Решение № 88 от 07.08.2023, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 07.08.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 318 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 149, ал. 5 от АПК, във връзка с чл.

198, ал. 2 от ЗИНЗС.

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба, наречена „искова молба" от И.А.Р., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" в Затвора Ловеч, 11 група, срещу Заповед № Л-1253 от 13.12.2021 г. на началника на Затвора - Ловеч. С обжалваната заповед се сочи, че е продължен периодът на изтърпяване на наказанието на И.Р. при специален режим.

Жалбата е подадена директно в съда, като не е подадена чрез адм. орган съгласно разпоредбата на 152, ал. 1 от АПК, като към жалбата няма приложено копие на обжалван акт, поради което липсва административна преписка и доказателства за допустимост на оспорването към момента на подаването на същата.

С разпореждане от з.с.з. от 02.09.2022 г., съдът е констатирал, че жалбата не отговаря на законовите изисквания за редовност, разписани в чл. 151, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 3 и т. 4 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да представи документ за платена държавна такса от 10 лв. по сметка на съда; 2. да представи препис от „исковата молба" /жалба/ за ответника; 3. да конкретизира искането до съда, като е указано, че при неизпълнение жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

С уточнение с вх. № 3166/16.09.2022 г. жалбоподателят е представил документ за платена държавна такса и препис от „исковата молба" /жалба/ за ответника. В депозираното от жалбоподателя уточнение е посочено, че искането до съда е да обяви за нищожна Заповед № Л-1253/13.12.2021 г. на началника на затвора - Ловеч, като сочи, че има висящо производство, незавършило към момента със същото основание, което се явява преюдициално. Сочи, че страните по заповедите, издадени на основание чл. 198 от ЗИНЗС, са различни, но спорът е идентичен на настоящия.

Съдът след като се запозна с уточнението, депозирано от жалбоподателя, с разпореждане от з.с.з. от 14.02.2023 г. е изискал от жалбоподателя да посочи: 1. дали поддържа искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК; 2. ако поддържа това искане, да посочи във връзка с кое конкретно дело, като представи доказателства за висящност на същото дело.

Със същото разпореждане на ответника е изпратен препис от жалбата, като е изискано от него в 3-дневен срок да представи: заверено копие на административната преписка, която да съдържа заверено копие на обжалваната заповед, съобщение по чл. 61 от АПК, списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, както и изрично писмено становище за допустимост на жалбата с оглед датата на издаване на заповедта, доказателства за компетентност на издателя на заповедта към датата на издаването.

В АдмС - Ловеч е постъпило уточнение с вх. № 648/27.02.2023 г. от л. св. И.Р., с което жалбоподателят е заявил, че оставя на преценката на съда дали да бъде спряно производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като е посочил да се изиска служебна справка от Административен съд - Варна за висящността на АД № 2811/2020 г. по описа на този съд.

В изпълнение на разпореждането от з.с.з. от 14.02.2023 г. от страна на ответника е постъпило становище с вх. № 665/28.02.2023 г., към което са приложени заверено копие на административната преписка, която съдържа заверено копие на обжалваната заповед, съобщение по чл. 61 от АПК, списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК /л. 15-гръб/, както и доказателства за компетентност на издателя на заповедта към датата на издаването /л. 22-23/.

В същото становище ответникът е посочил, че счита жалбата на л. св. И.Р. срещу Заповед № JI-1253/13.12.2021 г. на началника на Затвора - Ловеч за недопустима, доколкото същата е подадена след изтичането на 14- дн. преклузивен срок, като сочи, че обжалваната заповед е връчена на Р. на 22.12.2021 г., а жалбата е подадена на 29.08.2022 г.

С определение от з.с.з. на 10.03.2023 г. съдът е приел, че жалбата действително е подадена извън срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като видно от отбелязването в самата заповед /л. 16-гръб/, същата е връчена лично срещу подпис на лишения от свобода на 22.12.2021 г., а пощенското клеймо на плика, с който жалбата срещу нея е изпратена на съда, е от 29.08.2022 г. /л. 3/.

Доколкото обаче с депозираната от Р. жалба се иска обявяването на нищожност на заповедта, а не отмяната й като незаконосъобразна, то предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 3 от АПК, предвиждаща, че нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1-3 от АПК, то жалбата се явява допустима по отношение на искането за прогласяване на нищожност на Заповед № Л-1253/13.12.2021 г. на началника на Затвора - Ловеч.

