Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 24.02.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 3/2023
Вид
Решение № 64
Подписан
24.02.2023
В сила
23.02.2023
Състав
ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ, КРИСТИНА АНТОНОВА ЛАЛЕВА, БОРИСЛАВА ИЛИЕВА ЯКИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.211 · Закон за горите
  • чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.235 · Наказателен кодекс
  • чл.235 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.335 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Плевен, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600003 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на подсъдимите М. О. М., М. М. М. и Щ. М. М. и М. С. М. срещу Присъда № 23 от 20 ноември 2019 година постановена по НОХД 25/2018 година по описа на Районен съд Луковит. Навеждат се доводи за неправилна оценъчна дейност на първоинстанционният съд при формиране на изводите по фактите довела до неправилно приложение на материалният закон.

С обжалваната присъда Районен съд Луковит признал подсъдимите М. С. М. с ЕГН **********, М. О. М. с ЕГН ********** , М. М. М. с ЕГН **********и Щ. М. М. с ЕГН *** за виновни в това, че на 02.02.2016 година в землището на ***, обл.Ловеч от имот кад.номер 638060, собственост на наследниците на П. Д. В., в съучастие като извършители извозили с товарен автомобил марка „ Газ“ модел 66, без регистрационни табели 7.460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност 373 лева, без да притежават редовно писмено позволително – престъпление по чл.235 ал.1 пр.5, във връзка с чл.20 1 ал.2 от НК. На всеки един от подсъдимите е наложено наказание при условията на чл.54 от НК в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок и глоба в полза на държавата в размер на 1 000 лева.

В тежест на подсъдимите били възложени съдебните разноски по реда на чл.189 от НПК.

С първоинстанционната присъда е отнет на основание чл.53 ал.1 б“а“ от НК в полза на държавата товарен автомобил „ ГАЗ“ модел 66 без регистрационни табели, като вещ послужила за извършване на престъплението.

През въззивната инстанция подсъдимите, посредством техният защитник и лично, поддържат оплакванията свързани с доказателствена непълнота при постановяване на присъдата и правят две алтернативни искания – да бъде постановена нова оправдателна присъда или делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционният съд.

Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не на основанията посочени в нея.

Делото пред първоинстанционният съд е образувано по внесен срещу подсъдимите обвинителен акт за престъпление по чл.235 ал.1 пр.5, във връзка с чл.20 ал.2 от НК. Съдът се е произнесъл с Присъда № 23 от 20 ноември 2019 година постановена по НОХД 25/2018 година по описа на Районен съд Луковит.

Във връзка с подадени срещу Присъдата въззивни жалби е образувано 2

ВНОХД 242/2020 година по описа на Окръжен съд Ловеч. Делото е приключило с Присъда № 13 от 05.08.2020 година, с която е била отменена Присъда № 23 от 20 ноември 2019 година постановена по НОХД 25/2018 година по описа на Районен съд Луковит и на основание чл.304 от НПК подсъдимите са оправдани по повдигнатите им обвинения.

По подаден протест срещу въззивната присъда е образувано Н.Д.

708/2020 година по описа на ВКС, като с Решение № 181 от 22.12.2020 година е отменена Присъда № 13 от 05.08.2020 година по ВНОХД 242/2020 година по описа на Окръжен съд Ловеч и делото е върнато за ново разглеждане на същият съд от друг съдебен състав.

След връщане на делото на ОС Ловеч е образувано ВОНХД 484/ 2020 година, като с Присъда № 260007 от 27.07.2021 година е отменена Присъда № 23 от 20 ноември 2019 година постановена по НОХД 25/2018 година по описа на Районен съд Луковит и на основание чл.304 от НПК подсъдимите са оправдани по повдигнатите им обвинения.

С Определение 260003 от 11.04.2022 година по ВОНХД 484/ 2020 година на ОС Ловеч е отказано връщането на товарен автомобил марка „ Газ“ модел 66, без регистрационни табели.

Срещу оправдателната въззивна присъда е подаден протест и е образувано н.д.382/2022 година по описа на ВКС. По същото дело е подадена и жалба на подсъдимите срещу Определение 260003 от 11.04.2022 година.

Протеста е оттеглен и с Определение от 24.06.2022 година по горното дело на ВКС съдебното производство е прекратено в частта относно оправдателната присъда на въззивната инстанция. С Решение № 121 от 30 юни 2022 година на ВКС по н.д.382/2022 година е оставена без разглеждане жалбата срещу Определение 260003 от 11.04.2022 година по ВОНХД 484/ 2020 година на ОС Ловеч е отказано връщането на товарен автомобил марка „ Газ“ модел 66, без регистрационни табели, като е приел, че Присъда № 23 от 20 ноември 2019 година постановена по НОХД 25/2018 година по описа на Районен съд Луковит е потвърдена в частта относно изземването на товарният автомобил и в срока за обжалване не е подадена жалба срещу присъдата в отделните й части- както отменителната, така и потвърдителната касаещи отнемането на предмета на престъплението и товарният автомобил послужил за извършването на инкриминираното деяние.

3

Пред ВКС по искане на Главния прокурор е депозирано искане за възобновяване на наказателното производство и е образувано н.д. 611/ 2022 година. С Решение 50147 от 24.11.2022 година на ВКС е отменена Присъда № 260007 от 27.07.2021 година по ВОНХД 484/ 2020 година на ОС Ловеч и е възобновено съдебното производство по ВНОД 484/2020 година по описа на ОС Ловеч.

