Решение № 1350 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1350 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100506919 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2324/16.02.2023 г., постановено по гр. д. № 42776/21 г. по описа на СРС, 29 състав, при участието на ЗД „Евроинс“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника, са отхвърлени предявените от ЕТ „В. – 90 В.-А.“ /н./, чрез синдика Й. К. К., срещу ЧСИ М. Б. с рег. № 838 при КЧСИ и с район на действие – СГС искове по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: сумата в размер на 194,90 лв., разпределена на основание ТТР към ЗЧСИ като такси и разноски по изп. дело № 20158380406734 по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 при КЧСИ и с район на действие – СГС, и сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на преведена на 11.03.2016 г. по сметка на взискателя „Юробанк България“ АД по изп. дело № 20158380406734 по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 при КЧСИ и с район на действие – СГС, с която са били погасени частично разноски по изпълнителен лист от 28.05.2014 г., издаден по гр. д. № 24149/14 г. по описа на СРС, 118 състав, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 263,43 лв., 1 представляваща законна лихва за забава върху главницата от 500 лв. за периода от 10.05.2016 г. до 21.07.2021 г.

С решението ЕТ „В. – 90 - В.-А.“ /н./ е осъден да заплати на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 при КЧСИ и с район на действие – СГС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 410 лв. – разноски по делото, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата в размер на 100 лв., представляваща държавна такса за предявяване на иска.

Подадена е въззивна жалба от ЕТ „В. – 90 - В.-А.“ /н./, чрез синдика Й. К.

К., срещу решение № 2324/16.02.2023 г., постановено по гр. д. № 42776/21 г. по описа на СРС, 29 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Посочва, че с решение № 409/13.03.2014 г. по т. д. № 4914/13 г. по описа на СГС, VI – 12 състав, е открито производство по несъстоятелност срещу В.Р. А., в качеството й на ЕТ „В. – 90 – В.-А.“, като решението е вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на 18.03.2024 г. Поддържа, че съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК. Твърди, че спирането на изпълнителното производство на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ настъпва по силата на закона с постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Посочва, че спирането на изпълнителното производство представлява забрана за извършване на изпълнителни действия от съдебния изпълнител, в т. ч. и за разпределение на събраните по изпълнителното дело суми. Поддържа, че две години след откриване на производството по несъстоятелност ответникът е извършил плащане на постъпили по изпълнителното дело суми в полза на взискателя „Юробанк България“ АД, а освен това е удържал начислените от него такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 194,60 лв. Твърди, че чрез предприемане на действия по принудително изпълнение след спиране на изпълнителното производство на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ се постига удовлетворяване единствено на кредитора „Юробанк България“ АД със суми, с които следва да се извърши удовлетворяване на всички кредитори в универсалното производство по несъстоятелност на несъстоятелния търговец, като този ефект е в противоречие с целта на производството по несъстоятелност, 2 посочена в чл. 607, ал. 1 ТЗ – да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че процесната сума в размер на 500 лв. не представлява имущество в масата на несъстоятелността, тъй като е заплатена от трето за делото лице. Поддържа, че след постановяване на решение за откриване на производството по несъстоятелност всяко плащане за изпълнение на задължение на длъжника е част от масата на несъстоятелността /арг. от чл. 638, ал. 2 ТЗ/. Твърди, че независимо дали сумата е платена от длъжника или от трето лице, тя несъмнено служи за погасяване на задълженията на длъжника по изпълнителното дело и следва да се върне в масата на несъстоятелността.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ЧСИ М. Б. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че процесната сума не е била заплатена от длъжника, а от трето лице, поради което представлява имущество извън масата на несъстоятелността. В тази връзка счита, че с действията си ЧСИ не е причинил вреда на ищеца. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – ЗД „Евроинс“ АД е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че ищецът не е претърпял вреда в резултат на процесното плащане, тъй като с него е погасено негово ликвидно задължение. Поддържа, че обстоятелството дали между третото лице, платило сумата, и длъжника, е имало друго правоотношение, обосноваващо встъпване на платилия в правата на взискателя и приложение на чл. 74 ЗЗД, или е налице платено без основание, което подлежи на връщане при условията на неоснователно обогатяване, е извън предмета на делото. Счита, че при всеки от двата варианта не възниква вреда за длъжника. Поддържа, че ако сумата е платена с дарствено намерение или с друго намерение, то плащането е осъществено единствено с оглед конкретния взискател и длъжника, съответно са намалени задълженията, а и подобно плащане няма как да бъде извършено в производството по несъстоятелност, нито може да бъде събрано в това производство. Ако сумата е платена без основание, то третото лице става нов 3 кредитор на длъжника и съответно не е налице намаляване на патримониума му. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и на третото лице – помагач и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът ЕТ „В. – 90 – В.-А.“ /н./, чрез назначения му синдик, твърди, че с влязло в сила на 26.03.2014 г. решение № 409/13.03.2014 г. по т. д. № 4914/13 г. по описа на СГС, VI – 12 състав, е било открито производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ, с начална дата на неплатежоспособността – 31.07.2013 г. Посочва, че решението е било вписано в Търговския регистър по партидата на ЕТ на 18.03.2014 г. Твърди, че на 28.05.2014 г. „Юробанк България“ АД се е снабдила с изпълнителен лист срещу В.-А. за следните суми: 21 238,05 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2014 г. до окончателното плащане, договорна лихва в размер на 454,08 евро за периода от 17.02.2012 г. до 07.05.2014 г., сумата от 83,05 евро – такса за периода от 15.01.2010 г. до 07.05.2014 г. и 2254,36 лв. – разноски. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело № 20158380406734 по описа на ЧСИ М. Б.. Твърди, че 31.03.2016 г. синдикът е уведомил ЧСИ, че следва да спре изпълнителното дело, тъй като имотите и вземанията на В.-А. са част от масата на несъстоятелността на ЕТ „В. – 90 - В.-А.“. Посочва, че въпреки изричното уведомление на синдика ЧСИ е превел на

10.05.2016 г. сумата от 500 лв. на взискателя „Юробанк България“ АД и е разпределил на себе си сумата от 194,90 лв. – за такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ. Поддържа, че в нарушение на чл. 638, ал. 1 ТЗ ЧСИ е извършил действия по разпредение на вече събрани суми между взискателите и им ги е превел, респ. разпределил е на себе си суми за такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, като по този начин е причинил имуществени вреди на ищеца, тъй като тези суми не са постъпили в масата на несъстоятелността. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 194,90 лв., разпределена на основание ТТР към ЗЧСИ като такси и разноски по изп. дело № 4

20158380406734 по описа на ЧСИ М. Б., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.07.2021 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на преведена на 11.03.2016 г. по сметка на взискателя по изпълнителното дело „Юробанк България“ АД сума в размер на 500 лв., с която са били погасени частично разноски по изпълнителния лист от 28.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.07.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 263,43 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 500 лв. за периода от 10.05.2016 г. до 21.07.2021 г.

Ответникът ЧСИ М. Б. оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че задължението по процесния изпълнителен лист касае само имуществото на физическото лице В.-А. и не подлежи на събиране в универсалното изпълнително производство, а по реда на индивидуалното принудително изпълнение. Твърди, че по изпълнителното дело с длъжник – физическото лице В.-А. не е извършвана публична продан на имот, а са постъпвали суми от доброволни вноски от трето лице – приобретател на имот, прехвърлен от В.-А. чрез покупко – продажба на 21.08.2013 г., поради което не следва да се търси връщане на същите в масата на несъстоятелността. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника ЗД „Евроинс“ АД оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за мораторна лихва.

Не се спори между страните по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че с влязло в сила на 26.03.2014 г. решение № 409/13.03.2014 г. по т. д. № 4914/13 г. по описа на СГС, VI – 12 състав, е открито производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ „В. – 90 – В.А.“, с начална дата на неплатежоспособостта – 31.07.2013 г. Решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на 18.03.2014 г.

С решение № 1075/18.06.2016 г. по т. д. № 4914/13 г. по описа на СГС, VI – 12 състав, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

С решение № 739/27.05.2020 г. производството по несъстоятелност по отношение на длъжника ЕТ „В. – 90 – В.-А.“ е спряно, а с решение № 5

260761/17.05.2021 г. е възобновено.

От приложения към делото препис от изп. дело № 20158380406734 по описа на ЧСИ М. Б. се установява, че изп. дело е образувано на 24.07.2015 г. по молба на „Юробанк България“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 24149/14 г. по описа на СРС, 118 състав, срещу В.Р. А., за сумата от 21 238,05 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2014 г. до окончателното плащане, договорна лихва в размер на 454,08 евро за периода от 17.02.2012 г. до 07.05.2014 г., сумата от 83,05 евро – такса за периода от 15.01.2010 г. до 07.05.2014 г. и 2254,36 лв. – разноски.

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че сумата в размер на 194,60 лв. е разпределена на основание ТТР към ЗЧСИ като такси и разноски по изп. дело № 20158380406734 по описа на ЧСИ М. Б. с взискател „Юробанк България“ АД и длъжник В.Р. А., както и че сумата в размер на 500 лв., постъпила по сметка на ЧСИ на 10.03.2016 г., е била преведена на 11.03.2016 г. по сметка на взискателя „Юробанк България“ АД.