Със същото определение е изискано от Административен съд - Варна удостоверение за предмет, страни и висящност по адм. дело № 2811/2020 г. по описа на този съд, в което да се посочи: предмета на делото, страните по него и на какъв етап е производството по делото.

По ел. поща е изпратено съдебно удостоверение вх. №

1315/09.05.2023 г., като същото съдебно удостоверение е изпратено и чрез Български пощи ЕАД с вх. № 1347/10.05.2023 г. Двете идентични съдебни удостоверения са издадени от Административен съд –Варна, седемнадесети състав, в уверение на това, че в Административен съд – Варна е образувано дело № 2811/2020 г. по описа на съда, XVII състав със страни И.А.Р., ЕГН ********** и ответна страна Началника на Затвора – Варна. Производството е образувано по жалба на И.А.Р. срещу Заповед № 93/16.12.2020 г., издадена от Началника на Затвора – Варна, като по делото е постановено Решение № 637/05.05.2023 г., което е окончателно.

С протоколно определение от 10.05.2023 г. е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на производството по настоящото дело, поради влизане в сила на Решение № 637/05.05.2023 г., постановено по адм.дело № 2811/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, сочено от жалбоподателя за преюдициално на настоящото. Изискан е от Административен съд – Варна официален препис на Решение № 637/05.05.2023 г. по адм. дело № 2811/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.

С писмо с вх. № 1505/26.05.2023 г. е изпратено заверено копие на Решение № 637/05.05.2023 г. постановено по адм. дело № 2811/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на лишения от свобода И.А.Р. срещу Заповед № 93/16.12.2020 г. на Началника на Затвора Варна, с която на основание чл. 15, ал.1, т.4 и т.8 и чл.

198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС е продължено изпълнението на наказанието „доживотен затвор без замяна“ на лишения от свобода И.А.Р. при специален режим в Зоната с повишена сигурност, като решението е окончателно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата. Сочи, че обжалваната заповед, която иска да бъде обявена за нищожна, към момента на подаване на жалбата е нямало решение от Административен съд – Варна по адм. дело № 2118/2020 г. Счита, че жалбата му е основателна, тъй като е нямал решение, постановено по адм. дело № 2811/2020 г. по описа на Административен съд – Варна. Моли да се уважи жалбата, като се прогласи нищожност на обжалваната заповед.

Ответникът Началник на Затвора - Ловеч не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище вх. № 665/28.02.2023 г. на ответника, за недопустимост на жалбата, като просрочена и за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура - Ловеч не изпраща представител.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт относно искането за прогласяване на нищожност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал.

5 от АПК относно искане за прогласяване на нищожност, от надлежна страна, поради което е допустима.

Жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящето дело е единствено искането за прогласяване на нищожност на Заповед № Л-1253/13.12.2021 г. на началника на Затвора - Ловеч, с която на основание чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС е продължен периодът на изтърпяване на наказанието от л. св. И.А.Р., ЕГН ********** – XI гр. при специален режим.

Независимо от посочените от жалбоподателя основания за нищожност, на основание чл. 168 от АПК съдът следва да извърши служебно проверка за нищожност на обжалвания ИАА на всички основания по чл. 146 от АПК.

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.

146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Или нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Така напр. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление /например поради липса на кворум при колективен орган/. По правило нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и на възможност изобщо за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на административен акт на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води нищожност.

Съобразно така даденото отграничение на предмета на правния спор при искане за обявяване нищожността на административен акт и като има предвид, че е сезиран само с искане за прогласяване на нищожност, т.к. жалбата за незаконосъобразност на заповедта е просрочена, съдът намира, че предметът на настоящето производство се свежда до проверка на компетентността на органа, издал оспорвания акт, наличието на установената писмена форма и спазването на императивните разпоредби на материалния закон, установяващи предпоставките за извършване на разпоредителните действия.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началника на Затвора – Ловеч, видно от Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016г. на Министъра на правосъдието, с което Р.Г.е преназначена на длъжност Началник на Затвора – I категория, в затвора гр. Ловеч I категория

/л. 22 от делото/ и акт за сдаване и встъпване в длъжност от 28.11.2016 г.

/л.23 от делото/, при спазване на установената от закона форма съобразно нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС.

Заповедта е мотивирана в достатъчна степен от административния орган, с посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване, включително и чрез препращане към приобщените към акта становища, дадени по реда на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС.