делото не се установи жалбоподателят да е изпълнил задължението си.

Видно от приложения по делото талон за изследване (л.10 от делото) Приложение № 1 към Наредба № 1 от 19 юли, 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), същият отказал както да подпише, така и да получи същия талон. Това обстоятелство е надлежно установено с подписа на един свидетел и неоспорено, като съдържание на официален свидетелстващ документ от страна на нарушителя или процесуалния му представител.

За извършеното административно нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № 024799/23.02.2022г., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, от полицейския служител Д. К. Г. – пол.инспектор сектор ПП при ОД МВР-Бургас, в присъствието на свидетелите М.В. Ч. и К.И.Г... Въпросният АУАН № 024799/23.02.2022г. е съставен при отказ на жалбоподателя да го подпише, удостоверен с подписа на един свидетел.

На основание съставения АУАН № 024799/23.02.2022г. и в съответствие със заповед № 251з-3805 от 26.08.2021г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, полицейски инспектор сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Бургас, издал оспорената Заповед № 22-0769-000222 от 24.02.2022г.

Обжалваната заповед за прилагане на ПАМ била връчена на жалбоподателя С. на 21.03.2022 г. (л. 6 гръб).

В хода на съдебното производство са изслушани две групи свидетели. Актосъставителят Д. К. Г. и свидетеля по акта М.В. Ч. и по искане на жалбоподателя - свидетелите С.Д.Ч.и Т.К.К.

- за установяване на обстоятелства, свързани с това дали жалбоподателя е управлявал автомобила и неговото поведение при извършване на проверката.

В показанията си свидетелят Г., след запознаване с приложените по делото доказателства посочва, че на въпросната дата е бил изпратен да окаже съдействие във връзка с нарушение, констатирано от служители на Пето РУ - свидетели по акта. Пристигайки на място, св.Г. съставя АУАН по твърдения на служителите на пето РУ. Сочи, че пристигнал по-късно на място и не видял кой управлява автомобила. Дошъл е по-късно за да окаже съдействие, защото служителите на Пето РУ нямали правомощия да пишат актове по ЗДвП.

Свидетеля Ч. посочва, че на въпросната дата бил дневна смяна с колегите му К.Г.и Я.Р.. Около обяд те получили сигнал от служители на криминална полиция да спрат лек автомобил „Фолксваген Туарег“ в комплекс З.. При подаване на сигнала автомобила се намирал до бл.7 /до зеленчуковия магазин/. Там засекли автомобила и се разминали, като водачът продължил към бл.12 и бл.13, тогава те се завъртяли след него и пуснали светлинен и звуков сигнал. Водача ги видял и завил наляво към блок № 12 като се насочил към един от входовете, където спрял. Единият от колегите - Г. слязъл от автомобила и отишъл към въпросния автомобил. Водачът излязъл от автомобила, представил само лична карта и казал, че не носи книжка в себе си. Св.Ч. взел документите и отишъл в служебния автомобил да направи справка на въпросното лице. През това време пристигнали служителите от Криминална полиция, също към Пето РУ за да извършат претърсване на автомобила за забранени вещества. После от КАТ дошъл пол.инспектор Д. Г., който съставил акта, тъй като лицето отказало да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол и наркотици. Жалбоподателят бил сам в колата. Полицейския автомобил бил марка „Greatwall“ означен със светлинна сигнализация и надписи.

Свидетелката Ч. е съседка на жалбоподателя и живее на същия етаж. На въпросната дата си пиела сутрешното кафе към 10:30 – 11:00 часа и видяла, че колата на жалбоподателя - Р. спряла на паркинга зад блока, и от нея слязъл Т. /негов приятел от „Изгрев“/, който карал колата. Хвърлил ключовете на Р., и побягнал нанякъде. Р. си взел от колата торби с покупки и тръгнал към входа. Бил минал десетина метра от колата, когато дошли трима полицаи и после още двама цивилни. Доста време стояли до колата. Проверили всички врати, багажници, а двама от полицаите се качили горе на етажа. После от балкона видяла Р., облегнат на колата и с белезници. Св.Ч. описала полицейската кола, като малка бяла на цвят. Заявила още, че знае че жалбоподателя няма книжка и затова неговата кола я управлява приятелят му Т..

Свидетелят К. отишъл сутринта към 8 часа и нещо, да вземе жалбоподателя да пият кафе, понеже знаел, че няма книжка и не може да управлява автомобила си. Той се качил на колата - „Фолксваген Туарег“, джип, черен на цвят и отишли да пият кафе.

Около 10 - 11 часа тръгнали да се прибират, минали през магазина за плод и зеленчук и оттам, свидетелят паркирал пред блока, като бързо дал ключовете на жалбоподателя и тръгнал към тях, защото го заболял коремът.

При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Заповедта е връчена на 21.03.2022г., а жалбата е подадена на 04.04.2022г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-3805 от 26.08.2021г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.8 от посочената заповед, полицейски инспектори сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, а възражението на жалбоподателя относно нищожността на издадената заповед поради липса на компетентност на издателя й е неоснователно.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения и същата е съобразена с посочената в чл.171 от ЗДвП цел на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

С нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде биологични проби за изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Макар, със заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание да се оспорва факта, че жалбоподателят С. е управлявал автомобила на посочената дата и място, този факт по делото е установен с категоричност от събраните писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно.

Съдът кредитира, подробните и непротиворечиви показания на свидетеля Ч. при съставяне на акта, от които се установява, че на посочената дата и място именно жалбоподателят С. е управлявал МПС - „Фолксваген Туарег“, с рег.№ ****, като е посочена и причината за осъществената проверка. Посочен е още начинът и траекторията, по която се е движил автомобила, описан от свидетеля. Липсват противоречиви данни относно установяване на конкретния водач, тъй като и свидетелят лично е възприел водача на превозното средство, а и в с.з. заяви изрично, че към този момент в автомобила не е имало други лица.

В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите Ч. и К., защото показанията и на двамата изслушани по искане на жалбоподателя свидетели не опровергават така направените констатации. Свидетелят К. не е присъствал на конкретната дата и час, когато е спрян автомобила на жалбоподателя за проверка, за да твърди някакво възприятие относно фактите по извършването на проверката от страна на полицейските служители. Свидетелката Ч. е изложила твърдения, които не са в съответствие със събрания по делото доказателствен материал, както относно часа в който е видяла автомобила на С., така и вида на полицейския автомобил. Съдът счита, че показанията на тези свидетели са формирани въз основа на изградена защитна теза на жалбоподателя. Нещо повече, за първи път в съдебно заседание е застъпена тезата, че жалбоподателя не е управлявал процесния автомобил. В цялото проведено производство по издаване на ПАМ и в жалбата до съда няма твърдения за подобен факт.