Решение № 1808 от 27.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1808 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100500657 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

С жалба с вх.№ 01012/14.04.2022 г. длъжникът „С.С.“ ЕООД, гр.София обжалва отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Т.В.-Н. с рег.№ 791 на КЧСИ по изп.дело № 20197910400276 по постановление с изх.№ 7664 от 14.09.2023 г. да прекрати производството по това изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по подадена от същия молба с вх.№ 11614 от 01.09.2023 г.

В жалбата се поддържа, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен, постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуалноправните норми, като са наведени твърдения, че съгласно документите по преписката на изпълнителното дело от 10.06.2021 г. до 15.08.2023 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, които да прекъсват двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което тя се счита за настъпила по право на 10.06.2023 г.; че предвид настъпилата ех lege перемпция, при която не е нужно каквото й да е уведомяване на съдебния изпълнител, но молителят го е направил с молба от 01.09.2023 г., в отговор на тази молба е постановен обжалвания отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело, като неправомерно изпълнителните действия по него са продължени. Релевирани са доводи и че поисканите справки и проучване на имущественото състояние на длъжника с молбата от 24.04.2023 г. не представляват изпълнителен способ – т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; че изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, във връзка с което взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и че невнасянето на таксите с молбата от 24.02.2023 г., дори и да се приеме, че по някакъв начин същата представлява изпълнително действие, води до неосъществяване функциите на изпълнителния способ и същият не е годен да прекъсне двегодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Инвокирани са съображения и че прекратяването на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва ех lege, без да е необходимо съдебният изпълнител да е необходимо съдебният изпълнител да констатира, издава или скрепява този факт с изричен акт; че в случая прекратяването на изпълнителното дело е настъпило на 10.06.2023 г., с оглед на което съдебният изпълнител незаконосъобразно е наложила запор на дружеството на 15.08.2023 г., който подлежи на отмяна.

1

Моли съда да отмени изцяло атакуваното постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело с изх.№ 7664/14.09.2023 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.. Претендира присъждането на разноски по производството.

Ответникът по жалбата – Национална агенция за приходите /НАП/, гр.София, в срока по чл.436, ал.3 ГПК не е подал възражение по жалбата.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№791 на КЧСИ Т.В.-Н. по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като не е наличен период за повече от две години, в който взискателят НАП – ТД НАП - София град да не е поискал извършването на изпълнителни действия, както и че критерият за да не бъде прекратено изпълнителното дело е искането на изпълнителни действия от взискателя, а не тяхната ефективност или внасянето на таксите по ТТРЗЧСИ, поради което счита, че обжалвания му акт е правилен.

Съдът като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице – „С.С.“ ЕООД, длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че атакуваното действие по постановление с изх.№ 7664 от 14.09.2023 г., с което е отказано да се прекрати изп.дело № 20197910400276, попада в кръга на установените от законодателя такива във визираната норма.

Неоснователни са и инвокираните в жалбата доводи от „С.С.“ ЕООД, че в случая са налице предпоставките на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство спрямо него, поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, считано от 10.06.2021 г.

От книжата по изпълнителното дело се констатира, че с след образуване на изп.дело № 20197910400276 по молба на Национална агенция за приходите от 04.06.2019 г., със запорно съобщение от 13.06.2019 г., получено на 17.06.2019 г., съдебният изпълнител е наложил поискания от взискателя запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки, открити в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

На 12.12.2019 г. от запорираната сметка на „С.С.“ ЕООД в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е преведена за погасяване на задължението по изп.дело № 20197910400276 по описа на ЧСИ Т.В.-Н., сумата от 407,08 лева.

На 19.12.2019 г. във връзка с постъпилите суми по изпълнението на взискателя са преведени 277,44 лева.

С молба с вх.№ 2843 от 10.05.2021 г. от взискателя НАП е поискано да се извърши опис на движимото имущество, собственост на длъжника „С.С.“ ЕООД, находящо се на адреса му на управление, както и да се наложи запор върху банковите сметки та същия и/или други вземания на длъжника към трети лица след извършване на съответните справки.

След извършване на съответните справки, със запорно съобщение от 10.06.2021 г., получено на 11.06.2021 г. е наложен запор вземанията на длъжника по банковите му сметки, открити в „Уникредит Булбанк“ АД.

На 10.05.2021 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи, собственост на „С.С.“ ЕООД за 24.09.2021 г. За насрочения опис на движимо имущество на длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение – изх.№,4793/10.06.2021 г. П оради нередовното призоваване на длъжника, описът е бил отложен с протокол на ЧСИ от 24.09.2021 г.

На 24.04.2023 г. НАП е релевирал писмени искания за насочване на принудителното изпълнение срещу движимото имущество на длъжника, вкл. и налагането на запор върху МПС. Поискано е и налагането на запори върху вземания на „С.С.“ ЕООД по сметки от банкови и други финансови институции и налагането на възбрани върху имоти след извършване на съответните справки.

След справки в регистъра на банковите сметки и сейфове в БНБ н а 15.08.2023 г. е изготвено ново запорно съобщение за налагане на запор върху всички открити в „Уникредит Булбанк“ АД сметки на длъжника, получено от банката на 01.09.2023 г.

На 13.09.2023 г. от запорираната сметка на „С.С.“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД е преведена за погасяване на задължението по изп.дело № 20197910400276 по описа на ЧСИ Т.В.-Н., сумата от 4 045,33 лева.

На 01.09.2023 г. длъжникът „С.С.“ ЕООД, действащ чрез управителя си Б.АЕ., е 2 подал молба до ЧСИ Т.В.-Н. с вх.№ 11614, с искане да бъде прекратено изп.дело № 20197910400276 по описа на същия на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция, тъй като последното изпълнително действие по делото е от 10.06.2021 г., от която дата са изтекли две години. По искането е постановен обжалваният отказ, обективиран в постановление с изх.№ 7664/14.09.2023 г. на ЧСИ Т.В.-Н., рег.№ 791, с район на действие Софийски градски съд, по съображения, че не е налице хипотезата по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Действително прекратяването поради т.нар.„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в конкретния казус не са налице.

Правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е счел, че липсата на активност от страна на взискателя в хода на изпълнителното производство – да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.

От изложените по-горе обстоятелства е видно, че в настоящия казус не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ спрямо длъжника „С.С.“ ЕООД.

Срокът, установен в горепосочената норма, който е преклузивен, започва от тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая всяко от предприети изпълнителни действия в разглеждания период – наложените запори върху банковите сметки на „С.С.“ ЕООД и поисканите такива – извършването на опис и оценка на движимо имущество, налагането на запори върху банкови сметки и върху МПС на длъжника, на възбрана върху недвижимото му имущество, както и постъпилите плащания от трети задължени лиза, са в интервали от време по-малки от две години.

Погасителната давност и „перемпцията” са два различни правни института, независимо, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността, както и че съгласно мотивите към т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС реалното извършване на изпълнителни действия, а не само поискването им, е от значение за прекъсването на давността по чл.116, б.”в” ЗЗД, а не за наличието на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя във връзка с молбата на взискателя от 24.04.2023 г. Безспорно, справката не представлява изпълнително действие, както е прието и в задължителните разяснения, дадени в т.10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, но в дадената хипотеза искането на взискателя с тази молба не е ограничено само до нея, а е свързано и с искане за предприемане реализирането на конкретни валидни изпълнителни действия –насочване на изпълнението върху движимо имущество на длъжника и запори върху МПС, както и запори върху сметки на същия в банкови и други финансови институции, установени от ЧСИ при справката, и налагане на възбрана върху установено недвижимо имущество, притежавано от длъжника.