Определение № 14 от 08.03.2024, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. София, 08.03.2024 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20246000600001 по описа за 2024 година образувано по частен протест, вх. № 698/30.10.2023 г. по описа на Военен съд - Сливен на прокурор от Военно-окръжна прокуратура и въззивна частна жалба, вх. № 562/30.10.2023 г. и въззивна частна жалба, вх. № 876/18.12.2023 г. подписана с електронен подпис от адв. С. Д. К. – защитник на обвиняемия Ю. И. Л. и въззивна жалба от обвиняемия полк. М.П.О. срещу определение № 23/18.10.2023 г. по н.ч.д.№ 93/2023 г. по описа на Военен съд – Сливен.

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6-8 НПК.

С определение № 23/18.10.2023 г. по н.ч.д.№ 93/2023 г. по описа на Военен съд – Сливен е отменено постановление от 30.08.2023 г. на военен прокурор от ВОП – София за прекратяване на наказателното производство по ДП № 74-Сл/2021 г. по описа на ВОП – София и делото е върнато на прокурора, за отстраняване на пропуските, посочени в обстоятелствената част на определението, както и да се обосноват аргументирани отговори по неизяснените въпроси.

Във въззивния протест се изтъкват съображения, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се аргументи в подкрепа на това, че прокурорът от ВОП – София изцяло, в съответствие с разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК е изпълнил задължението си да изпрати препис от постановлението за прекратяване на наследниците на починалото лице. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд, че в постановлението не е конкретизирано както фактическо, така и правно основание за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че в обстоятелствената част на постановлението подробно са изложени мотиви, въз основа на които прокурорът е приел, че извършеното от обвиняемия О., не 1 съставлява престъпление. Изложени са и аргументи срещу изводите на основния съд, че са налице нарушения при събирането на доказателствения материал, за наличие или отсъствие на престъпно деяние. В този смисъл са развити съображения по отношение на изготвената по делото експертиза, като се твърди, че прокурорът подробно е аргументирал на кое заключение дава вяра и кредитира. Твърди се, че употребеният от прокурора израз „незнайно защо“ не следва да се приема като некомпетентност и непознаване на делото, а като неразбиране по каква причина в хода на разследването е било представено второ допълнително заключение. Сочи се, че наблюдаващият прокурор по досъдебно производство № 74-Сл/2021 г. е обосновал защо не приема мнението на инж. А.И.Г., като лице участвало в изготвянето на допълнителна експертиза, без да е назначено по реда на НПК. Посочва се, че в прокурорския акт била налице аргументация кои от отговорите на вещите лица и на кои въпроси от изготвените експертизи прокурорът кредитира и кои не, както и причините за това. В този смисъл се акцентира поставения въпрос № 1 от експертизата, а именно: „Имало ли е обективни причини, които да попречат на майор Т. след пуска на АУР да изпълни необходимия маньовър – завой на дясно на 180 градуса и набиране на височина?“ и се посочва, че прокурорът е стигнал до извод, че пилотът сам преценява в какви условия лети и кога да прекрати задачата, ако се чувства неуверен, което е част от подготовката му за полети в НСМУ. Приетата от прокурора разрешена височина от 2000 (две хиляди) метра е била последната разрешена от ръководителите на полета и според държавното обвинение било „безпредметно да се обсъжда нормативната база, която урежда по принцип минималната височина за изпълнение на полети“. Като основание за този подход на прокурора се посочва, че прокурорът е взел решението на база вътрешното си убеждение и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Последното възражение в протеста е досежно изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай следва да се обсъди въпроса дали смъртта на майор Т. не се дължи на обикновена непредпазливост. Твърди се, че смъртта на майор Т. е настъпила при изпълнение на служебно поставена му задача, в качеството му на пилот, с нужната подготовка и при определени нормативни правила. Иска се от съда определението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Във въззивна частна жалба, вх. № 562/30.10.2023 г. и въззивна частна жалба, вх. № 876/18.12.2023 г. подписана с електронен подпис от адв. С. Д. К.

