Решение № 133 от 04.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Кюстендил, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Н.а като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500418 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 7362/08.08.2023 г. от Т. Й. Н. с ЕГН **********, с адрес с. Пиперево, община Дупница, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Ю. С., насочена против Решение № 355 от 19.07.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 83/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за установено по отношение на Т. Й. Н., че П. М. П., Б. М. П., А. Х. К., А. Х. Ф., И. С. Г., *** К. К., Р. К. К., Е. К. С. и С. К. З. са собственици на Поземлен имот ***, област Кюстендил, община Дупница, гр. Дупница, м. „***“, вид собственост: частна, вид територия:

Земеделска, НТП Друг вид нива, площ 1408 кв. м, стар номер 250049, заповед за одобрение на КККР № 300-5- 56/30.07.2004 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, при граници и съседи на имота, имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, ***, ***, който имот е възстановен на наследниците на *** Х. Г. и *** С. Г.а с Решение № 0107/11.06.2002 г. на Поземлена комисия – Дупница, при права: П. М. П. - 1/6 ид.ч., Б. М. П. - 1/6 ид.ч., А. Х. К. - 1/6 ид.ч., А.

Х. Ф. - 1/6 ид. ч,. И. С. Г. - 1/6 ид. ч.; *** К. К. - 1/24 ид.ч., Р. К. К. - 1/24 ид.ч., Е. К. С. - 1/24 ид.ч. и С. К. З. - 1/24 ид.ч., и е осъдил Т. Й. Н. да им предаде владението на същия имот.

Отменил е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 100, том III, per.

№ 4366, дело № 475/2022 г. на нотариус *** с район на действие PC - Дупница, вписан в регистъра на НК под № 293, вх. № 3737 от 12.09.2022г., акт № 59, том 15, партидна книга стр. 2509 на СВ. Осъдил е на основание 78, ал. 1 ГПК Т. Й. Н. да заплати на ищците сумата в размер на 1 900 лева, представляваща сторени разноски по делото.

Въззивникът навежда доводи за неправилност в смисъл на незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Възразява срещу мотивите на съда, с които отхвърлил възражението на ответника за изтекла придобивна давност. Подчертава, че за да мотивира решението си съдът кредитирал единствено показанията на доведения от ищците 1 св. *** които определя като заинтересовани и неверни, освен в частта им в която свидетелят твърди, че в имота не е виждал и не познава друг освен ответника и баща му, което кореспондирало с показанията на другите свидетели и потвърждавало твърденията му, че от 2010 г. до настоящия момент никой от ищците не е посещавал и не се грижел за имота.

Възразява като неправилни срещу мотивите на решаващия състав, че св. С. и св. *** не са преки съседи на имота, поради което не дал вяра на техните показания. Твърди, че районният съд е тълкувал неправилно заключението на вещото лице по изготвената СТЕ.

Подробно се аргументира с анализ на свидетелските показания и заключението на вещото лице в подкрепа на твърденията си за наличие на елементите на упражнявано от негова страна владение спрямо процесния имот след 2007 г.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Р. М., със служебен адрес: гр. Благоевград, ул.“Шар планина“ № 35, ет.1, в качеството му на процесуален представител по пълномощие на въззиваемите: П. М. П., с по***ен адрес: гр. София, ул. „***“ № 32, ет. 3, ап. 11, Б. М. П., с по***ен адрес: гр. София, ж.к.

,***“ № 19, вх. „В“, ет. 4, ап. 94, А. Х. К., с по***ен адрес: с. И.ча, ул. „***“ № 13, община Попово, област Търговище, А. Х. Ф., с по***ен адрес: с. Места, община Банско, област Благоевград, И. С. Г., с по***ен адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 19А, *** К. К., с по***ен адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 27, Р. К. К., с по***ен адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 29А, Е. К. С., с по***ен адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 27, С. К. З., с по***ен адрес: с. Бистрица, ул. „***“ № 22, община Дупница – ищци в първоинстанционното производство, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу наведените в нея оплаквания, а първоинстанционното решение се приема за правилно, законосъобразно и обосновано. Аргументира се по подробно изложени съображения, че твърденията на свидетелите, доведени от ответника, респективно твърденията на ответника за упражнявана фактическа власт върху процесния имот и неговото ограждане, се опровергават изцяло от заключението на изслушаната СТЕ и приложените към нея самолетни и сателитни снимки за период от 2007 г- 2022 г., както и показанията на св. ***. Поддържа се, че фактическото завладяване се е осъществило едва след като ответникът се снабдил с процесния констативен нотариален акт. Иска се отхвърляне на въззивната жалба. Претендират се разноски по водене на делото във въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно 2 решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Двете страни в производството са ангажирали доказателства, от цялостната преценка на които, се установява следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба подадена от П. М.

