Решение № 117 от 07.11.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. С., 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20231870200256 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалбата на А. М. К., ЕГН **********, с което се обжалва НП № 22-0338-000421/04.07.2022 г. издадено от Е. П. Ф. – Началник група в ОДМВР С., РУ С., упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г на МВР.

В жалбата се отправя искане НП да бъде изцяло отменено, поради неправилност на НП, което не възпроизвежда действителната фактическа обстановка.

В съдебното заседание жалбоподателя чрез упълномощения си повереник излагат съображения за отмяна на атакуваното НП. Ответникът по жалбата не се представлява и не взема становище.

Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събрания по делото АУАН, че на 16.02.2022 г. свидетелят Д. В. полицейски служител при РУ С. е съставил срещу жалбоподателят АУАН за това, че жалбоподателят на същата дата около 16.20 часа в к.к. Б., при управление на БМВ Х5 3Д, с регистрационни табели СВ 5121 КМ, вследствие на движение с несъобразена скорост с пътните 1 условия (десен завой и мокра пътна настилка), на посока пътното платно в ляво по посока на движението си, блъска насрещно движещия се автомобил; напуска мястото на местопроизшествието преди пристигането на контролните органи. Посочено е, че така възприетото съставлява нарушение в първата си част по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, а във втората си част по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДП.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което буквално са възприети фактическите обстоятелства изложени в АУАН и с него на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДП е наложена „глоба“ в размер на 200 лв. за първото нарушение, описано както следва: водачът не избира скорост на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.

Както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: с акта и с издаденото въз основа на него НП са нарушени съществени процесуални правила довели до ограничаване правото на защита на привлеченото лице. И с акта и с атакуваното НП е описано твърдяно за извършено от жалбоподателят нарушение, което се изразява в блъскане на насрещно движещия се автомобил. Нито в акта, нито в НП, нито където и да е в кориците на делото, в които се съдържа представената от административнонаказващия орган административнонаказателна преписка, не се съдържат каквито и да е данни, какъв е този насрещно движещ се автомобил. Той по никакъв начин не е индивидуализиран и е в невъзможност да се установи дали такъв въобще съществува. Такова обстоятелство не е предявено на жалбоподателя нито с акта, нито с НП, поради което в тази част е нерушено драстично правото му да се защити срещу обвинението, повдигнато от административнонаказващия орган. Във втората част на констатациите на актосъставителя и по второто прието за нарушение от наказващият орган, деянието е описано като „напуска мястото на местопроизшествието, преди пристигането на контролните органи“. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДП.

Тази разпоредба предвижда задължение за водачите на пътни превозни 2 средства, които са участници в ПТП, когато при произшествието са пострадали хора да останат на мястото на произшествието и да изчакат пристигането на компетентните органи на МВР. Вмененото нарушение по б „б“ на т. 2, на ал. 1, на чл. 123 може да бъде осъществено само в хипотезата на ПТП с пострадали хора. Нито в АУАН, нито в НП, такова обстоятелство е посочено и предявено на административно привлеченото лице. Такова обстоятелство е от значение за съставомерността на нарушението и в случай че не е посочено по своите обективни признаци, а е наложено наказание за него, съставлява съществено нарушение на процесуални правила, което е довело до нарушаване на процесуалните права на административно привлеченото лице.

По така изложените съображения, съдът следва изцяло да отмени атакуваното НП, без да разглежда по същество спора между страните, извършено ли е вмененото нарушение, виновно ли е извършено.

При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител претендира разноски и представя банков документ, който удостоверява разноски – възнаграждение по договор за правна помощ и други разходи за А. К..

Получател по платежния документ е Теодора Велянова. Със същите имена е и повереника на жалбоподателя адв. Теодора Велянова Богданова. По делото на л. 8 е представено пълномощно по силата на което адв. Богданова осъществява процесуално представителство във връзка с обжалването на НП.

По делото обаче липсва договор за правна помощ, от който да се установи, какъв е размера на договореното между страните адвокатско възнаграждение.

Както по – горе бе посочено, в основанието за заплащане на сумата от 1000 лв., в полза на адв. Богданова е посочено „възнаграждение по договор за правна помощ и други разходи за А. К.“. Липсва яснота, какъв е размера на адвокатското възнаграждение и съответно какъв е размера на другите разходи на А. К. и от какъв характер са тези разходи за А. К.. Ето защо, съдът намира, че следва да се признаят разходи за адвокатско възнаграждение в размера, който може да бъде установен чрез съпоставяне на вида на правната защита, с разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от 3

Наредба № 1, съдът може да приеме, че адвокатското възнаграждение е в размер от 400 лв., до който размер следва да признае разноските на страната за заплащане на адвокатско възнаграждение. По – голям размер от този, съдът не може да признае, поради неяснотата в размера на адвокатското възнаграждение и другите посочени в платежното нареждане разноски, съответно техния вид, характер и размер.

Мотивиран от изложеното

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло НП № 22-0338-000421/04.07.2022 г. издадено от Е. П.

Ф. – Началник група в ОДМВР С., РУ С., упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г на МВР.

ОСЪЖДА ОД МВР С. да заплати на А. М. К., сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд С. - Област.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4