Решение № 17898 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17898 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. Х.А като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110108093 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК и по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.45, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба от ищец В. К.

Д., ЕГН **********, срещу ******** ЕООД, ЕИК *************, с предявени искове, да бъде прието за установено между страните, че ищеца не дължи на ответника предявена сума о т 12310 лева/лв./ и да се осъди ответника да заплати суми събрани и разпределени по изп.дело, както и за разноските събрани от ищец по изп.дело/ИД/.

С уточняваща молба с вх.№ 208889/13.06.2025г. ищецът сочи, че съгласно Удостоверение от 05.06.2025г., издадено от ЧСИ К., към 05.06.2025г. по процесното изпълнително дело от длъжника е събрана сумата от 4921,67 лв., от които на ответника били изплатени 3839,61 лв., а за такси и разноски са удържани 1082,06 лв.

В открито съдебно заседание от 19.09.2025г. ищецът уточнява, че прави частично оттегляне на иска по чл.439 ГПК, като поддържа до сумата от 12310лв., представляваща главница по Изпълнителен лист /ИЛ/ от 03.04.2013г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ЧГД№ 13879/2013г. по описа на СРС, 28-и състав, по който е образувано изпълнително дело/ИД/ № 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ. По отношение на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД прави увеличение размера на същия, като моли да се счита предявен за сумата от 3839,61 лв., представляваща недължимо събрани и разпределени на взискателя суми в периода от образуване на ИД№ 2023************/2023г. по описа на 1

ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г. По отношение на иска по чл.45, ал.1 ЗЗД прави увеличение размера на същия, като моли да се счита предявен за сумата от 1082,06 лв., представляваща събрани такси по ТТР към ЗЧСИ за периода от образуване на ИДС№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2025 г. до окончателното й изплащане.

С протоколно определение постановено в о.с.з. на 19.9.2025г. съдът частично е прекратил производството поиска по чл.439 ГПК, а също така е приел увеличаването на размерите на предявените искове по чл.55 и чл.45 ЗЗД, като е определил и окончателната квалификация на предявените искове.

Така исковете са предявени както следва: да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми – сумата от 12310 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 29.03.2013г. до изплащане на вземането, по Изпълнителен лист /ИЛ/ от 03.04.2013г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД№ 13879/2013г. по описа на СРС, 28-и състав, по който е образувано изпълнително дело/ИД/ № 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, като погасена по давност, и да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 3839,61лв., представляваща недължимо събрани и разпределени на взискателя суми в периода от образуване на ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г., ведно със законната лихва от 25.02.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 1082,06 лв. – събрани такси по ТТР към ЗЧСИ за периода от образуване на ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2025г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че срещу него е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД№ 13879/2013г. по описа на СРС, 28-и състав, въз основа на Договор за предоставяне на потребителски кредит № FL ********/20.10.2011г., издадена в полза на ********** АД. Поддържа, че е бил конституиран като длъжник по ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, образувано по молба от 03.08.2023г. с взсикател ******** ЕООД. Сочи, че предходно образуваното ИД№ 576/2013г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, е било перемирано към 12.01.2019г., за което бил уведомен със съобщение от 26.04.2023г. на ЧСИ М. К. за прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По изпълнително дело № 576/2013г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № ***** в КЧСИ, били извършени следните изпълнителни действия – на 19.06.2013 г. бил наложен запор на сметки на длъжника; на 12.01.2017 г. – взискателят е поискал налагане на възбрана на недвижим имот, който не е собственост на длъжника; на 13.06.2017 г. – ищецът е уведомен за наложената възбрана; на 16.06.2017 г. – била вписана посочената възбрана; на 27.08.2018 г. – било изпратено запорно съобщение до банки – *******, ****** и ******; на 18.12.2018 г. – била заличена неправилно наложената възбрана върху чужд имот. Ищецът твърди, че било образувано ново ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, като в съобщението до ищеца било посочено, 2 че към 02.11.2023г. дължи сумата от 28090,20 лв., формирана от 12310 лв. – главница;

10687,26 лв. – законна лихва от 29.03.2013 г. до 03.08.2023 г., договорна лихва в размер на 687,65 лв. за периода от 20.11.2011 г. до 20.03.2013 г., наказателна лихва в размер на 32 лв. за периода от 20.11.2012 г. до 20.03.2013 г.; 419,84 лв. – законна лихва за периода от 03.08.2023 г. до 02.11.2023 г.; 641,59 лв. – присъдени разноски; 150 лв- разноски по изпълнителното дело; 2540,75 лв. – такси по ТТРЗЧСИ; 1340,76 лв. – публични вземания.