– защитник на обвиняемия Ю. И. Л. (двете с идентично съдържание) се изтъкват съображения, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, че са допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че процедурата по връчване на постановлението за прекратяване на производството не е нарушена. Изразява се становище, че експертизата на вещите лица – служители във .... „ГБ“ – Д.М. не е изготвена в нарушение на правилата за назначаване на вещи лица. Изразява се и несъгласие с констатацията на първоинстанционния съд, че е допуснато 2 процесуално нарушение досежно това дали наказателното производство се прекратява защото деянието не е извършено или защото същото не представлява престъпление. Споделят се изводите на прокурора, че деянието не осъществява състава на повдигнатите обвинения, поради което деянието не съставлява престъпление. Възразява се срещу изводите на съда досежно метеорологичната обстановка и видимостта на въздухоплавателните средства.

Не счита, че за определяне на минималната височина, на която е можело да се изпълни упражнението е необходима допълнителна експертиза. Посочва се, че действащите към 09.06.2021 г. „Правила за използване на ЗП на ВВС – Ш. и мерките за безопасност при провеждане на стрелби ВВС–ПР–3–1.1“ са утвърдени от командир на ВВС и установяват, че при упражнение на стрелба при парашутна мишена, конкретно на .... полигон - Ш., минималната височина, която се разрешава от ръководителя на стрелбите е 2000 метра.

Изразява се становище, че досъдебното производство е проведено задълбочено, всестранно и пълно, няма данни правата на страните в процеса да са били нарушавани и се моли да бъде отменено определението на Военен съд – Сливен като незаконосъобразно и необосновано.

По делото е постъпила и въззивна жалба от обвиняемия полк. М.П.О. против определение № 23/18.10.2023 г. на ВС – Сливен. В нея се изтъркват съображения, че определението за прекратяване на делото и връщането му за доразследване е незаконосъобразно. Излагат се съображения за това, че разследването е проведено в съответствие с принципите, заложени в чл. 13 и чл.15 от НПК, обективно, всестранно и пълно. Счита се, прокурорът е подложил на детайлна и обективна преценка всички доказателствени източници, въз основа на които е преценил, че липсват действия или бездействия, които са били предмет на разследването. Посочва се, че анализът на изводите в съдебно-техническата експертиза е в съответствие с чл. 154, ал.2 от НПК, като прокурорът е изложил пълни и непротиворечиви мотиви, както и какво приема или не от експертизата и особеното мнение на един от експертите. Твърди се, че посочените в атакуваното определени доводи за нарушение на процесуалните правила не са съществени и не са довели до ограничаване на процесуалните права на пострадалите. Оспорва се извода на първоинстанционният съд, че не е посочено фактическото и правно основание за прекратяване на досъдебното производство. Посочва се, че на повече от двадесет страници в постановлението са изложени безспорно установени обстоятелства, от които е изведен правилен извод, че липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действията или бездействията на обвиняемия полк. О. и настъпилия резултат. Поддържа се твърдение, че деянието е несъставомерно, поради което не съставлява престъпление. Моли въззивната инстанция да отмени атакуваното определение № 23/18.10.2023 г. по описа на ВС – Сливен, като незаконосъобразно и необосновано.

Въззивният протест на прокурора, въззивна частна жалба, вх. № 562/30.10.2023 г. и въззивна частна жалба, вх. № 876/18.12.2023 г. подписана 3 с електронен подпис от адв. С. Д. К. – защитник на обвиняемия Ю. И. Л., както и въззивна жалба от обвиняемия полк. М.П.О. против атакуваното определение № 23/18.10.2023 г. на ВС – Сливен са подадени в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Произнасянето на първоинстанционният съд не търпи упрек, в смисъла вложен във въззивния протест и въззивните жалби. Сливенският военен съд е извършил необходимата и дължима проверка на обосноваността и правилността на оспореното пред него постановление за прекратяване на прокурор от ВОП – София, като е осъществил цялостен съдебен контрол върху него. Неоснователно се поддържа, че дейността на контролирания съд е в нарушение на изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс.

