Решение № 3218 от 19.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38825/2025
- Вид
- Решение № 3218
- Подписан
- 19.02.2026
- Състав
- МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно · Закон за адвокатурата
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 161 · Закон за съдебната власт
- чл. 218, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 218, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 229 · Закон за съдебната власт
- чл. 318, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3218 гр. София, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110138825 по описа за 2025 година
Предявени са от А. Д. Х. срещу Софийска районна прокуратура обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 218, ал.
2 ЗСВ вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 13129,08 лева – сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения в размер на разликата между дължимото и действително начисленото и заплатено възнаграждение за периода от 04.07.2022 г. до 30.06.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 3383,40 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.08.2022 г. до 30.06.2025 г .
Ищецът А. Д. Х. твърди, че в периода от 04.07.2022 г. до 04.07.2024 г. е заемал длъжността „младши прокурор“. Поддържа, че в това си качество и на основание чл. 218, ал. 2 ЗСВ за процесния период е следвало да получи възнаграждение в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, но реално за целия период през който е заемал длъжността „младши прокурор“ в СРП му е заплащано по-ниско възнаграждение от дължимото му.
Посочва, че с Решение от 31.03.2022 г. на Пленума на ВСС е утвърдена Таблица №1 на ВСС за определяне на максимални месечни основни работни заплати на съдии, прокурори и следователи в сила от 01.01.2022 г., според които основните възнаграждения на младшите магистрати през 2022 г. са определени в размер на 2992 лв. и същото възнаграждение е отразено в Акта за заемане на длъжност № РД-08-2982/04.07.2022 г.; през 2023 г. с решение от 17.08.2023 г. на Пленума на ВСС е утвърдена нова Таблица №1, с която е определено ново минимално възнаграждение на младшите магистрати в размер на 3471 лв., което увеличение е отразено и в Акт за изменение № РД1 08-3406 от 24.08.2023 г.; през 2024 г. с решение от 07.03.2024 г. на Пленума на ВСС е утвърдена нова Таблица №1, с която е определено ново минимално възнаграждение на младшите магистрати в размер на 3928 лв., което увеличение е отразено и в Акт за изменение № РД-08-1358 от 22.03.2024 г.
Твърди, че през посочения период двойният размер на средномесечната заплатата на наетите в бюджетната сфера лица по данни на НСИ е бил повисок от определения с решение на Пленума на ВСС и реално получен от ищеца размер на заплатено основно месечно трудово възнаграждение, като разликата между дължимият размер на възнаграждението и начисленото и реално получено от ищеца възнаграждение е както следва: за м. юли 2022 г. – 808,40 лв., за м. август, 2022 г. – 253,70 лв., за м. септември 2022 г. – 574,05 лв., за м. октомври 2022 г. – 1 279,25 лв., за м. ноември, 2022 г. – 604,15 лв., за м. декември, 2022 г. – 1 171,75 лв., за м. януари, 2023 г. – 239,73 лв., за м. април 2023 г. – 443,97 лв., за м. май 2023 г. – 132,22 лв., за м. юли, 2023 г. – 446,12 лв., за м. август 2023 г. – 382,15 лв., за м. септември, 2023 г. – 1 036,96 лв., за м. октомври 2023 г. – 1 464,01 лв., за м. ноември, 2023 г. - 785,11 лв., за м. декември, 2023 г. – 689,85 лв., за м. януари, 2024 г. - 394,20 лв., за м. февруари, 2024 г. – 72,27 лв., за м. март, 2024 г. - 282,51 лв., за м. април, 2024 г. - 867,24 лв., за м. май, 2024 г. - 808,11 лв., за м. юни, 2024 г. - 547,50 лв., или общо: 13 283.24 лв. Посочва, че за периодите, в който не му е заплатен пълния размер на трудовото възнаграждение, ответникът е изпаднал в забава, считано от първо число на всеки месец, следващ месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, за което са начислени обезщетения за забава, както следва: за м. юли 2022 г. – 300,29 лв., за м. август 2022 г. – 92,05 лв., за м. септември 2022 г. – 203,51 лв., за м. октомври 2022 г. – 442,49 лв., за м. ноември 2022 г. – 203,94 лв., за м. декември 2022 г. – 385,45 лв., за м. януари, 2023 г. – 76,50 лв., за м. април 2023 г. – 129,15 лв., за м. май 2023 г. – 37,16 лв., за м. юли 2023 г. – 116,10 лв., за м. август 2023 г. – 95,14 лв., за м. септември 2023 г. – 246,81 лв., за м. октомври 2023 г. – 331,92 лв., за м. ноември 2023 г. – 169,42 лв., за м. декември 2023 г. – 141,07 лв., за м. януари 2023 г. – 75,93 лв., за м. февруари 2024 г. – 13,12 лв., за м. март 2024 г. – 47,92 лв., за м. април 2024 г. – 137,14 лв., за м. май 2024 г. – 118,20 лв., за м. юни 2024 г. – 73,79 лева, или общо: 3 437,10 лв. Посочва, че макар размерите на възнагражденията да се определят от Пленума на ВСС, надлежно пасивно легитимиран ответник е Софийската районна прокуратура, където ищецът е осъществявал длъжността „младши прокурор“, а процесния спор е за трудово възнаграждение и също е трудов на основание чл. 229 ЗСВ и надлежен ответник е работодателят по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Софийска районна прокуратура подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Посочва, че трудовите възнаграждения на ищцовата страна за процесния период са били изчислявани индексирани в съответствие с Таблица №1, издадена от ВСС. Посочва, че възнагражденията на магистратите се определят с решения, които са обективирани в Таблица №1, които по правната си същност са индивидуални административни актове, 2 а административният ръководител на СРП начислява и изплаща възнагражденията в съответствие с определения от ВСС размер в условията на обвързана компетентност. Въз основа на посоченото оспорва пасивната процесуална легитимация на СРП да отговаря по предявените искове и съответно оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователно по същите съображения. Моли съдът да прекрати делото, евентуално – да отхвърли предявените искове. Моли съдът да не присъжда разноски, в това число и адвокатско възнаграждение на ищцовата страна, респективно – прави в условията на евентуалност възражение за прекомерност и моли съда да го намали до минималния размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, настоящият състав на Софийски районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 218, ал. 2 ЗСВ вр. чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи по делото, че е полагал труд през процесния период като младши прокурор, за който му се дължи възнаграждение в размер на претендираната сума, като размер на разликата на минималната заплата за младши магистрат по чл. 218, ал. 2 ЗСВ вр. чл. 128, т. 2 КТ (двойния размер на средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ) и начисленото и получавано от ищеца възнаграждение за процесния период.
