Решение № 4679 от 29.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4679 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330100006 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. Т. Ш. против „Креди Йес“ ООД, с която се предявяват обективно съединени искове за признаване на сключения между страните договор за паричен заем № ****/**** г. за недействителен с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и за осъждане на ответника да върне на ищеца сума в размер на 1000 лева – дадена без основание по недействителния договор, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.01.2025 г., до окончателното плащане, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните бил сключен договор за кредит № ****, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 2200 лева, при ГПР в размер на 48,170 %. Посочва се, че съгласно договора от ищеца следвало да бъде представено обезпечение, а именно: банкова гаранция, или поръчител, отговарящ на съответни изисквания. При неизпълнение на посоченото задължение в чл. 8 от договора била предвидена клауза за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 2489,36 лева. Посочва се, че посочената неустойка представлява скрито възнаграждение, поради което е следвало сумата по нея да бъде включена в ГПР. Невключването й в него водело до нарушение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и като резултат посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР не отговарял на действителния. Това 1 водело до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.

Били извършени погашения по кредита, като сумата над размера на чистата стойност подлежала на връщане съгласно чл. 23 от ЗПК. Иска от съда да уважи исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Креди Йес“ ООД, с който се взема становище за неоснователност на исковете.

Признава, че е получил плащане в размер на 5308,58 лева по договора за кредит. Изискването за представяне на обезпечение било регламентирано в общите условия към договора, както и в предоставения на ищеца преди сключване на договора стандартен европейски формуляр. Договорът за кредит от **** г. бил действителен. Посочва се, че клаузата на чл. 8 от договора била индивидуално уговорена, доколкото е съобразена с желанието на ищеца, изразено в молбата му за кандидатстване за заем. Същата била уговорена под отлагателно условие – в случай, че кредитополучателят не представи обезпечение. Уговорката за заплащане на неустойката била в съответствие с принципа, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД за свобода на договаряне. Също така ищецът имал право на отказ от сключване на договора, в случай че не може да предостави уговорените обезпечения. Уговорената неустойка не противоречала на добрите нрави, доколкото съответствала на поетия от кредитора риск при предоставяне на заемната сума. Не оспорва обстоятелството, че неустойката по чл. 8 от договора не е включена в ГПР по кредита. Счита обаче, че същата не следвало да се включва в него, понеже се начислявала при неизпълнение на задължение на потребителя. Иска предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира се разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните е сключен договор за паричен заем № **** на **** г., в който била уговорена клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 2489,36 лева; че неустойката като разход не е включена в ГПР по договора за кредит. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, погасителен план.

В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят се задължава да представи на заемодателя поне едно от следните обезпечения: ипотека, особен залог, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е уговорено, че ако заемателят не изпълни задължението си да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора, то той дължи неустойка в размер на 2489,36 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план. Видно от последния, тази неустойка е предвидено да се заплаща на равни вноски, ведно с погасителните такива по кредита.

По делото не е спорно, че ищецът е платил на ответника поне сума в размер на 1000 лева освен чистата стойност на кредита. Ответникът признава, 2 че е получил от ищеца по посочения договор за кредит парична сума в общ размер на 5308,58 лева. Изложеното документално се потвърждава от представените приходни ордери.

По правото:

По иска за недействителност на договора:

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от няколко лимитативно изброени варианта на обезпечение – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, и то не по свое усмотрение, а по избор на кредитора. Необходимо е не само това, а и ипотеката, особеният залог и банковата гаранция да отговарят на множество други високи изисквания. Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума – 2200 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция–кредитор е предвидимо и очаквано.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 8 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. То оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР. Това не е сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (48,170 %) не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложеното води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай кредитът се счита освободен от лихви и такси (чл. 23 от ЗПК).

Искът е основателен и следва да се уважи.

3

По иска за връщане на недължимо дадено:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК).

Предвид горните констатации за фактите, ищецът доказа, че е предал на ответника, освен чистата стойност по кредита, и парична сума в размер на 1000 лева. Ответникът посочва като основание да задържи сумата сключен между страните договор за потребителски кредит. Същият се призна за недействителен. В тази хипотеза ответникът е бъде длъжен да върне всяка сума, която държи без основание, надвишаваща чистата стойност по кредита (чл. 23 от ЗПК), без да е от значение по кои пера на дълга я е отнесъл. Друг щеше да бъде случаят, ако се претендираше връщане на парична сума, платена без основание, само по едно от перата на дълга – напр. неустойка, платена въз основа на нищожна договорна клауза.

Искът за връщане на недължимо платено се намира за доказан по основание и до предявения размер от 1000 лева, респ. ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца тази сума получена по недействителния договор за кредит.

По разноските:

С оглед изхода от спора ответникът следва да плати на ищеца разноските за производството в размер на 776,24 лева съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 22 от ЗПК сключения между А. Т. Ш., ЕГН **********, и „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, договор за паричен заем № **** от **** г.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Креди Йес“ ООД, ЕИК:

200688545, да заплати на А. Т. Ш., ЕГН **********, сумата от 1000 лв.

/хиляда лева/, недължимо платена по недействителен договор за паричен заем № **** от **** г., сключен между страните.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 200688545, да заплати на А. Т. Ш., ЕГН **********, парична сума в размер на 776,24 лв. /седемстотин седемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5