След въззобновяването на съдебното производство с Решение по н.д.

611/ 2022 година на ВКС делото е образувано пред Окръжен съд Ловеч – ВНОХД 435/2022 година, поради невъзможност за сформиране на съдебен състав с Определение от 23.12.2022 година постановено по н.ч.д.969/2022 година на ВКС делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд Плевен.

При така установената фактическа обстановка по движението на наказателното производство се налага извода, че първоинстанционната присъда в частта относно отнемането на моторното превозно средство е влязла в законна сила и не е предмет на настоящата въззивна проверка.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите на страните, намира за установено следно от фактическа и правна страна :

Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите М. С. М. с ЕГН **********, М. О. М. с ЕГН ********** , М. М. М. с ЕГН **********и Щ. М. М. с ЕГН *** за виновни в това, че на 02.02.2016 година в землището на ***, обл.Ловеч от имот кад.номер 638060, собственост на наследниците на П. Д. В., в съучастие като извършители извозили с товарен автомобил марка „ Газ“ модел 66, без регистрационни табели 7.460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност 373 лева, без да притежават редовно писмено позволително – престъпление по чл.235 ал.1 пр.5, във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

Видно от диспозитива на обвинителният акт по отношение на предадените на съд лица е повдигнато обвинение при петата хипотеза на чл.235 ал.1 от НК, а именно за превоз на дървесина без да притежават редовно писмено позволително за това. Разпоредбата на чл.235 ал.1 от НК криминализира поведение, при което лице без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях.

4

Видно от обстоятелствената част на обвинителният акт, в последният се сочи, че подсъдимите представили Позволително за сеч с № 0278563 на името на Д. С. за имот с кад. Номер 154043, находящ се в землището на с.Славщица със срок от 09.01.2016 до 30.11.2016 година. Такова позволително е приложено на л.59 от д.п. Видно от последното срока за провеждане на сечта съвпада със срока за извозване на материалите от сечището, а и самото извозване е извършено в същият период от време.

Формите на изпълнителното деяние по чл.235 ал.1 от НК са пет, като всяка една от тях има самостоятелно правно значение. За да е налице престъплението, от обективна страна е необходимо да бъде установено, че подсъдимият е извършил една или повече от формите на изпълнителното деяние, както и че дървеният материал е добит незаконно.При възможни две хипотези от тези посочени в разпоредбата на чл.235 ал.1 от НК, а именно извършителят въобще да няма издадено разрешително за сеч или да има такова, но да извършва посочените действия извън указаните в него места, срокове, количество, от начина по който е конструирана обстоятелствената част на обвинителният акт и диспозитивната на практика остава една неяснота, каква е именно обвинителната теза формулирана от прокурора. От една страна в обстоятелствената част се предявяват факти свързани с това, че подсъдимите са имали позволително за сеч, но явно са се отклонили от рамките зададени в него, като според обвинението дървесината е добита от имот кад.номер 638060, собственост на наследниците на П. Д. В. в землището на ***. От друга страна в диспозитива се сочи, че са действали без редовно писмено позволително. Въпроса относно мястото на придобиване на дървесината е станал и основният, по който са събирани доказателства в хода на съдебното следствие. От друга страна обаче в диспозитива на обвинителният акт е формулирано деяние по „извозване“ при хипотезата, в която въобще последните не са имали разрешително. Така както е формулиран диспозитива „ без да притежават редовно писмено позволително за това“ може косвено да се направи опит да се изведе извода, че дървесината е придобита от място, за което не са имали разрешение за сеч.

Начина на формулиране на диспозитива обаче при хипотезата на чл.235 ал.1 пр.5 от НК – „ Извозвали“ налага друг извод, а именно че позволителното за сеч не е от съществено значение за елементите от обективната страна на престъпният състав, по който е повдигнато обвинение. За превоза на 5 дървесина е необходим превозен билет за транспортиране извън горските територии / чл.211 от Закона за горите/ . Превозният билет удостоверява законното транспортиране на описаната в него дървесина от мястото на натоварване до посоченото място на доставка в срок до 12 часа, считано от момента на издаването му и е именно документа легализиращ правото на превоз на дървения материал. Превозният билет удостоверява също законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира складирана на посоченото в билета място на доставка и задължително се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години. Начина на формулиране на диспозитива на обвинителният акт като съвкупност от описание на основните елементи от обективната страна на престъпният състав и попълването му със съдържание не трябва да буди никакви съмнения. В конкретният случай в обстоятелствената част на обвинителният акт въобще не е засегнат въпроса относно наличието или липсата на превозен билет, нито дали мястото където са установени подсъдимите е от категорията на тези, за които такъв не е необходим. Този порок не би бил така съществен, ако обвинението беше повдигнато по чл.235 ал.1 пр.5 в комбинация с някоя от останалите четири алтернативи – сече, добива, събира, взема дървен материал и при уточнение относно това дали самата сеч е била извършена въобще без разрешително или извън указаните в него места, количество и срокове. По съществото си волята на обвинителя остава неясна, а от там и формулирането на фактите, срещу които подсъдимите лица се защитават. Съдът не може да гадае и предполага, какво е имал предвид прокурора, когато във обстоятелствената част твърди, че подсъдимите са имали разрешение за сеч / макар и според обвинението за друг район/ , а в диспозитива се сочи, че деянието по „извозване“ е извършено при липсата на позволително. Дали се има предвид позволително за сеч или превозен билет/ за какъвто пък никакви факти не са посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт/ само може да се предполага.