Процесуалното движение на досъдебно производство № 74–Сл/2021 по описа на Военно-окръжна прокуратура - София до момента е следното:

Първоначално досъдебното производство е образувано на 09.06.2021 г. по реда на чл. 212, ал.2 от НПК, за това, че на 09.06.2021 г., по време на тактическо учение с бойни стрелби в кваторията на град Ш. при управление на въздухоплавателно средство – изтребител МИГ – 29 с бордови номер 39 от състава на .... сили са нарушени правилата за движение, следствие на което по непредпазливост са причинени значителни имуществени вреди, а именно разрушаване на самолета и смъртта на пилота В. Т. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК. За изясняване на причините и условията, при които е възникнало произшествието, свързано със самолет от изтребителната авиация на .... сили, са били извършени първоначални неотложни следствени действия на .... полигон Ш., така и на Летище Б., област Д. и на А.Г.И. област П..

В хода на досъдебно производство № 74–Сл/2021 г.с постановление на прокурор от Военно-окръжна прокуратура - София са били привлечени в качеството на обвиняеми лица полк. М.П.О. за престъпления по чл. 387 ал. 4 пр. 2, вр. ал. 2 пр.1, вр. ал. 1 пр. 3, вр. чл. 23 ал. 1 пр. 1 НК и по чл. 123 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 пр. 1 НК и полк. Ю. И. Л. за престъпления по чл. 387 ал. 4 пр.

2, вр. ал. 2 пр.1, вр. ал. 1 пр. 4, вр. чл. 23 ал. 1 пр. 1 НК и по чл. 123, ал.1, вр. чл. 23, ал.1, пр.1 от НК. Взета им е била мярка да неотклонение „подписка“.

С постановление от 30.08.2023 г. заместник на военно-окръжния прокурор на Военно-окръжна прокуратура – София е ПРЕКРАТИЛ наказателното производство по ДП № 74- Сл/2021 г. по пр. пр. № СП1494/2021 г., за престъпления по чл. чл. 387, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр.1, във вр. ал.1, пр.3, във вр. с чл. 23, ал. 1, пр.1 от НК и по чл. 123, ал.1, вр. чл. 23, ал.1, пр. 1 от НК срещу обвиняемия полковник М.П.О. и за престъпления по чл.

387, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр.1, във вр. ал.1, пр.4, във вр. с чл. 23, ал. 1, пр.1 от НК и по чл. 123, ал.1, вр. чл. 23, ал.1, пр. 1 от НК срещу обвиняемия полковник Ю. И. Л., на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Със същото постановление са отменени взетите мерки за неотклонение „подписка“ на обвиняемите лица. Прокурорът се е произнесъл и по веществените 4 доказателства.

Както във въззивния протест, така и във въззивните жалби се възразява срещу извода на Военен съд - Сливен за нередовно връчване на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Настоящата инстанция след като извърши проверка по това възражение установи, че срещу прокурорския акт на 19.09.2023 г. е постъпила жалба във Военен съд – Сливен от В.Д. Т.а – майка на починалия В. Д. Т. и К. Д. Т. – брат на починалия, които са включени в кръга на лицата по Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Към тях е била присъединена молба от Д. И.а П. - майка на непълнолетния А. В.ов Т. - син на починалия В. Т.. Производството по делото е образувано във Военен съд Сливен на 20.09.2023 г., който е приел жалбата за редовна (л.22 от делото).

Следва да се посочи, че задължение на съдията-докладчик е да извърши преценка за процесуална допустимост на жалбата, а именно дали е подадена от надлежно лице, което попада в кръга на визираните в чл. 243, ал. 4 от НПК лица, на които законът дава възможност да предприемат действия по обжалване на прекратително прокурорско постановление и в законоустановения срок.