Определение № 3243 от 21.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3243 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502979 по описа за 2024 година Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670 против Определение № 12606/11.10.2024г., постановено по гр.д.№ 15 658/ 2024г. по описа на ПРС – ХХ гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателя против М. Р. И., Щ. С. И., Н. С. И., К. И. М., М. Ю. К. и е прекратено производството по делото, като е обезсилена и издадената заповед № 3504 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.04.2024г. по ч.гр.д.№ 7081/ 2024г. по описа на ПРС. С частната жалба се правят оплаквания във връзка с начина на определяне на държавната такса, съобразно разпоредбите на чл.1 ТДТГПК, като се мотивира становището, че таксата в размер на 4 % върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева, върху посочената такава в ИМ за сумите 2020, 06 лв – главница и 501,98 лв- мораторна лихва, при обща дължимост на сумите в размера от 2 522,04 лв следва да възлезе на 100,88 лв , от която при приспадане на ДТ в размера от 50,44 лв по ч.гр.д.№ 7081/ 2024г. по описа на ПРС - заповедното производство, следва да се дължи още сумата от 50,44 лв.

С оглед на това се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

1

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С подадената искова молба от жалбоподателя са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл.422 ГПК против ответниците М. Р. И., Щ. С. И., Н. С. И., К. И. М., М. Ю. К. за признаване установеност на парични вземания по издадена заповед № 3504 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.04.2024г. по ч.гр.д.№ 7081/ 2024г. по описа на ПРС, в посочен общ размер на главницата за всички ответници – 2020,06 лв, както и мораторна лихва в общ размер – 296, 73 лв, или по 336,67 лв за главницата и по 83,66 лв – за всеки от ответниците.

С Разпореждане №26427/ 17.09.2024г. ИМ е оставена без движение за изправяне нередовност във връзка със задължението на ищеца за внасяне на ДТ в общ размер от 549,56 лв, за което е даден едноседмичен срок с предупреждение при неизпълнението на което следва връщане на исковата молба.

С уточняваща молба от 27.09.2024г. ищецът е поискал повторно указание за таксата, която следва да се заплати с възражението за наличие на допусната техническа грешка, наред с което е поискано удължаване на срока за внасяне с една седмица. Съобщението за това разпореждане е получено от ищеца на датата20.09.2024г., като едноседмичният срок за неговото изпълнение е изтичал в края на работния ден на 27.09.2024г.

С разпореждане от 30.09.2024г. съдът е удължил срока, считано от изтичане на срока по предходното определение, както и с разпореждане от 03.10.2024г. е указано, че размерът на държавната такса е точно определен. Срокът по акта на съда по удължаването му за изпълнение на дадените указания във връзка с държавната такса, се е явил изтекъл в края на работния ден на 04.10.2024г., към който момент съдът се е произнесъл и по възражението на ищеца относно размера на дължимата държавна такса.

Идентични са и констатациите и в обжалваното определение от 11.10.2024г., в което е отчетено и обстоятелството, че и към момента на неговото постановяване не е налице изпълнение на указанието на съда относно изправяне нередовността на исковата молба.

Относно размера. С т.18 Тълкувателно решение №6/6.11.2013г. по тълк.дело 2

№6/ 2012г. на ОСГТК относно приложението на разпоредбата на чл.72, ал.1, изр.1ГПК при предявени с една молба кумулативно съединени искове, без значение дали съединяването е субективно или обективно, се събира държавна такса по всеки иск, което значи по 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева. Относно исковете по чл.422, вр. с чл.415 ГПК няма специални правила за определяне на цената им, нито относно начина, по който се изчислява размера на дължимата държавна такса. Следователно приложение намират общите правила по чл.69 ГПК за цената на иска по чл.72 ГПК за държавната такса, която следва да се определи върху цената на всеки един кумулативно съединени иск в размера по чл.1 ТДТГПК. От тази сума се приспада вече платената такса в заповедното производство и разликата формира размера на държавната такса за довнасяне.

В настоящия случай налице са два обективно съединени иска за неизпълнение на договорно задължение за парично вземане са материално правни основания по чл.79, ал.1 ЗЗД – за главницата /336,67 лв и по чл.86, ал.1 ЗЗД- 83,66 лв за мораторната лихва, които са и субективно кумулативно съединени против шест ответника. Тъй като при определяне на дължимата обща такса в размер на 4% върху всяка от обективно съединените претенции / 13,47 лв за главницита и 3,35 лв за мораторната лихва/, съответно възлиза на по-нисък от 50 лева, то се следва държавна такса в размер на минималната такава за всеки иск от 50 лева., което формира общ размер на ДТ – 600 лева. От последния следва да се приспадне заплатената за заповедното производство ДТ от 50,44 лева, поради което се формира дължим размер на ДТ по исковата молба на ищеца в размер на 549,56 лева, определен правилно с обжалваното определение на районния съд. Следователно частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

По изложените по-горе съображения, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 12606/11.10.2024г., постановено по гр.д.№ 15 658/ 2024г. по описа на ПРС – ХХ гр.с., с което е върната исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670 против М.

Р. И., Щ. С. И., Н. С. И., К. И. М., М. Ю. К. и е прекратено производството по 3 делото, като е обезсилена и издадената заповед № 3504 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.04.2024г. по ч.гр.д.№ 7081/ 2024г. по описа на ПРС.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4