Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1088 от 18.08.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 3337/2026
Вид
Определение № 1088
Подписан
18.08.2026
В сила
10.09.2026
Състав
Преслава Кръстева Дякова

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1088 гр. Кюстендил, 18.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20261520103337 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 11243/20.07.2026г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Н. А. А., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, както и осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът е посочил, че на 01.07.2024 г. ответникът е сключил с „Профи Кредит България“ ЕООД договор за заем за сумата в размер на *** лв., която следвало да бъде върната на 30 вноски, като заявил и използвал и допълнителни услуги срещу допълнително възнаграждение.

Съгласно чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., доп. - ДВ, бр.

100 от 2019 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.

Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Или в случая се касае за задължителна местна подсъдност, за която съдът следи служебно.

В случая главният иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е за заплащане на сума, която ищецът твърди, че ответникът е получил по сключен договор за потребителски кредит. В това правоотношение ответникът безспорно има качество потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Потребителската защита и в частност - благоприятната за потребителя специална местна подсъдност по чл. 113 ГПК, ще намери приложение не само когато е предявен иск, произтичащ директно от правата в ЗЗП, т. е. само когато спорът произтича от уредените изрично възможности с ЗЗП. Потребител по договор за кредит, какъвто очевидно е настоящият ответник, от който се претендират суми по този договор, може да се ползва от особената местна подсъдност. Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и съюзните актове в областта е предвидена засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на § 1 от ДР на ЗЗП 1

(при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите). Поради това, с оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска, ищецът води исковете срещу ответника именно в качеството му на потребител на финансова услуга като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар. 13, т. 1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ответника на потребител на финансова услуга. Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители (в този смисъл са Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г. на ВКС-II т.о., Определение № 607/23.11.2015 г. по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., както и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о., ГК).

В случая от извършената служебно справка за адресна регистрация се установява, че настоящият адрес на ответника е в с. ***, общ. Кърджали. Ето защо и съобразно чл. 113 ГПК производството следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд – Кърджали.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3337/2026 г. по описа на Районен съд Кюстендил, XX състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Кърджали.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд – Кърджали.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

2