Решение № 3918 от 08.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3918 гр. Пловдив, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330110555 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т.

1 от Кодекса на труда, и чл. 188, т. 1 от КТ.

Ищцата Б. А. П., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ******, чрез пълномощника си адв.

К. К. е предявила срещу Медицински университет- Пловдив, БУЛСТАТ: 000455471, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 15а, представляван от *** А. У., ***, иск за отмяна на наложеното на ищцата със Заповед № *** на *** В. К. – Г., ИД *** на МУ Пловдив на осн. Заповед № *** дисциплинарно наказание „***”.

Ищцата твърди, че работи по трудово правоотношение с ответника, като със Заповед № *** на *** на университета *** В. Г. й било наложено дисциплинарно наказание „***”. Заповедта обаче се явявала неправилна и незаконосъобразна, предвид следните съображения:

Твърди се, че заповедта била издадена от лице без представителна власт по отношение на работодателя и в условията на изтекли преклузивни срокове по чл.194, ал.1 от КТ.

Първото от двете твърдени нарушения, дали основание за налагане на наказанието, било установено на 09.02.2024 г, видно от Доклад на ***. К. И., а второто - на 15.03.2024 г., видно от Доклад във връзка със Заповед ***. Също така се твърди, че ищцата не е извършила вменените й в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения. Същите не се включвали в обхвата на отговорностите, които има по трудовото си правоотношение според длъжностната й характеристика. Посочените нормативни основания в заповедта за налагане на наказанието не съответствали на фактическите констатации, които се твърдяло, че се субсумират под правната норма, която би следвало да ги обхваща.

1

Допълнително във връзка е твърдяното нарушение по т.2 от Заповедта, ищцата представила Доклад с изх. №77/03.04.2024 г. до *** на МУ - Пловдив *** А. У., в който твърди да е обяснила механизма на работа на преподавателите в катедрата. Изрично в Писмени обяснения с изх. №91/08.05.2024 г. до Ректора на университета е пояснила, че в рамките на дисциплинарното производство не са й били своевременно представени твърденията на студенти, оформени в писмо с вх. № Р- 3167/03.04.2024 г., което ограничавало правото й на защита в рамките му и се явявало нарушение на процедурата за подаване и разглеждане на оплаквания на студенти/докторанти/специализанти в МУ - Пловдив (приета с решение на АС с Протокол 9 от 26.11.2015 г.).

С оглед на гореизложеното моли да се постанови решение, с което Съдът да отмени наложеното й дисциплинарно наказание „***“, както и да й се присъдят разноските в процеса.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. К. К. ищцата поддържа иска и моли да се уважи, претендира разноски. Представя писмена защита, с която детайлно обосновава тезата си.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му юрк. Р. К.. Със същия се взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, който се оспорва изцяло.

Признава се обстоятелството, че между страните съществуват трудовоправни отношения, като се сочи, че ищцата *** Б. А. П. заема в ответния университет академична длъжност „***“ както и заема длъжността „*** „***“, с място на работа ***, катедра „***“ към Медицински университет - П..

Признава се и, че на ищцата е наложено наказание „***“ със Заповед №*** на изпълняващата длъжността *** на висшето училище - *** В. К. - Г., ***, чиято законосъобразност е предмет на оспорване в настоящото производство.

Оспорват се обаче твърденията на ищцата за незаконосъобразност на наложеното наказание.

На първо място се оспорва твърдението, че заповедта е издадена от лице без представителна власт. в тази връзка се излагат съображения, че съгласно чл. 33, ал. 1, т.1 от Закона за висшето образование, Заместник - ректорът подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него. Видно било от Заповед № Р1282/24.04.2024 г., че *** на *** университет - Пловдив - *** А. У., *** е упълномощил *** - *** В.

