Присъда № 116 от 16.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 21/2023
- Вид
- Присъда № 116
- Подписан
- 16.05.2023
- В сила
- 01.06.2023
- Състав
- Милена Атанасова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.216, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.216, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда №116/16.05.2023г. по НЧХД №21/2023г. по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.
Частната тъжителка Е.И.В., ЕГН:********** е повдигнала обвинение срещу В.Г.Б., ЕГН:********** по реда на частното наказателно преследване за извършено престъпление по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, за това, че на 27.08.2021г. в гр.Пловдив, в маловажен случай, противозаконно е повредил чужда движима вещ – лек автомобил „Хонда“, модел „ФР В“, с рег. №***, собственост на Е.И.В., ЕГН:**********, като е надраскал боята на предната дясна и задната дясна врати на автомобила, с което е причинил щета на стойност 240 лева и е откачил стойката на дясното странично огледало, с което е причинил щета на стойност 50 лева, като общата стойност на причинената повреда възлиза на 290 лева.
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане предявеният от частната тъжителка Е.И.В. против подсъдимия В.Г.Б. граждански иск в размер на 290,00 /двеста и деветдесет/ лева, представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, като частната тъжителка е конституирана и като граждански ищец.
В последното съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, частната тъжителка не се явява, но се представлява от повереник – адв. Р.Н., която поддържа обвинението и излага становище, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Моли за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият Б. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, без да конкретизира вида и размера на наложеното наказание. Пледира за уважаване на предявения граждански иск.
Прави искане за заплащане на направените от тъжителката разноски по делото.
Подсъдимият В. Г. Б. не се признава за виновен по възведеното му обвинение, като дава обяснения по обвинението. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, а при дадената му последна дума моли за постановяване на оправдателна присъда.
Защитникът му - адв. П.Ю., счита, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна, като излага аргументи в хода на съдебните прения. Моли съда да оправдае подсъдимия.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият В.Г.Б. е роден на *** в гр. ***, живущ в ***, б., български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН:**********.
Частната тъжителка Е.В. и свидетелят Р.С. живеели на семейни начала.
През 2021г. тъжителката притежавала лек автомобил „Хонда“, модел „ФР В“, с рег. №***, който се управлявал и от свидетеля С..
През лятото на 2021г. свид. Р.С. работил в магазин „***“, находящ се в 1 гр.Пловдив в МОЛ „Марково тепе“, като ръководител на отдел. Често отивал на работното си място с лекия автомобил на тъжителката. В подземния паркинг имало работна рампа, ползвана за зареждане на магазин „***“, на която рампа понякога свидетелят С. паркирал лекия автомобил на тъжителката, когато отивал с него на работа. За това имал устно разрешение от регионалната управителка на магазините „***“ Лидия Итова. Последната позволила на ръководните служители на магазина да паркират на работната рампа личните си автомобили, когато са втора смяна на работа.
На 27.08.2021г. около 13.00 часа свид. Р.С. паркирал лекия автомобил на тъжителката - „Хонда“, модел „ФР В“, с рег. №***, на работната рампа на магазин „***“, находящ се в *** и отишъл да осъществява трудовите си задължения в магазина. Малко преди 15.00 часа на същата дата подсъдимият В. Б. спрял управлявания от него лек автомобил в близост до този на тъжителката и отишъл в магазин „***“, тъй като извършвал техническа поддръжка на магазина и бил повикан на заявка за ремонт. Същият се подразнил, че лекият автомобил „Хонда“, модел „ФР В“, с рег. №*** бил паркиран на работната рампа и в 14.56 часа преминал от към дясната му страна и с помощта на неустановен твърд предмет надраскал боята на предната дясна и задната дясна врати на автомобила. Непосредствено след това бутнал с тялото си дясното странично огледало на лекия автомобил и така откачил стойката му. Действията на подсъдимия били заснети от намиращата се камера за видеонаблюдение на магазин „***“. Малко след това свидетелят С. установил причинените от подсъдимия повреди по лекия автомобил. Свид. С. и част от служителите на магазина, между които и свидетелят С.И., прегледали записите от камерите за видеонаблюдение и установили, че именно подсъдимият е причинил повредите по лекия автомобил. Свид. С. веднага се обадил на подс. Б. по телефона и го попитал защо е направил това, на което последният отговорил, че е помислил, че автомобилът е на клиент на магазина, че не е знаел, че е на свидетеля С., както и че колата му е пречила. Свид. С. му обяснил, че на лекия автомобил в съвсем скоро време е бил направен ремонт, че е била боядисвана цялата дясна страна и че следва подсъдимият да му възстанови щетите. Подсъдимият предложил да заплати на свидетеля С. сумата от 50 лева, но последният отказал, тъй като тази сума му се видяла малка. Уведомил подсъдимия, че ще депозира жалба в районното управление, което и направил.
По повод жалбата на свидетеля Р.С. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
За нуждите на досъдебното производство от магазин „***“, находящ се в *** бил предоставен диска със запис от камерите за видеонаблюдение от 27.08.2021г.
Бил извършен и оглед на местопроизшествие, за което действие по разследването бил съставен надлежен протокол, ведно с фотоалбум.
В хода на дъсодебното производство била назначена и изготвена оценъчна експертиза, със заключение, че стойността на причинените щети по 2 лек автомобил „Хонда“, модел „ФР В“, с рег. №*** възлиза на 290 лева.
