Определение № 2019 от 18.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2019 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Мария Ненова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501823 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 22889/02.02.2024г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 против разпореждане от 22.05.2024г., обективирано в заповед № 4251 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с което заявлението е отхвърлено в частта за разликата над 7388, 29 лева до 12 586, 20 лева – главница; за 1463, 35 лева – договорна лихва; за 185, 36 лева – обезщетение за забава и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Оспорва се извода на заповедния съд за неправилно посочване на ГПР в процесния договор за кредит.Търси се отмяна на обжалваното разпореждане, вместо което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист за цялата заявена главница, договорна лихва и обезщетение за забава.Претендират се и разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за незабавно изпълнение против С. М. К., ЕГН **********, като същото е било уважено с издадената заповед № 4251 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.05.2024г. за следните суми: главница в размер на 7388, 29 лева, произтичаща от договор за потребителски кредит от 17.05.2023г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2024г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото за ДТ в размер на 147, 77 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25, 95 лева.За останалите претендирани суми заявлението е 1 отхвърлено с обжалваното разпореждане.

За да отхвърли заявлението за част от сумите заповедният съд е извършил проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за противоречие на искането със закона и с добрите нрави, както и за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит или на вероятност за това.Приел е, че застраховката не е включена при изчислението на ГПР, което е в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, съотв. чл. 3, б. л) и чл. 10, § 2, б. г) от Директива 2008/48, както и със задължителните разяснения по дело С-377/2014 на СЕС.Освен това е съобразено от заповедния съд, че застраховките са свързани с услуга в полза на кредитора, като по всички застрахователни рискове по застраховка „Защита на кредита“, ползващото се лице е банката, предоставяща кредита, а единствено при смърт, част от първоначалния размер на кредита се изплаща на наследниците. В първоначалния размер на кредита обаче не била включена стойността на кредита за застраховката, което се установявало от общите размери на застрахователните премии.Заповедният съд е обосновал още, че сключването на застраховките реално ползва единствено банката, защото тя е в договорни отношения със застрахователя и получава комисионна за извършваната дейност, която е включена в застрахователната премия, съгласно приложената декларация.Всички тези обстоятелства според заповедния съд водят до извод, че застрахователните премии представляват разход по кредита и е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, а не да се третират като част от общата стойност на кредита. В тази връзка е съобразил разясненията в т. 43 и т. 44 на решение от 21.03.2024г. по дело С-714/2022 на СЕС.

Заповедният съд е обсъдил и клаузата на чл. 19 от процесния договор за кредит, в която е предвидена възможност кредитополучателят да се възползва при желание от негова страна от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие за сключване на договора.Тази клауза според заповедния съд е обща и не съдържа никакви конкретни данни нито за вида на застраховката, нито за дължимите застрахователни премии.Тя, заедно с декларацията, е част от предварително подготвени от банката документи, върху които кредитополучателят няма действителна възможност да влияе и не държи сметка за конкретното договаряне между страните и параметрите, при които реално се предоставя сума.От данните по делото според заповедния съд може да се направи обоснован извод, че сумите по застраховки, е следвало да бъдат включени в общите разходи по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК и от там да бъдат взети предвид при изчисляването на ГПР по кредита.Това е така, защото тези суми никога не са били на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а банката има директна полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисионна и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, съотв. на нейната печалба.На следващо място, ако кредитът за премията в действителност не е бил част от изискванията за сключване на договора, няма причина според заповедния съд, да бъде третиран различно от останалата сума по правоотношението, като по този начин се предостави реално възможност на потребителя да избере дали да сключи застраховка, с кое лице, при какви рискове и за кои ползващи се лица.

Поради това няма обективни данни по делото, че договорът за кредит би се сключил от 2 банката с потребителя при тези параметри без застрахователните премии, след като пряката печалба на кредитора от правоотношението би намаляла значително.Затова заповедният съд е намерил, че сключването на договор за застраховка е задължително условие за получаване на кредита и получаването на кредит за премията, е част от прилаганите търговски клаузи и условия от кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК.С оглед на това заповедният съд е заключил, че размерът на ГПР не е бил изчислен правилно и може да се направи обосновано предположение, че ще надхвърли законовото ограничение, предвид посочения в договора ГПР от 29, 48 % и размера на застраховката – 50, 80 % от реално предоставената сума.Следователно процесният договор за кредит е недействителен съгласно чл. 23 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като платените суми, посочени в размер на 1171, 71 лева, следва да бъдат отнесени за погасяването на реално предоставената сума от 8560 лева.

Изложените доводи се споделят изцяло.В допълнение настоящия състав намира и следното:

Безспорно заповедният съд е задължен да извърши проверка за противоречие на договора за потребителски кредит със закона и добрите нрави, респ. за наличие на неравноправни клаузи, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Изхождайки от предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 29, 48% като абсолютна процентна стойност.Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Правилно заповедният съд е съобразил и практиката на СЕС по този въпрос в Решение от 21 април 2016г. по делото С-377/14, в което е разяснено по задължителен начин, че член 3, буква л) и член 10, § 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със 3 съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.

Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общия размер на кредита, а оттам и до неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в договора.

Предвид гореизложеното и липсата на конкретизация в случая относно начина, по който е формиран ГПР, настоящият състав намира, че не е налице яснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.

10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е правилно като такова и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.05.2024г., обективирано в заповед № 4251 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с което заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за незабавно изпълнение против С. М. К., ЕГН **********, е отхвърлено в частта за разликата над 7388, 29 лева до 12 586, 20 лева – главница; за 1463, 35 лева – договорна лихва; за 185, 36 лева – обезщетение за забава и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4