Определение № 12111 от 26.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69846/2024
- Вид
- Определение № 12111
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 17, ал. 6 · Инструкция № И-1 от 30 септември 2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12111 гр. София, 26.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20241110169846 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът намира твърденията на ответника за нередовност на исковата молба за неоснователни, доколкото периодът, през който се твърди, че са претърпени неимуществени вреди, не представлява изискване за редовността на исковата молба - същият има значение при определяне размера на обезщетението с крайния акт по съществото на спора. Конкретно изяснено от фактическа страна се явява и процесното наказателно дело, по което се твърди, че са претърпени вреди, респ. съдът, който го е разглеждал. Въпреки това след извършена последваща служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК съдът намира, че същата не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.
5 ГПК - на ищеца следва да бъдат дадени указания да отстрани нередовностите в нея, като посочи датата на провеждане на всяко от откритите съдебни заседания по процесното дело, по време на които твърди, че е разпоредено да стои с белезници.
На следващо място съдът намира за неоснователно и релевираното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на производството поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. В настоящия случай ищецът не навежда твърдения за незаконно задържане под стража, които да обуславят квалифицирането на предявения иск по някоя от изброените в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ хипотези, във връзка с които е постановено цитираното от ответника ТР.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни претенцията си, като посочи датата на провеждане на всяко от откритите съдебни заседания по процесното дело, по време на които твърди, че е разпоредено да стои с белезници, както и да уточни доказателствените си искания за допускане на двама свидетели при режим на довеждане и за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, като посочи за установяването на какви обстоятелства иска тези доказателства да бъдат допуснати.
КОНСТИТУИРА Прокуратура на Р България като контролираща страна в производството по гр.д. № 69846/2024 г. на СРС, 82 състав.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.06.2026 г. от 09:30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
П. В. С. е предявил срещу Върховния касационен съд осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3, ал. 2 ДЕС, вр. чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, поради това, че съдията разпоредил ищецът да стои с белезници на ръцете и краката в откритите съдебни заседания, провеждани по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО, ведно със законната лихва от 22.11.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че в откритите съдебни заседания, провеждани по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО, ответникът разпоредил ищецът да стои с белезници на ръцете и краката. С това действие били нарушени неговите права, гарантирани от конкретно посочени в исковата молба разпоредби от правото на ЕС и от международното право – чл. 1, чл. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 13, чл. 14, чл. 17, чл. 18 ЕКЗПЧОС; чл. 1, чл. 2, чл. 3, чл.
5, чл. 7, чл. 10 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 МПГПП на ООН; чл. 1, чл. 4, чл. 20, чл. 21, чл. 41, чл. 47, чл. 48, чл. 53 и чл. 54 ХОПЕС. Ищецът излага, че в резултат на нарушаване на неговите права претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изтезаване, унижение, страх, ужас, безпокойство, бил представен с белезници пред обществото в медиите. Поддържа, че ответникът нарушил разпоредбите на чл. 3 ЕКЗПЧОС и на чл. 47 и чл. 48 ХОПЕС, уреждащи презумпцията за невиновност, доколкото не разполагал с доказателства, които да налагат подобно третиране. Сочи, че е претърпял неимуществените вреди в периода 2017 г. 2024 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че соченото противоправно деяние на ответника би могло да се прояви единствено в открито съдебно заседание, но не преди или след това, тъй като само през това време съдът е имал възможност и право да решава въпроса за поставянето на белезници, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“. Счита, че използването на средства за ограничаване - като например поставяне на белезници, не противоречи на разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС, когато мярката е наложена във връзка със законосъобразен арест или задържане и не включва използване на сила или публично излагане, надхвърлящо това, което е разумно и счетено за необходимо при конкретните обстоятелства. Твърди, че не са нарушени правата на ищеца, доколкото поставянето на белезници е било вследствие повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от 10 години, а и ищецът се е намирал извън обезопасена среда, на публично място. Оспорва престоят на ищеца с белезници на ръцете и краката да е бил продължителен, с оглед на което интензитетът на въздействие следва да се приеме за незначителен по смисъла на ръководството на ЕСПЧ, издадено във връзка с чл. 3 ЕКЗПЧОС. Поддържа, че поставянето на белезници е извършено в съответствие с вътрешното право, по-конкретно с чл. 17, ал. 7 от инструкцията, не надхвърля разумно необходимото и не е нарушило достойнството на ищеца, нито е целяло неговото унижение и изтезание. Счита, че в настоящия случай не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС, който предвижда забрана за изтезания, нечовешко и унизително отношение. Оспорва размера на предявения иск поради прекомерност. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
2
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 4, § 3, ал. 2 ДЕС, вр. чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти – в случая нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, а именно че по време на провеждане на открити съдебни заседания по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО, е бил държан неправомерно с белезници на ръцете и краката по разпореждане на съда, с което са нарушени гарантирани от правото на ЕС негови лични права; нарушението да е достатъчно съществено; настъпване на неимуществени вреди за ищеца и техния вид и размер; причинно-следствена връзка между нарушението и причинените на ищеца неимуществени вреди.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане на дълга, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3