С постановление за спиране на наказателното производство било спряно наказателното производство по досъдебно производство №635/2021г. по описа на 02 РУ при ОДМВР – Пловдив, тъй като прокурорът приел, че се касае за престъпление по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. С цитирания прокурорски акт уведомил пострадалата Е.И.В., че в 6 – месечен срок от получаване на постановлението за спиране на наказателното производство има право да подаде тъжба до Районен съд – Пловдив по реда на чл.81 от НПК. Последната сторила това и инициирала настоящото съдебно производство на 03.01.2023г.
На 27.02.2023г. тъжителката продала на Г.А.П. лекия автомобил, като бил сключен договор за покупко – продажба на моторно превозно средство, с нотариална заверка на подписите. В същия било уговорено, че страните признават и приемат за установено, че по автомобила, предмет на покупко – продажбата, има причинени видими щети по надрасквания на предната и задната десни врати, както и повредено дясно огледало, поради което за същите щети се споразумяват продажната цена да бъде намалена с 300 лева.
В хода на съдебното производство по настоящото дело беше назначена и изготвена съдебно стоково – оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице П.К., от чието заключение става ясно, че причинената повреда на предната дясна врата /надраскана повредена боя/ е в размер на 120 лева, причинената повреда на задната дясна врата /надраскана повредена боя/ е в размер на 120 лева, а причинената повреда на дясното огледало е в размер на 50 лева. Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – частично от обясненията на подсъдимия Б., изцяло от показанията на свидетелите С.И., Р.С. и М.Г., както и частично от показанията на свидетеля Д.Д..
Показанията на свидетелите С.И., Р.С. и М.Г., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав се ценят изцяло при изграждане на изводите му за фактическата установеност на развилите се събития. Тези свидетелски показания са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, като противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в посочените гласни доказателства не се наблюдава. Същите са съответни и на приложените по делото писмени доказателства.
На показанията на свидетеля Д.Д., в частта, в която изнася твърдения за разговора му с подсъдимия след инкриминираното деяние, не се дава вяра, тъй като така заявеното от него е съответно единствено на обясненията на подсъдимия за собствените му действия, които обяснения не се ценят от съда.
Обясненията на подсъдимия, че не е повредил умишлено лекия автомобил на пострадалата и казаното от него за действията му на инкриминираната дата представляват израз на възприетата от него защитна позиция, тъй като са изолирани и не са в синхрон с останалата доказателствена съвкупност, особено със събраните гласни доказателства и с приложения диск със записи 3 от камерите за видеонаблюдение. На записа ясно се вижда, че подсъдимият преминава от дясната страна на лекия автомобил и го надира, а непосредствено след това с тялото си бута дясното странично огледало.
Наред с това, малко след извършеното от него пред свидетеля С. признава за постъпката си, като дори му предлага пари – сумата от 50 лева, за ремонт.
Действително обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като освен защитна позиция са и доказателствено средство. Но за да може да се изграждат изводите от фактическа страна върху неговите обясненията, същите следва да кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, което в случая не е така. Обясненията му се подкрепят единствено от показанията на свидетеля Д., за които вече се каза, че не се ценят.
Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК, както и от приложения диск със записи от камерите за видеонаблюдение.
При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключението на назначената в съдебното производство съдебна стоково – оценъчна експертиза, надлежно приобщено към доказателствената съвкупност, което според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит.
При така установената фактическа обстановка и на база на събраните доказателства съдът намира, че подсъдимият В.Г.Б. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, тъй като на 27.08.2021г. в гр.Пловдив, в маловажен случай, противозаконно е повредил чужда движима вещ – лек автомобил „Хонда“, модел „ФР В“, с рег.№***, собственост на Е.И.В., ЕГН:**********, като е надраскал боята на предната дясна и задната дясна врати на автомобила, с което е причинил щета на стойност 240 лева и е откачил стойката на дясното странично огледало, с което е причинил щета на стойност 50 лева, като общата стойност на причинената повреда възлиза на 290 лева.
От обективна страна деянието е осъществено от подс. Б. чрез действие, а именно чрез надраскване с неустановен твърд предмет на боята на предната дясна и задната дясна врати на лекия автомобил и чрез бутане с тялото си на дясното странично огледало на лекия автомобил и откачане на стойката му.
От непосредственото физическо въздействие от страна на подсъдимия върху предната дясна и задната дясна врати на лекия автомобил и върху стойката на дясното странично огледало на лекия автомобил, са настъпили имуществени щети по автомобила на частната тъжителка, изразяващи се в надраскване на боята на предната дясна и задната дясна врати на автомобила и в откачане на стойката на дясното странично огледало. Предметът на престъплението е чужда движима вещ, собственост на Е.И.В.. Изпълнителното деяние на престъплението се е изразявало в противозаконно повреждане на вещта, тъй 4 като е съществувала възможност лекият автомобил да бъде поправен и използван. Стойността на причинената повреда на предната дясна и задната дясна врати на автомобила е 240 лева, а на стойката на дясното странично огледало е 50 лева, като общата стойност на повредата на лекия автомобил е 290 лева. Извършеното от подсъдимия посегателство върху чуждата собственост е по своя характер противозаконно. Засегнати са обществените отношения, свързани с охрана на частната собственост.
Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c506f30b-65d4-4d22-b1bf-5adf4410561c