К. - Г., *** да изпълнява функциите на *** на *** - Пловдив на ***, като в Заповед № *** било записано, че упълномощения за *** има правата на работодател по смисъла на Кодекса на труда (КТ). Горепосочената заповед, с която *** е възложил правата на работодател по смисъла на Кодекса на труда на ***. В. К. - Г., *** била надлежно инкорпорирана в Заповед № ***, с която е наложено наказанието „***“ на ищцата в настоящото производство.

На следващо място се оспорва твърдението, че преклузивните срокове по смисъла на чл.

194, ал. 1 от Кодекса на труда са изтекли, като се твърди същите да са спазени.

За първото от двете нарушения, за което ищцата твърди да е открито на 09.02.2024 г. се сочи следното:

Съгласно Чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

"Откриване на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означавало узнаване от субекта на 2 дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение, в която връзка се цитира Решение № 203 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов. Сочи се, че на основание, чл. 192 ал. 1 от КТ във вр с чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за висшето образование, Ректорът е носител на дисциплинарната власт и той е овластен да наложи дисциплинарното наказание в двумесечен срок от датата на откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда.

Твърди се *** е уведомен за нарушението по т.1 от Заповед № Р- 1485/16.05.2024г. с доклад от *** К. И., *** - *** на *** факултет с Вх. № Р-2443/11.03.2024 г. Следователно срокът по смисъла на чл.

194, ал. 1 от Кодекса следвало да се счита започнат на 11.03.2024 г.

Също така се акцентира и на това, че съгл. нормата на чл. 194, ал. 3 от Кодекса на труда, сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка“. Твърди се ищцата да е ползвала законоустановен отпуск на 15.03.2024 г.; на 29.03.2024 г.; на 01.04.2024г. и в периода от 26.04.2024 г. до 30.04.2024 г. включително, както и на 02.05.2024 г. Това правело общо 9 дни законоустановен отпуск, като през тези 9 дни срокът по чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда не следвало да тече. Доколкото заповедта за наложеното дисциплинарно наказание била от 16.05.2024 г., то доводите на ищцата за неспазен законоустановен преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда били напълно неоснователни.

За второто от двете нарушения по т. 2 от заповедта се твърди ищцата правилно да е посочила началния момент, от който срокът тече, но предвид ползването на деветте дни отпуск за горепосочените дати и периоди, то и тук срокът бил спазен.

Досежно нарушенията, за които ищцата е наказана с оспорената заповед, се твърди описаните нарушения в Заповед №*** да са извършени от ищцата, като същата има задължение да спазва съответните норми, описани в заповедта.

По отношение на т. 1 от заповед № *** се излагат следните обстоятелства:

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Етичния кодекс на работещите в Медицински университет Пловдив, работещият в МУ - Пловдив изпълнявал служебните си задължения при строго спазване на законите на Република България и вътрешната нормативна уредба на МУ — Пловдив. В допълнение, чл. 22 от горецитирания Етичен кодекс прогласявал задължителното му спазване от всички работещи в МУ - Пловдив. Съгласно длъжностната характеристика на *** Б. П., същата, като *** имала задължението да спазва вътрешните правила на Медицински университет Пловдив (т.1 от раздел II „Основни отговорности“ от Длъжностната характеристика на *** към *** Факултет) В допълнение, чл. 46, т.1 от Правилника за устройството и дейността на Медицински университет - Пловдив (ПУДМУ - Пловдив) определял *** като лицето, което ръководи, организира и планира дейността на ръководената катедра.

Видно било от цялата преписка по отношение на дисциплинарното производство, че на 09.02.2024г. било проведено обучение в катедрата по Фармацевтични науки при ФФ на МУ Пловдив, ръководена от ищцата и, за която същата имала Основно задължение да организира, и ръководи, по смисъла на раздел I, т. 2.1. от Длъжностната й характеристика.

Описва се какво представлява извършеното от ищцата нарушение. Сочи се, че се касаело за провеждането на опити на територията на Учебна лаборатория по биофармация към ръководената от *** Б. П., *** катедра. Във връзка с доклада от ***. К. И. - *** на Факултета по *** 3 към МУ - Пловдив до Ректора с Вх. № Р-2443/11.03.2024 г., на ищцата били искани писмени обяснения с Изх. № Р-50/25.03.2024 г., като искането й било връчено лично срещу подпис. Ищцата дала обяснения с вх. № Р-2928/2.03.2024 г., в които се твърдяло следното:

Целите на проведеното обучение са били да обогати познанията на изследователския екип по проекта и подпомогне изпълнението на заложените в работната програма задачи.

Проведеното практическо обучение на 09.02.2024 г. било част от планиран обучителен курс, предназначен за млади учени и докторанти от изследователска група № 3.1.3. „Биоматериали и наноструктури за доставяне на лекарства“. Обучението се организирало в рамките на научната програма на групата по Договор № BG - RRP - 2.004 - 000 - С01 “ПСНИИР - МУП“. Провеждането на обучителния курс било осъществено след положителна резолюция на Ректора на МУ - Пловдив, Зам. - Ректор ПД и Зам. - председателя на Управителния комитет на ПСНИИР - МУП. За целите на практическото обучение са били осигурени опитни животни ( 5 бр. плъхове и 5 бр. мишки) от Института по невробиология - БАН, София. По време на експерименталната част са били демонстрирани различни начини на еднократно въвеждане на физиологичен разтвор (интраперитонеално, венозно, перорално, назално), съгласно предварително договорена програма.

Също така е била взета кръв от опашна вена на плъх.

*** Б. П. твърдяла, че обучението на 09.02.2024 г. не е извършено във Вивариума, а в лабораторията по Биофармация и фармакокинетика към Катедрата по фармацевтични науки, защото достъпът на външни лица във Вивариума бил контролиран, а броят на участниците бил близо 25. Вивариумът не разполагал със зала за обучения и демонстрации с достатъчен капацитет.

Друга причина за провеждане на обучението там била липсата на компютърна техника и видеоекран. Според ***. П. практическата част не предвиждала реална експериментална работа с животни, а се ограничавала единствено до „еднократно демонстриране на техники за различни начини на въвеждане на физиологичен разтвор върху плъхове и мишки с единствена цел обучение на екипа по проекта“.

Според доц. П. причината за това да не бъде изискано становище от КНЕ по отношение провежданото обучение била, че според Наредба № 20 от 1 ноември 2012 г., Раздел 2, чл. и чл. 9 се отнасяли до „Оценка и разрешаване на проекти, свързани с използването на животни в опити“, а естеството на проведения курс не включвало реални опити с животни, а се свеждало до демонстрация на експериментални техники от специалисти в областта. *** Б. П. твърдяла, че не съществува регламент, който да дефинира условията и реда за използване на животни в демонстрация с цел обучение.

В тази връзка се сочи от ответника, че има легална дефиниция на термина „опит“ в Наредба № 20 за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им във връзка с изясняване на дейността, която е била извършена по време на практическото обучение на 09.02.2024 г. в лабораторията по биофармация и фармакокинетика, дадена в пар. 1, т. 16, съгл. който по смисъла на тази наредба, "Опит" е всяка манипулация, инвазивна или неинвазивна, която се прилага върху животни с научноизследователска или учебна цел, с известен или неизвестен изход, което може да причини на животното болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, равностойни на и по-големи от тези, които би причинило убождането с игла, в съответствие с добрата ветеринарна практика. Това включвало всяко действие, което има за цел или може да доведе до раждане или излюпване на животно, създаване и поддържане на генетично модифицирана родова линия на животни при някое от тези условия, но изключвало умъртвяването 4 на животни с единствена цел използване на органи или тъкани от тях. В обхвата на понятието се включвали и тези манипулации, които се извършват с прилагане на анестезия или аналгезия върху животните. Зоотехническите и клиничните ветеринарномедицински манипулации, включително евтаназия и маркиране на животните, не се считали за опит.