Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 18.01.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1633/2021
Вид
Решение № 28
Подписан
18.01.2022
В сила
09.02.2022
Състав
Кристиан Бориславов Гюрчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 10 · Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на СъветаТекст от значение за ЕИП.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Русе, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20214520201633 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Хели“ ООД против Наказателно постановление /НП/ № 38-0001427/28.05.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр е наложена административна имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2-ро от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗАвПр.

В жалбата се излагат подробни съображения касателно незаконосъобразността на обжалваното постановление, като в тази насока се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от Ц.Ц.

– управител на дружеството, който поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива в пледоарията си.

Административнонаказващият орган, редовно представител и не взема становище по въпроса.

1 призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от представител на дружеството-жалбоподател на 05.08.2021 г., а жалбата е подадена на 10.08.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 15.04.2021 г., около 12:00 часа, в гр. Русе, на ул. „Котовск“ № 1, в сградата на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе свидетелят В.Д., в качеството си на служител на РД „Автомобилна администрация“-Русе-главен инспектор, извършил комплексна проверка на транспортното предприятие „Хели“ ООД, притежаващо лиценз на Общността № 9119 за извършване на международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, в хода на която били представени документи и информация в дигитален вид от Карта на водача № 0000000148993000 на водача И.М..

В хода на извършената проверка свидетелят Д. установил, че при извършване на международен обществен превоз на товар с товарен автомобил от категория N3, марка Волво с рег. № Р7948КВ, оборудван с дигитален тахограф със сериен номер 0002800270, И.В.М. в нарушение на изискванията на чл. 6, §1, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. надвишил с 29 минути максимално позволените десет часа удължено дневно време на управление, тъй като удълженото дневно време на управление между края на намалената дневна почивка, завършила в 05:59 часа на 17.06.2020 г. и намалената дневна почивка, започнала в 20:57 часа на 17.06.2020 г. било 10 часа и 29 минути. Свидетелят Д. приел, че така констатираното е следствие от обстоятелството, че транспортното предприятие не е организирало работата на водача И.М. по начин, че да е в състояние да спазва въведените с Регламент (ЕО) № 561/2006 г. изисквания относно времето на управление и почивките на работното и извънработното време. В тази насока свидетелят Караосман съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за допуснато нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2-ро на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, който бил подписан от представител на 2 дружеството без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен състав на административно нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2-ро на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на основание чл. 104, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр наложил на дружеството-жалбоподател административна имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН

Серия А-2020 № 288892/15.04.2021 г., НП № 380001427/28.05.2021 г., 4 броя разпечатки от дигитална карта, 3 бр. листи разпечатки от ИС „Лицензи“ на ИЗ „АА“ за лиценз на Общността № 9119 и вписаните към него МПС, Протокол за контролна проверка на тахограф, деклрация от И.М., че е запознат за с инструктажа за спазване на Реглмаент ЕО № 561/2006 г., Регламент (ЕИО) 3821/85, Регламент (ЕС) 165/2014, Заповед от 19.11.2012 г., Правилник за вътрешния трудов ред, Заповедн № 1 от 04.01.2016 г. и Инструкция № 1 и Инструкция № 2, книга за инструктаж, Заповед от 04.01.2021 г., с която е наложено наказание по чл. 188, ал. 1 от КТ „забележка“ на И.М., както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Д., които съдът кредитира изцяло.

От приложените по делото 5 броя разпечатки от дигитална карта се установява, че за времето от 05:59 часа на 17.06.2020 г. до 20:57 часа на 17.06.2020 г. И.М. е управлявал предоставеното му от дружеството-жалбоподател МПС в продължение на 10 часа и 29 минути. Следва да се посочи, че така изложеното не се оспорва от дружеството-жалбоподател.

От представените от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател е предприело действия по запознаване на И.М. касателно вменените му задължения съгласно Регламент (ЕО) № 561/2006 г., като при констатиране на неспазването им са му били налагани дисциплинарни наказания.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

3

Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и не е спазен материалния закон. Посоченото води до незаконосъобразност на НП № 38-0002262 от 11.12.2020 г.и съответно е основание за отмяната му. До този правен извод Районен съд – Русе стигна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (наричан оттук нататък за краткост Регламент (ЕО) № 561/2006 г.), за чието нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, въвежда задължение за транспортните предприятия да организират работата на водачите, които са наети от тях или които са предоставени на тяхно разположение, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Глава II-ра от Регламент (ЕО) № 561/2006 г., регламентираща правилата за екипажи, време на управление, почивки по време на работа и почивки.

Съгласно приложената от АНО санкционна норма на чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работно време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари се наказва с имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Така, за да се приеме, че транспортно предприятие е осъществило състава на нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. и съответно да бъде санкционирано на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр, актосъставителят и АНО следва да установят следния фактически състав – неизпълнение на разпоредбите за работно време, почивките и времето за управление от страна на водач и че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, тоест то е резултат от създадената от работодателя организация на работа или съответно липсата на такава. Констатирането, на който и да е от тези самостоятелни факти, не може да обоснове ангажирането на административнонаказателната отговорност на транспортно предприятие.

В процесния случай не е налице спор касателно обстоятелството, че в хода на проведената комплексна проверка на „Хели“ ООД е установено, че водачът И.М. е работил в нарушение на изискванията за време на управление. Същевременно както в АУАН-а, така и в издаденото въз основа на него НП е посочено единствено, че „транспортното предприятие не е организирало работата на водача…“, като остава 4 напълно неясно от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се прави извод, че последният не е организирал работата на водача. Нещо повече от материалите по административнонаказателната преписка и от показанията на свидетеля Д. става ясно, че този въпрос въобще не е изследван и не са правени усилия за събиране на доказателства дали транспортното предприятие за процесния период е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато водачът следва да е на разположение, още по-малко да е установено, че има такъв изготвен график и предвидените почивки не осигуряват спазването на правилата за работно време и почивките на водачите. В тази насока съдът счита, че към момента на съставяне на АУАН-а и изготвяне на НП актосъставителят и АНО не са разполагали с доказателства, обосноваващи възприетата от тях теза за противоправно поведение на превозвача. Следва да се отбележи, че правораздаването, особено в частта му, касаеща налагане на административнонаказателни санкции, не може да почива на предположения и неясни описания, а следва да се ръководи единствено от доказани по безсъмнен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.

На следващо място съдът констатира, че в АУАН-а и в НП е посочена само датата касателно действията на И.М., като съответно липсва дата за допуснатия от превозвача пропуск в организацията на работата, а това е достатъчно самостоятелно основание за отмяна на наказателно постановление.

В същият смисъл е и константната практика на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 07.10.2019 г., постановено по КАНД № 213 по описа на съда за 2019, Решение от 30.10.2017 г., постановено по КАНД № 161 по описа на съда за 2017 г., Решение от 20.09.2017 г., постановено по КАНД № 141 по описа на съда за 2017 г., Решение от 09.05.2017 г., постановено по КНАХД № 75 по описа на съда за 2017 г. и Решение от 17.01.2017 г., постановено по КНАХД № 381 по описа на съда за 2016 г.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че и разгледана по същество жалбата се явява основателна, доколкото от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи точно обратното на възприетото от акотосъставителя и АНО, а именно, че „Хели“ ООД е организирало работата си по начин, осигуряващ спазване на разпоредбите за работно време и почивките от страна на водача И.М.. Посоченото е изводимо от представените с жалбата писмени доказателства - инструктажи графици и заповед за наложено наказание „забележка“, от които е видно, че при спазване от страна на М. на въведената от работодателя му организация не би се стигнало до нарушение на правилата за за работно време и почивки.