П., Б. М. П., А. Х. К., А. Х. Ф., И. С. Г., *** К. К.,,Р. К. К., Е. К. С. и С. К. З. срещу Т. Й. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС , както и искате по чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на гореописания нотариален акт, с който ответникът е признат за собственик на процесния имот.

Ищците сочат, че са наследници на *** Х. Г., починал на 31.08.1967 г. и *** С. Г.а, починала на 21.04.1989 г

Поддържат твърдения, че притежават правото на собственост върху Поземлен имот ***, област Кюстендил, община Дупница, гр. Дупница, м. „***“, вид собственост: частна, вид територия: Земеделска, НТП Друг вид нива, площ 1408 кв. м, стар номер 250049, заповед за одобрение на КККР № 300-5- 56/30.07.2004 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, при граници и съседи на имота, имоти с идентификатори ***, ***,

***,***,***,***, възстановен на наследниците на *** Х. Г. и *** С. Г.а с Решение № 0107/11.06.2002 г. на Поземлена комисия – Дупница, влязло в сила. Твърдят, че в съсобствеността всеки от тях притежава следните по обем пра:ва: П. М. П. - 1/6 ид.ч., Б. М. П. - 1/6 ид.ч., А. Х. К. - 1/6 ид.ч., А. Х. Ф.

- 1/6 ид. ч,. И. С. Г. - 1/6 ид. ч.; *** К. К. - 1/24 ид.ч., Р. К. К. - 1/24 ид.ч., Е. К. С. - 1/24 ид.ч. и С. К. З. - 1/24 ид.ч. правата си са придобили чрез наследяване и земеделска реституция.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 9аот ЗН изрично сочат, че наследниците на *** / наследник по закон – дъщеря на *** и *** Г.и/ не наследяват, тъй като са наследници на последващ съпруг - починал преди възстановяване на собствеността върху процесния имот и от брака му с наследодателката няма родени или осиновени деца.

Твърдят също така, че от получено уведомление от СГКК - Кюстендил и от справка в служба по вписванията при Агенция по вписванията установили, че с нотариален акт № 100, том III, per. № 4366, дело № 475/2022 г. на нотариус *** с район на действие PC Дупница, вписан в регистъра на НК под № 293, вх. № 3737 от 12.09.2022г., акт № 59, том 15, партидна книга стр. 2509 на СВ, ответникът е признат за собственик на процесния имот въз основа на извършена обстоятелствена проверка. От съседи на имота узнали,, че през 2022 г. ответникът предприел действия по установяване на фактическа власт върху собствения им имот изразяващи се в неговото ограждане с ограда и почистване от треви, а преди това не са били налице никакви владелчески действия от негова страна, тъй като имотът пустеел и това наложило често да бъде почистван от съседи, за да не бъде източник на гризачи, влечуги и др. Твърдят, че имота се владее неправомерно от ответника, отричайки същият да е придобилправото на собственост върху процесния имот на оригинерно основание.

Считайки, че възникналият спор, следва да се разреши по съдебен ред, предявяват искове за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на имота, всеки от тях в заявения обем права в съсобствеността, придобити на заявените от тях основания, като искат ответника да бъде осъден да им предаде владението на имота . На основание чл. 537, ал. 2 ГПК искат да бъде отменен констативния нотариален акт.

По реда и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът, е депозирал отговор, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените срещу него искове по изложените в отговора съображения. Претендира отхвърляне на исковете.

С обжалваното решение исковете са уважени и е отменен констативният нотариален акт, с който ответникът е признат за собственик. Ревандикационните искове са приети за основателни, предвид доказването на придобити от ищците по силата на наследствено 3 правоприемоство и земеделска реституция права на собственост върху процесния недвижим имот, съответно за доказано е прието владеенето на имота от ответника, както и че същото е без основание. За неоснователно е прието възражението на ответника за придобито от него на оригинерно основание право на собственост върху този имот, като е отречено в негова полза да е изтекла придобивна давност.

Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Ищците са наследници по закон на *** Х. Г., починал на 31.08.1967 г. и преживялата го съпруга *** С. Г.а, починала на 21.04.1989 г, видно от удостоверение за наследници изх. № 6591/25.10.2022 г. и удостоверение за наследници изх. № РВЕ22-УГ019384/31.10.2022 г. Съответно ищците П. М. П. и Б. М. П. са техни внуци, като низходящи от първи ред – синове на дъщеря им *** К. П.а, починала на 30.09.2004 г. Ищецът И. С. Г. е техен внук и син на сина им *** К. Г., починал на 04.05.2005 г. Ищците Р. К. К., Е. К. С. и С. К. З. са техни правнуци, като низходящи от първи ред – деца на внука им *** С. К., починал на 08.08.2010 г., а *** К. К. – негова преживяла съпруга. *** С. К. е син на сина им *** К. Г., починал на 04.07.2005 г. Ищците А. Х. К. и А. Х. Ф. са техни внуци и низходящи от първи ред – деца на сина им *** К. Х., починал на 29.01.2011 г.