Излага твърдения, че с молба от 05.01.2024г. е поискал прекратяването на изпълнителното дело поради погасяване на сумите по давност, като същата молба оставена без уважение от съдебния изпълнител. Последният продължил изпълнителните действия срещу ищеца, събирайки принудително следните суми от трудовото възнаграждение на ищеца – 765,92 лв. на 15.09.2023 г.; 982,71 лв. на 23.10.2024 г.; 793,26 лв. на 22.11.2024 г.;

793,26 лв. на 16.12.2924 г.; 793,26 лв. на 24.01.2025 г. или общо сумата от 4131,41 лв. На взискателя е била изплатена сума в общ размер от 3140,52 лв., а ЧСИ К. е разпределил и удържал за такси по ТТР към ЗЧСИ сумата от 987,89 лв. Твърди, че вземанията за събраните суми са били погасени по давност, с оглед което същите са удържани от съдебния изпълнител при начална липса на основание. Ищецът моли съдът да уважи исковите претенции и да се присъдят сторените по делото разноски.

С уточняваща молба с вх.№ 208889/13.06.2025г. ищецът сочи, че съгласно Удостоверение от 05.06.2025г., издадено от ЧСИ К., към 05.06.2025г. по процесното изпълнително дело от длъжника е събрана сумата от 4921,67лв., от които на ответника били изплатени 3839,61лв., а за такси и разноски са удържани 1082,06лв.

В открито съдебно заседание/о.с.з./ от 19.09.2025 г. ищецът уточнява, че прави частично оттегляне на иска по чл.439 ГПК, като поддържа до сумата от 12310 лв., представляваща главница по Изпълнителен лист /ИЛ/ от 03.04.2013г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД№ 13879/2013г. по описа на СРС, 28-и състав, по който е образувано ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ. По отношение на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД прави увеличение размера на същия, като моли да се счита предявен за сумата от 3839,61 лв., представляваща недължимо събрани и разпределени на взискателя суми в периода от образуване на ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г., ведно със законната лихва от следващия ден. По отношение на иска по чл.45, ал.1 ЗЗД прави увеличение размера на същия, като моли да се счита предявен за сумата от 1082,06лв., представляваща събрани такси по ТТР към ЗЧСИ за периода от образуване на ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М.

К., рег.№ ***** в КЧСИ, до 24.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2025г. до окончателното й изплащане.

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор на исковата молба/ОИМ/, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че по изпълнително дело № 576/2013г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, са предприети множество изпълнителни действия. Сочи, че на 11.06.2013г. е наложен заповр върху банковите сметки 3 на длъжника; на 12.01.2017г. е подадена молба за налагане на възбрана; на 13.06.2017г. е изпратено постановление за налагане на възбрана върху имот; на 22.08.2018г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника. Счита, че последното извършено изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е от 22.08.2018г., с оглед което петгодишният давностен срок не е изтекъл към датата на образуване /03.08.2023г./ на новото изпълнително дело № 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ. Дори да е настъпила твърдяната в ИМ перемпция, то предприетите след това изпълнителни действия са годни да прекъснат давността. Поддържа, че събраните в хода на изпълнителното производство суми са получени на валидно правно основание. Поради изложеното ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция с присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа предявените искове и моли съдът да го уважи, така както са приети измененията им по реда на чл.214 ГПК.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован не се представлява от адв.или юрк. С допълнителни молби подадени по делото поддържа възраженията направени в ОИМ и моли съдът да отхвърли предявените искове.

Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства – Покана за доброволно изпълнение /л.15-16/; Изпълнителен лист от 03.04.2013г. /л.17-18/;

Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 03.04.2013г. /л.19-21/; Покана за доброволно изпълнение /л.23-26/; Удостоверение за наличие или липсва на задължения и обезпечителни мерки /л.27-28/; Молба до ЧСИ М. К. /л.29-33/;

Съобщение по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /л.35/ имейл от 24.04.2023г. /л.37/; Молба от ******** /л.39/; имейл от 12.02.2024г. /л.41/; Молба до ЧСИ М. К. /л.43/; Имейл от 12.02.2024г. /л.45/;

Удостоверение от 21.05.2025г. /л.47/; Справка за начисления и удръжки /л.49/; Удостоверение /л.66/.

В настоящото производство е изискано и приложено като писмени доказателства ИД№ 2013**********2013г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ, и ИД№ 2023************/2023г. по описа на ЧСИ М. К., рег.№ ***** в КЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответната страна на вземане срещу ищеца по издаден изпълнителен лист. При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, 4 както и на неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл.439 ГПК и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.45, ал.1 ЗЗД.

Предмет на производството по чл.439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл.414, ал.2 ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за сочене на възражения.