Неоснователно е поддържаното от ответника възражение за липса на пасивна процесуална легитимация. Правоотношението по заемане на магистратска длъжност е специфично такова, различно и от трудовото и от служебното правоотношение. Магистратите полагат труд в съответния орган на съдебна власт съгласно разпоредбата на чл. 161 ЗСВ, който орган именно явява техен работодател, а не Висшият съдебен съвет. Поради изложеното искът за неначислено и неизплатено възнаграждение на магистрат е трудов иск, като надлежният ответник е работодателят по смисъла на §1 т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда – в процесния случай именно Софийска районна прокуратура. В този смисъл е и константната практика на ВКС във връзка със споровете относно присъждането на различни обезщетения по Закона за съдебната власт, с която настоящият състав изцяло се солидаризира.
Предвид становището на страните, с обявения за окончателен доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че А. Д. Х. е заемал длъжността „младши прокурор“ при Софийска районна прокуратура в периода от 04.07.2022 г. до 04.07.2024 г.
Видно от представеното от ответника извлечение от протокол № 11, с Решение по т. 5 от дневния ред на проведеното на 31.03.2022 г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Пленума на Висшия съдебен съвет е утвърдена Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи в сила от 01.01.2022 г., според която основните възнаграждения на младшите магистрати през 2022 г. са определени в размер на 2992,00 лева. Същия размер 3 на възнаграждението е залегнало в Акта за заемане на длъжност на ищеца № РД-08-2982/04.07.2022 г.
Видно от представеното от ответника извлечение от протокол № 22, с Решение по т. 4 от дневния ред на проведеното на 17.08.2023 г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Пленума на Висшия съдебен съвет е утвърдена Таблица № 1 на ВСС за определяне на основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, в сила от 01.01.2023 г., според която основните възнаграждения на младшите магистрати през 2023 г. се определя в размер на 3471,00 лева. Същия размер на възнаграждението е залегнало в Акта за изменение № РД-08-3406/24.08.2023 г. на Акт за заемане на длъжност № РД-08-2982/04.07.2022 г.
Видно от представеното от ответника извлечение от протокол № 1, с Решение по т. 6 от дневния ред на проведеното на 07.03.2024 г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет е утвърдена Таблица № 1 на ВСС за определяне на основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, в сила от 01.01.2024 г., според която основните възнаграждения на младшите магистрати през 2024 г. се определя в размер на 3928,00 лева.
Същия размер на възнаграждението е залегнало в Акта за изменение № РД-081358/22.03.2024 г. на Акт за заемане на длъжност № РД-08-2982/04.07.2022 г.
По делото е представен и официална справка от Националния статистически институт за статистическит данни за средна месечна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в бюджетни организации и фондове, управлявани от държавата по месеци за периода от м. март 2022 г. до м. юли 2024 г. Предоставената справка по делото е официален удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила, която не е оспорена и оборена по делото по надлежния ред. Обстоятелството, че няма официално публикувани такива данни не дава основание на съда да приеме, че данните са некоректни, тъй като са изготвени от компетентен орган, като изрична правна норма вменява и задължението на този орган и предвижда неговата компетентност.
Съгласно изслушаното заключение на вещото лице Е. Ж. по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, разликата между възнагражденията, определени въз основа на удвоения размер на средномесечната работна заплата в сектор „Бюджетни организации и фондове управлявани от държавата“ и начислените от ищеца за процесния период от 04.07.2022 г. до 30.06.2024 г. е в размер на 13129,08 лева, съгласно уточнението при изслушването на експерта в проведеното на 20.01.2026 г. открито съдебно заседание.
Страните не спорят, че ищецът е полагал труд през процесия период като „младши прокурор“ при Софийска районна прокуратура, която длъжност е най-ниската прокурорска длъжност по смисъла на чл. 318, ал. 2 ЗСВ.
Страните не спорят, а и от заключението на вещото лице се установява, че ищецът безспорно е получил възнаграждение за положен труд през процесния 4 период. Размерът на дължимото възнаграждение на ищеца, докато е бил младши прокурор се определя от императивната разпоредба на закона – чл.
218, ал. 2 ЗСВ, съгласно, която основното месечно възнаграждение за найниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.