Решение № 3847 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3847 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100507218 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20102407 от 22.04.2021г., постановено по гр.дело №26970/2020г. по описа на СРС, II Г.О., 53 състав, е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“ към МИНИСТЕРСТВО на

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, да заплати на Р. М. А., с ЕГН **********, на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР сумата от 1743.43 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за периода от 25.06.2017г. до 24.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.06.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 230.00 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на възнаграждението за извънреден труд, дължима за периода от 01.10.2017г. до 24.06.2020г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата о т 584.0 0 лв., представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция, като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР за разликата над уважения размер от 1743.43 лв. до пълния предявен размер от 1790.00 лв.. С решението е осъден Р. М. А., с ЕГН **********, да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“ към МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3.0 0 лв., представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция. С решението е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА

БЕЗОПАСНОСТ и

ЗАЩИТА на

НАСЕЛЕНИЕТО“ към

МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, да заплати на основание чл.78, ал.6 1

ГПК по сметка на Софийския районен съд сумата 78.94 лв., представляваща държавна такса з а уважените искове, както и сумата от 242.50 лв., депозит за вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза.

Постъпила е въззивната жалба от ответника - ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“ към МИНИСТЕРСТВО на

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, представлявана от директора главен комисар Н.Н., чрез процесуален представител юрисконсулт К.К., с която се обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР за заплащане на сумата от 1743.43 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за периода от 25.06.2017г. до 24.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.06.2020г. до окончателното й изплащане, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 230.00 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на възнаграждението за извънреден труд, дължима за периода от 01.10.2017г. до 24.06.2020г., както и с правно основание чл.78, ал.1 ГПК за заплащане на сумата от 584.00 лв., представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция, както и в частта, в която е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийския районен съд сумата от 78.94 лв., представляваща държавна такса за уважените искове, както и сумата от 242.50 лв., депозит за вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.

Поддържа се, че СРС не е анализирал правилно събраните доказателства, тълкувал е превратно закона и е обосновал погрешен извод, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки за държавните служители, което налага да се прилага по аналогия чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и е приел за основателни предявените искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД до размерите, изчислени в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Твърди се, че по отношение на служебното правоотношение, каквото е процесното такова, възникнало с ищеца по делото, не е приложима НСОРЗ, съответно налице е специална нормативна уредба за отчитането и заплащането на нощния труд в МВР.

Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмени бележки. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените от ищеца - Р. М. А. искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ищец - Р. М. А. , чрез пълномощник адв.В. П., оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание представя писмени бележки, в които са изложени подробни аргументи относно основателността на предявените искове с правно основание чл.187, 2 ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, респективно за правилност и законосъобразност на оспореното решение на СРС. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от Р. М. А. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА

БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“ към МИНИСТЕРСТВО на

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства..

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество е неправилно, тъй като е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което обоснованият краен правен извод за наличие на предпоставките на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, вр. с чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и на чл.86, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника се явява неправилен и незаконосъобразен.

Доводите в жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретната хипотеза не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че за процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът - Р. М. А. е изпълнявал длъжността „старши спасител” в 03 група „Спасителна дейност“ към сектор „Специализирани оперативни дейности“ при отдел „Пожарогасене и спасителна дейност“ към СД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР. Следователно ищецът - Р. М. А. е заемал длъжност, определяща го като държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно изричната правна норма на ал.2 на чл.142 ЗМВР, статутът на държавните служители по ал.1, т.1 на същата разпоредба се урежда със ЗМВР.

3

В разглеждания случай спорът между страните, пренесен и във въззивното производство е досежно обстоятелството дали в процесния случай при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ - в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от посочената Наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9 от НСОРЗ.

Настоящият въззивен състав счита за основателен наведеният основен довод във въззивната жалба, че за процесното служебно правоотношение, възникнало между страните, за исковия период, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителя на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, а следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. До този извод въззивният съд достига като се съобразява с дадените задължителни разяснения в ТР №1/2020г. по тълк.дело№1/2020г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата Наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В същото ТР е разяснено, че по отношение на служителите на МВР не са налице предпоставките по чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ относно преобразуването на часовете, положен нощен труд в дневен, с коефициент 1.143.

В чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР е регламентирана нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като за работещите на 8, 12 или 24-часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата „светла“ част и през нощта - в неговата „тъмна“ част, съответно не е налице празнота в правната уредба.

При съпоставката на цитираните норми с чл.140 КТ, която определя нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта на работниците и служителите от частния сектор /при 5-дневна работна седмица -до 35 часа, или до 7 часа на ден/, е видно, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Това е така с оглед спецификата на извършваната от държавните служители работа, както и обстоятелството, че съобразно чл.2 ЗМВР дейността на МВР, в т.ч. на служителите му, е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Предвид това обстоятелство и високата степен на риск на извършваната дейност, законодателят е диференцирал правния режим, уреждащ ограничението на максималната продължителност на нощния труд, като за посочената категория държавни служители е предвидена по-дълга такава.