Решение № 851 от 15.11.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Сливен, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230102114 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за обявяване на нищожност на сключен договор за кредит, поради противоречие с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителя, както и в условията на евентуалност осъдителен иска за заплащане на недължимо заплатена сума от ищцата по договора- неустойка, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди, че ищцата сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит на 20.01.2021 г., по силата на който усвоила главница в размер на 500,00 лв. Твърди се, че наред с това е уговорено с Договор за кредит от 29.12.2020 г. кредитополучателят да заплати неустойка с обезщетителен характер, в случай, че в срок от 3 дни от сключване на договора не представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице в размер на 100 лв. Изтъква, че погасила предсрочно задълженията си по договора на 02.02.2021 г. в размер на 523,13 лв.

Счита, че договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, поради противоречие с императивни норми на закона, а при условията на евентуалност да се приеме, че неустойката е нищожна, като се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата 23,13 лв., представляваща недължимо платена сума във връзка със сключения Договор за кредит, а при условията на 1 евентуалност да бъде осъдено ответното дружество да заплати неустойка в размер на 10.00 лв. и да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски.

Предявени са главен и евентуален иск с правни квалификации, както следва: чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на кредит и прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка на договора за предоставяне на кредит, както и осъдителен иск, с който да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата недължимо платената по недействителен договор за кредит от 20.01.2021 г., сума в размер на 23,13 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като в условията на евентуалност да бъде осъдено ответното дружество да запали на ищцата сумата от 10.00 лв., представляваща дължимо неплатена неустойка по договора за кредит от 20.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Предвид гореизложеното, моли съда постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 121005/20.01.2021 год. евентуално на клаузата за неустойка в размер на 23,13 лв., с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 23,13 лв., представляваща недължимо платена сума по договора, евентуално сумата от 10,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищцата моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество е подало при усл. на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за недопустимост на предявения установителен иск, поради липса на правен интерес. Изразява и становище за неоснователност на исковете. Не оспорва обстоятелствата, че между страните е сключен процесния договор за кредит, по силата на който е предоставил на цитираната сума, която е била усвоена от нея и в последствие задължението е било погасено. Излага аргументи, че при сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение по договора. Описва, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, поради което неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение също не следва да участва при формиране на ГПР по договора. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на 2 направените по делото разноски. Прави възражение, в случай, че пълномощникът на ищцата е осъществил безплатно адвокатско защита по чл. 38 от ЗАдв., за недоказаност на наличие на материална затрудненост на ищцата, за което същата би следвало да ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява от пълномощник. С писмено становище поддържат молбата и молят съда да я уважи в пълен размер. Претендират за присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответната страна не се представлява от представител или пълномощник. По делото е постъпило писмено становище, с което поддържат изцяло отговора на исковата молба и молят иска да бъде отхвърлен. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, че страните са сключили Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити № 121005 на 20.01.2021 год. на 20.01.2021 г. ответното дружество Макроадванс АД е предоставило на ищцата С. И. Ж. сумата от 500 лв., със срок за плащане по договора за кредит 10 месеца, считано от 21.01.2021 г. при фиксиран годишен лихвен процент – 41 % и ГПР – 49,65 % отразено в чл. 7 и чл. 9 от Договора. Ищцата заплатила на ответното дружество предсрочно на 02.02.2021 г. сумата от 523,13 лв., видно от представената квитанция за това. Действителният годишен процент на разходите по договора, изчисляващ се при вземане в предвид на базови показатели: главница по договора, срока за издължаване, договорната лихва и неустойка по договора за нормативно установената формула, посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната. В чл.20 от договора е предвидено, че страните се съгласяват ДПК да бъде обезпечен с поръчителство за пълния размер на кредита, като кредитополучателя се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на ДПК, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице. В чл.10, ал.1 от договора за заем е посочено, че кредитополучателя дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от договора и неустойката е в размер на 4,20 лв. плюс 0.280 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.280 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредита не е обезпечен. Към договора за потребителски кредит е представен погасителен план, в който е посочена погасителна вноска без неустойка по чл.10 от договора в размер на 37.95 лв. и общ размер на 3 погасителната вноска с включена неустойка по чл.10 от договора в размер на 96.81 лв. В раздел V от Общите условия към договорът за потребителски кредит е предвидено, че за обезпечаване на вземанията на кредитора кредитополучателя учредява в полза на кредитора обезпечения, конкретизирани в ДПК.

Ищцата е погасила предсрочно на 02.02.2021 г. по Изи пей сума в размер на 523,13 лв. по сметка на Макроадванс АД, за което е представила квитанция за заплатена сума. На 02.02.2022 г. Макроадванс АД е изпратило писмо от Кинти БГ до С. И. Ж., в което е посочено, че е погасила задължението си по Договора за потребителски кредит №121005 на 20.01.2021 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно основание по чл. 26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД на договора за кредит, сключен на 20.01.2021 г., съгласно който ответното дружество е предоставила на кредитополучателя сумата от 500 лв., съдът намира, че този иск следва да бъде уважен, като се обяви за нищожен договора за кредит и евентуално да се прогласи нищожността на клаузата за нищожност на договора.

Доказа се, че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е спорно, че ищецът е върнал на ответния кредитор предсрочно сумата от 523,13 лв. на 02.02.2021 г.

Безспорно е, че ищецът при сключване на договора е имал качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитора, съгласно нормата на чл. 9, ал.4 от ЗПК.

Следователно сключеният договор има характеристика на потребителски кредит, от което произтича приложението на нормите на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.

7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на приобщените доказателства към делото се установява наличието на твърдяните факти в исковата молба, както и основанието за недействителност на договора за кредит, произтичащо от изискванията на чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Действително се установи и доказа, че ГПР представлява сериозно оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на кредитната 4 институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е фиксиран в размер на 49.65%. Това противоречи на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която и безспорно е надвишен максималния праг на ГПР. Договора за потребителски кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита, която вече е върната видно от приложените платежни документи, които напълно кореспондират с изложеното твърдение в първия абзац на исковата молба.

В тази връзка следва да бъде прогласена нищожността на договора за кредит, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите съображения и доводи въведени от ищцовата страна.

Поради нищожността на договора за заем визирана в главния иск, който безспорно е основателен, то претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата от 23,13 лв., явяваща се претенция за неоснователно обогатяване от ответното дружество следва да бъде уважена. Поради това осъдителният иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва ,считано от датата на исковата молба 23.05.2023 г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 100 лв.

На осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адовокатурата във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплатят на пълномощника на ищцата сумата от 960 лв. по посочената в допълнителна молба банкова сметка.

Ръководен от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №