Решение № 348 от 19.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000502234 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се развива по реда на Глава ХХ от ГПК Въззивно обжалване.

Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от ответника в исковото производство, а именно ЗАД "Армеец" АД срещу решение № 260189 от 22.05.2025г. по гр.д. № 3581 по опис на СГС за 2021 г. Обосновано е искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност се иска намаляване на размера на обезщетението на половина от уважената част, като се приеме, че е налице съпричиняване в размер на 50 % от страна на водача на лекия автомобил, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение като завишено и несъответно на критериите за справедливост.

Отправено е искане за допускане на повторна САТЕ по съображения за необоснованост на заключението събрано от решаващия съд, наличието на противоречия с останалия по делото доказателствен материал и своевременното му оспорване пред първоинстнационния съд.

Обосновани са оплаквания за неправилно приложение на материалноправните 1 норми относими към спора по същество както и процесуални такива, с огред оценката на доказателствата.

В писмен отговор въззиваемата страна П. И. Д., оспорва въззивната жалба като неоснователна, като се позовава на безспорността на приетите за установени факти за липса на противоправно поведение на водача на мотициклета. Моли за отхвърляне на възизвната жалба и постановяване на акт по същество на спора, с който решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна, обосновала правен интерес от въззивно обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и като процесуално допустима е разгадана в открито съдебно заседание.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд е разяснил с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав на Софийския апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните възражения и доводи, намера от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е в а л и д н о . Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част (в случая изцяло), съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо.

2

Преценявайки основателността на депозираната въззивна жалба съобразно изложените в нея оплаквания, въззивният съд намира решението и за правилно, като съображенията са следните:

По делото няма спор за част от фактите, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства се установява, че на 05.09.2016 г. на републикански път II-37 между гр. Панагюрище и гр. Пазарджик е настъпило ПТП, с участието на водач л.а. „БМВ 525Д“ с рег. № ********, който е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил насрещно движещия се там мотоциклет „БМВ Р1200Р“ с рег. № ********, управляван от ищеца. В следствие на на ПТП ищецът е получил множество травми, подробно описани в изготвената пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение се установява следното: счупване – закрито на диафизата (средната част) и долния край на лявата бедрена кост и счупване на фаланга на палец – ляво ходило, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; открита фрактура на двете кости на лява предмишница в долния край, причинила на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на дясна лъчева кост в долен край, дясна предмишница с разместване – закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на дясна ладиевидна кост – дясна гривнена става, за което възстановителният период е около 6 месеца.

След една година е последвала операция за отстраняване на 2 планки от костите на лявата предмишница и е направена реконструктивна операция.

След още година и половина оперативно е отстранен материал от лява бедрена кост. Вещото лице е посочило още, че периодът за възстановяване при ищеца е бил 9 месеца, след което последващите операции са в рамките на общ период от 2 години, ищецът продължава да търпи болки и ограничения в движенията в областта на лява гривнена става, както и че за него е невъзможен пълен клек по отношение на лява колянна става.

Според вещото лице перспективата за бъдещото възстановяване на ищеца включва физиолечение, балнеолечение, а при засилващи болки и нова операция – артродеза (пълно обездвижване) на лява гривнена става.

Пред първоинстанционният съд е прието заключение и на изготвена 3 автотехническа екпертиза от чието заключение се установява следното:непосредствено преди разминаването между двете превозни средства и при навлизане в десния за него завой лекият автомобил се е отклонил наляво и е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, където е настъпил и ударът между двете превозни средства. В момента на удара автомобилът се е намирал с лявата си част на 0,5 м вляво от средата на платното за движение, което според вещото лице се установява и с оглед на оставените следи върху пътната настилка, видими на приложените към протокола за оглед снимки. скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП е била около 66 км/ч, а скоростта на движение на мотоциклета – около 45 км/ч, като няма данни тя да е намаляла преди удара между превозните средства, като вещото лице е определил тези скорости според деформациите по двете превозни средства, участвали в процесното ПТП. Освен това при разпита си вещото лице посочва, че скоростта на движение на мотоциклета е определена и с оглед на критичната скорост, при която той може да премине през завоя, тъй като ако скоростта му е била повисока (както сочи свидетелят Д.Ш. около 60-70 км/ч) мотоциклетистът е щял да загуби контрол върху превозното средство и е щял да излезе надясно от пътя, без да настъпи удар с автомобила. Поради това следва да се приеме, че скоростите на движение както на лекия автомобил, така и на мотоциклета са в рамките на допустимата скорост за съответното място, която е 90 км/ч, и като цяло са съобразени с конкретната пътната обстановка (светлата част на деня, при сухо пътно платно, както сочат свидетелите и е отразено в протокол за оглед). Вещото лице посочва при разпита си, че при скоростта на движение на автомобила на водача му е било необходимо да премине през завоя с по-голям радиус и това е предразположило лекото навлизане в лентата за насрещно движение. Освен това от свидетелските показания и автотехническата експертиза се установява, че завоят е специфичен и видимостта е намалена, което предполага намаляване на скоростта, съответно тя да бъде съобразена спрямо другите аспекти на пътната обстановка (наличието на растителност, която ограничава видимостта). Така може да се приеме, че макар и съобразена с другите пътни условия, скоростта на лекия автомобил не е била съобразена със завоя на пътя, което е наложило изнасянето на автомобила към средата на пътното платно и дори частичното навлизане в лентата за насрещно движение Според заключението на вещото лице ударът е бил предотвратим при условие, 4 че и двамата участници в ПТП са управлявали превозните средства в средата на лентата за движение, в което са се движили. Следователно основната причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на лекия автомобил в лентата за насрещно движение, което в известна степен се дължи и на избраната от водача скорост на движение, както и на местоположението му по ширината на пътното платно. По този начин водачът на лекия автомобил е нарушил задължението си при движение по път с двупосочно движение с две ленти за движение да не навлиза в лентата за насрещно движение (чл. 16, ал.

1, т. 1 ЗДвП), както и да се движи възможно най-вдясно по платното за движение (чл. 15, ал. 1 ЗДвП), а също така да съобрази скоростта си на движение с пътните условия – конкретно да избере такава скорост, с която безопасно да премине през завоя, без да навлиза в насрещната лента за движение (чл. 20, ал. 2 ЗДвП).

Според заключението на експертизата водачът на автомобила е имал възможност да възприеме движещия се в противоположната му посока мотоциклет от разстояние около 40 м. Поради това не може да се приеме, че е налице случайно събитие, т.е. че водачът не е могъл да забележи мотоциклета.

При по-нататъшното намаляване на разстоянието между превозните средства водачите са нямали техническа възможност да предотвратят ПТП посредством аварийно спиране.

Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А. Г., живуща на семейни начала с ищеца, от чиито показания се установява, че ищецът е бил на легло около месец и не е имал възможността да изпълнява физиологичните си нужди по нормален начин. От показанията се установява, че ищецът е пътувал в Германия за извършване на необходимите операции на два пъти, като по делото са представени и доказателства за болничния му престой в Германия. Според свидетелката през този период ищецът не е имал възможност да стъпва на крака си. Посочва и че ищецът е имал психически проблем, свързан със страх, че ръката му няма да се възстанови, че ще се отвори шевът и най-вече, че това е дясната му ръка, която той използва в ежедневието си. Посочва и че ръката му е загрозена, с изкривена китка. Според свидетелката цялото негативно изживяване за ищеца е довело освен до силни физически болки, но и до потискане и психическо затормозяване. Свидетелката посочва и че с ищеца имат три деца.

5

По повод направеното във въззивната жалба доказателствено искане за допускане на повторна съдебна автотехническа експертиза, с постановеното по настоящото дело определение № 2244/29.08.2025г. експертизата е допусната, като от заключението й се установява следното: На 05.09.2016 г. през светлата част на денонощието мотоциклет „БМВ“ с рег. № ******** се е движил по път II-37 в посока от гр. Пазарджик към гр. Панагюрище като достигайки в района на произшествието (района на „Сап дере“), скоростта му е била от порядъка на 63 км/ч. В същото време в обратната посока със скорост от порядъка 49 км/ч се движил лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********.

Двете МПС са се движили плътно в ляво на лентите си за движение, при което е настъпил удар между предна лява част на лекия автомобил в областта на ляв фар, броня и калник и предната част на мотоциклета. В следствие на силите и моментите възникнали при удара тялото на мотоциклетиста е било изхвърлено напред, главата е достигнала до челното стъкло, след което е било отхвърлено напред и вляво спрямо посоката на движение на автомобила.

Мотоциклетът от своя страна след удара е придобил ротация около напречната си ос след което е бил отхвърлен напред и вляво и достигнал до мястото описано в протокола за оглед.