Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2118 от 27.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1382/2020
Вид
Определение № 2118
Подписан
27.07.2020
Състав
ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА, РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.268 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 2118 27.07.2020 г. град

Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав На: двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА разгледа възз.гр.дело № 1382 по описа за

2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, представлявана от директора, подадена чрез гл.ю.к.Габриела Розенова, против решение № 792/02.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 6021/2019 г. по описа на РС – Бургас, с което Главна дирекция „Национална полиция“ МВР е осъдена да заплати на С.К.С. ***, сумата от 1143.66 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 159.59 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода 08.03.2017 г. – 25.07.2019 г. 1116 часа нощен труд в дневен, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 80.16 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 31.01.2018 г. – 25.07.2019 г., както и сумата от 350 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД „Национална полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 100 лв. и 200 лв. разноски за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която да налага субсидиарно приложение на НСОРЗ. В тази връзка се сочи, че по отношение на държавните служители в МВР действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от министъра на МВР на основание чл.187, ал.9 ЗМВР, която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители, т.е. не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, на която се позовава съда. Сочи се, че разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от предпоставките на последната норма – продължителност на нощното работно време по-малка от дневното и трудово възнаграждение заработено по трудови норми, поради което дори и да се приложи в случая механизма на чл.9, ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен, се получава коефициент единица (8:8) и няма законово основание за прилагане на друг коефициент. Въззивникът счита, че обжалваното решение е немотивирано, тъй като нито един от посочените от ответника аргументи не е коментиран, обсъден и анализиран от съда, като не е обсъдено и възражението за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове като неоснователни. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК да прекомерност на заплатения от въззиваемия адвокатски хонорар.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец С.К.С., не се взема становище по въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1382/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.