Решение № 11 от 12.01.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. П., 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500763 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1078/20.07.2023г., постановено по гр. дело № 1688/2022г. по описа на П.ски районен съд, съдът е отхвърлил предявеният иск от „*** – П.“ АД, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес управление: гр. П., *** № ***, представлявано от Й.В.В. - Изпълнителен директор против П. И. Г., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, ап.*** за сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 3244,57 лв., от които 2930,99 лв. главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.04.2018 г. до 31.08.2020 г., доставена до имота, находящ се гр.

П., ул. „***“ № ***, ап.***, 313,58 лв. мораторна лихва за забава от 04.06.2018 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от „*** – П.“ АД – гр. П. чрез процесуалния представител – юрк. Ц.В., с която се оспорва първоинстанционното решение, като неправилно, постановено при несъобразяване с фактическите данни, установени по делото, нарушаване 1 материалното право и допуснати процесуални нарушения.

Според въззивника, от заключенията на вещите лица по назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством монтирана абонатна станция, дяловото разпределение е извършвано от фирма, съобразно разпоредбите на относимата законова и подзаконова нормативна уредба, в имота има щранглира в банята, отдадената енергия от която е изчислена вярно, уредите за търговско измерване, подлежащи на периодични проверки за метрологична годност са преминали същите успешно и разпределението на топлинната енергия за имота е направено правилно и в съответствие с Методиката за разпределение на топлинна енергия към чл. 61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването, както и че незаплатените задължения за главница съвпадат с тези, посочени в исковата молба, като навременно са издавани данъчни фактури с изискуемото от закона съдържание. Въпреки това, обаче, първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил исковите претенции на „*** - П.“ АД – гр. П. изцяло, без да се съобрази с фактите, безспорно доказани в хода на процеса.

На следващо място, въззивникът навежда доводи за пълна липса на мотиви на съдебното решение, тъй като по същество е направен анализ на несъществуваща фактическа обстановка и в диаметрална противоположност на представените писмени доказателства, без да е направена оценка, без да е извършено подвеждане на изводи под относимите правни норми.

Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение, но в случай на такова нарушение е налице основание за отмяната му, като неправилно.

По съществото на спора, съдът също не е извършил цялостна и вярна преценка по отношение на фактите и обстоятелствата, не е извършен анализ и липсва коментар относно представения документ, доказващ притежанието правото за собственост, напълно отсъства коментар на съда по приетите по делото заключения на вещите лице по назначените съдебно-техническа и съдебно- икономическа експертизи. Бланкетно и без излагане на фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението, че е налице облигационна връзка между „*** - П.“ АД – гр. П. и ответника, 2 въпреки наличието на доказателства, които го легитимират като собственик на процесния имот. Позовавайки се на ЗЕ и съдебната практика, въззивникът счита, че правото на собственост или на ползване върху апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия. Освен това, ответникът остава като потребител, дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл.153 ал.6 от ЗЕ остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Въззивникът счита, че ответника притежава качеството на държател, който, въпреки вписаното постановление за възлагане в полза на друг субект „***“ ЕООД, по взаимно съгласие, е продължавал да използва имота по предназначението му, видно от представения и приет по делото протокол за въвод във владение до 27.08.2020 г., която дата е и тази на изготвянето му.

След като „***“ ЕООД, което е придобило правото на собственост през м. декември 2016 г. не се е противопоставило на това, предходният собственик да продължава да използва имота до осъществяването на въвода през м. август 2020 г., то може да се направи обосновано предположение, че за този период от 4 години, отношенията им следва да се уреждат по правилата, регулиращи наемните правоотношения. Лицето, което не е освободило топлоснабдения имот, но продължава да го ползва по предназначението му до момента, в който собственикът не инициира въвода си във владение, следва да отговаря за заплащането на всички разходи, свързани с ползването на вещта.

Въззивникът моли Окръжния съд, да постановите решение, с което да отмени първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковите претенции. Претендира направените разноски за настоящата инстанция, както и разноските, направени в заповедното производство и в първата инстанция.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. С. Н. от ПлАК в качеството му на особен представител на въззиваемия П. И. Г., в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, 3 обосновано и законосъобразно.

Според въззиваемия, правилно и законосъобразно ПлРС е приел, че искът е неоснователен, тъй като по делото не са представени доказателства за реално доставяне на начислената топлоенергия по количество и качество.

Въззивникът не е установил при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с въззиваемия.

На следващо място, въззиваемият счита, че правилно ПлРС е направил извод, че отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона, в който за определено лице възникне качеството на потребител. Това качество е определено в закона и е свързано с притежаване правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот. От представените по делото доказателства не може да се направи извод, че за периода от 08.12.2016 г. до 27.08.2020 г. въззиваемият е бил титуляр на вещното право на ползване не само на имота, но и ползвател на топлинна енергия.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание, проведено на 20.12.2023 г., въззивникът „*** – П.“ АД – гр. П., редовно призован, не се представлява. В депозирана на 19.12.2023 г. писмена молба, същият заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли съда, да отмени първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание, проведено на 20.12.2023 г., въззиваемият П. И. Г., редовно призован чрез назначения особен представител, не се явява.

Представлява се от адв. С. Н. от ПлАК, назначен за особен представител, който моли съда, да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно 4 легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Следва да се посочи, че в случая е предявен осъдителен иск, а не установителен по чл.422 от ГПК, в какъвто смисъл са част от мотивите на съда в обжалваното решение.

Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният състав приема следната фактическа обстановка /защото такава не е изложена от РСП./ Видно от приложения нот. акт №1 том ***рег. №*** н.д.№282/2010г. на Нотариус Д.И., че въззиваемия Г. е закупил недвижим имот – апартамент №11, подробно описан в него с административен адрес гр.П., ул.“***“ № ***, ет.***

Видно от приложеното постановление за възлагане на недвижим имот от 08.12.2016г., влазло в сила на 27.12.2016г., вписано в АВ на 24.01.2017г., че същият имот е изнесен и прододен на публична продан, като е възложен на купувача „***“ ЕООД.

Видно от протокол за въвод във владение от 27.08.2020г. на същата дата е въвел купувача и собственик „***“ ЕООД във владение на имота, като ключовете са предадени от бившия собственик – въззиваемия П. Г..

Представени са доказателства за публикуване на Общите условия на 5

„*** - П.“ АД – гр. П., както и договор за отчитане и дялово разпределение с топлинен счетоводител „Техем сървисис“ ЕООД.

Претенцията на въззивното дружество касае доставена в имота топлинна енергия за периода 01.04.2018г. – 31.08.2020г., като се твърди, че същата е консумирана от въззиваемия П. Г.. Приложено е препис – извлечение от сметка за задължения и 28 бр. фактури и едно кредитно известие към фактура.

По делото е изслушано заключение на съдебно –икономическа експертиза, съгласно което задължението за доставена топлинна енергия за процесния имот е в размер на 2903.29лв. за периода 01.04.2018г. – 31.08.2020г., а лихвата за забава от изпадането до датата на депозиране на исковата молба е 782.14лв.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира имота е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция, разпределението на топлинна енергия е извършено съгласно действащите методики и главният топломер е преминал съответните проверки и е монтиран според изискваниятана производителя.

При така изяснените факти, въззивният съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.