Решение № 1184 от 09.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1184 гр. Пловдив, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330203142 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-33 от 19.04.2024 г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, с което на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП, моли се за неговата отмяна и се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

„У. 2005“ ЕООД подало на 22.05.2023г. до „Електроразпределение Юг” 1

ЕАД искане за изготвяне на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, с мощност до 199 kW, предвидена за изграждане в УПИ I-133, кв. 43 в с. Сираково, общ. Минерални бани, обл.

Хасково.

На 02.08.2023 г. „Електроразпределение Юг” ЕАД е изпратило до „У.

2005“ ЕООД проект на договор за присъединяване.

Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се потвърждава от приложения по преписката констативен протокол № Е-2 от 18.01.2024 г. Така изложеното се потвърждава и от представеното Заявление за услуга от дата 22.05.2023г. и от писмо с приложен проект на договор за присъединяване изх. № 48199/02.08.2023г.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 3-Е-1218/28.10.2022г. се установява компетентността на актосъставителя – т. 34. Компетентността на административнонаказващия орган произтича от чл. 69, ал. 2, т. 2 от ЗЕВИ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми, като правилно са посочени и приложимите санкционни норми. АУАН е издаден в присъствие на лице, упълномощено от представителя на дружеството, като е била разяснена възможността за подаване на възражение в 7-дневен срок от връчването на акта.

Съгласно трайната съдебна практика местната подсъдност на делото се определя от мястото на извършване на деянието, посочено в НП. В случая нарушението се състои в бездействие – неизготвяне и непредлагане на проект за предварителен договор. В НП са изложени твърдения, че действието е следвало да бъде извършено в седалището на нарушителя в гр. Пловдив, което е достатъчно, за да обуслови местната подсъдност на делото.

2

Основателно е възражението от жалбата за неправилно приложение на материалния закон.

Действително соченият в НП чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ (ред. ДВ. бр. 86 от 2023 г.) стриктно кореспондира на установените и безспорни по делото факти.

От наказващия орган обаче не е съобразено правилото на чл. 3, ал.1 ЗАНН: „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.“

Редакцията на чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ преди измененията с ДВ бр. 86, т.е. преди 13.10.2023г. и към датата на извършване на твърдяното нарушение, гласи, че се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10 от ЗЕВИ. Чл. 26, ал.3 от ЗЕВИ касае издаване на становище за условията и начина за присъединяване, а не предлагането на предварителен договор, каквато е процесната хипотеза, докато чл. 31, ал.10 от ЗЕВИ касае въвеждането в експлоатация на енергийни обекти. Разпоредбата на чл. 60а, ал.

1 от ЗЕВИ в сегашната редакция действително предвижда санкциониране по този ред на енергийно предприятие, което наруши срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в ЗЕВИ или в Наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, но такава санкция по този ред би могло да се наложи само за нарушения след 13.10.2023г., но не и за настоящото.

При това положение, доколкото Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи е подзаконов акт по приложението и на ЗЕВИ (чл. 26 от ЗЕВИ), то основателни се явяват доводите от жалбата, че действителната правна квалификация е по общата разпоредба на чл. 68, ал.1 ЗЕВИ, гласящ „Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59-67, се наказва от съответния компетентен административно наказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.“ Всъщност, в заявлението от 22.05.2023г. изрично е посочено, че се иска от заявителя договор за присъединяване за възобновяеми източници (към ФЕЦ, което съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗЕВИ представлява източник на енергия 3 от възобновяеми (фотоволтаични) източници), поради което и 14-дневният срок по Наредба № 6 произтича не от чл. 59, ал. 5 от Наредбата, а от чл. 92, ал.

2 от Наредбата.

Доколкото чл. 68, ал.1 ЗЕВИ предвижда по-леко наказание от чл. 60а ЗЕВИ, то принципно съдът в унисон с постановките на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС би могъл да упражни правомощията си да преквалифицира нарушението, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение.

Конкретния случай обаче според настоящия състав разкрива признаците на маловажния случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно т.4 от ДР на ЗАНН легалната дефиниция за "Маловажен случай" е такъв случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Според съда конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация, по следните аргументи:

На първо място следва да се отчете, че нарушението е отстранено доброволно, в сравнително кратък срок след осъществяването му. Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още преди да бъде констатирано от наказващия орган. Това е така, доколкото в АУАН и НП изрично е отбелязано, че нарушението е открито при извършена проверка значително по-късно. Не на последно място следва да се отбележи, че отстраняването на нарушението е станало по собствена инициатива на наказаното лице.

В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, която приема, че важен признак за преценката дали се касае за маловажен случай е обстоятелството дали то е отстранено по собствената инициатива, още преди получаване на поканата за явяване за съставяне на АУАН.

4

В случая отстраняването на нарушението още преди неговото установяване от наказващия орган е индиция, че целите на административнонаказателния процес, а именно поправяне и превъзпитание, могат да се постигнат с минимално количество административно-наказателна репресия.

Не на последно място следва да се отчете, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че забавянето от страна на жалбоподателя в изготвянето и предлагането на предварителен договор се дължи на огромния обем от заявления, които е следвало да бъдат обработени.

Посоченото обстоятелство не освобождава жалбоподателя от задължението му да организира работния си процес така щото да може да осъществи законовите си задължения, но се явява обстоятелство, което коментирано в съвкупност с гореизложените да обуслови извод, че това се явява причина за поведението му.

Не на последно място, от съществено значение се явява и липсата на значителни вредни последици за ощетеното от забавата лице – „У. 2005“ ЕООД, каквито не се твърдят от страна на административнонаказващия орган, нито се установяват от доказателствата по делото.

От гореизложеното следва, че обществената опасност на извършеното в случая е по-ниска от типичния случай на нарушение с тази правна квалификация, поради което приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН, като на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Така посоченото би било достатъчно за гарантиране в бъдеще жалбоподателят да организира работата си така че да изпълнява срочно и без каквито и да е забави законовите си задължения под страх, че в противен случай ще бъде санкциониран.

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има жалбоподателят, доколкото е защитаван в производството от юрисконсулт.

Предвид фактическата и правна сложност на делото, която е ниска, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер- 80 лева.

5

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-33 от 19.04.2024 г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, с което на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

П Р Е Д У П Р Е Ж Д А ВА на основание чл.

63, ал.4

ЗАНН

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА

КОМИСИЯТА

ЗА

ЕНЕРГИЙНО

И

ВОДНО

РЕГУЛИРАНЕ