Решение № 2637 от 22.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2637 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА П. ПОПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело № 20221110121387 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 11180,25 лв., представляваща регресно вземане за половината от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” по преписка с № *** за вреди, причинени при ПТП на 04.06.2016 г. на ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото. Ищецът твърди, че на 04.06.2016 г. е настъпило ПТП с участието на л.а. „ ***“, с рег. № ***, управляван от ***, и л.а. „ ***“, с рег. № ***, управляван от ***, в причинна връзка с което са причинени телесни повреди на ***, като твърди, че е изпълнил задължението си за обезщетяването им чрез изплащане на пострадалото лице на всички присъдени суми съобразно решение, постановено по гр.д. № 410/2021 г. по описа на ПРС. Твърди, че за пътнотранспортното произшествие са виновни и двамата водачи, като е налице съвина, поради което ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. „ ***“, с рег. № ***, следва да му възстанови половината от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение.

Претендират се сторените по делото разноски.

1

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение за л.а. „ ***“, с рег. № ***, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“, но оспорва наличието на съпричиняване от страна на застрахования от него водач на МПС. Счита, че застрахованият при ищеца водач е извършил грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, като е превишил повече от два пъти позволената скорост за движение в населено място и е направил невъзможно за водача на другото МПС да прецени правилно пътната обстановка и да пропусне движещия се по път с предимство автомобил. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че на 04/06/2016 г., около 16,00 часа на път № I - 7, в посока с.Козарево към с.Окоп, обл.Ямбол, в участъка на кръстовището образувано с п ъ т II - 53 от с.Калчево към гр.Ямбол е настъпило ПТП, при което е причинена телесни повреди на ***, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела до пълна загуба на съзнанието до степен кома, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота. Участници в това ПТП са лек автомобил марка „***“, per, № ***, управляван от *** и лек автомобил марка „***“, per. № ***, управляван от ***. Между двата автомобила е настъпил удар, вследствие на което е починал ***.

Образувано е НОХД №301/2019г. по описа на Окръжен съд Ямбол. В мотивите на присъда № 49/12.06.2020г. по НОХД №301/2019г. на ЯОС, е прието, че вина за произшествието имат двамата водачи на МПС - на водачът на „***” и на водачът на „***”.

Към момента на настъпване на ПТП, отговорността на водача на „***”, p e r . № *** е застрахована в „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД със застрахователна полица № BG0611500*** /11.09.2015 г., а отговорността на водача на „***”, p e r. № ***, е застрахована в ЗК „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна полица № BG02115002***/17.08.2015 г.

Във връзка с горепосоченото ПТП пред „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, на основание чл.380 от КЗ, *** е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана преписка №*** при 2

„ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, което определило и изплатило обезщетение в размер на 8 000 лева с преводно нареждане с FT 211651060***, от 14.06.2021 г.

Недоволен от определеният размер на обезщетение срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1, КЗ от страна на ***, въз основа на които е образувано гр.д. № 410/2021 г. по описа на РС - Поморие, за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер, понесени от ищеца, вследствие на ПТП от 04.06.2016г. С протоколно определение на съда от 26.07.2021 г., в качеството на трето лице-помагач на ответника е конституирано ЗК „БУЛ ИНС“ АД.

В хода на производството е установено, че в резултат на произшествието, *** е претърпял контузии на крайниците и черпно-мозъчна травма, изразяващи се в контузия на мозъка, церебрална кома и сопор, оток на мозъка, менингеален синдром, разкъсно-контузна рана в челната област, наложила и хирургическа обработка, като черепно-мозъчната травма се квалифицира като разстройство на здравето, временно опасно за живота, при възстановителен период, без настъпване на усложнения на по-късен етап, от около 2-3 месеца, а разъксно-контузната рана и травмите по крайниците са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с период на възстановяване при обичайно протичане на оздравителния процес от около 10-15 дни. Съдът приема, че сума от 20 000 лева, в пълен размер компенсира размера на болките и страданията на ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства, в производството по делото било установено, че причина за настъпване на ПТП в РАВНА СТЕПЕН имат и двамата водачи на МПС- този на лек автомобил „***” и този на автомобил „***". В мотивите на решението е прието, че водачът на „***” в нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП е управлявал превозното средство с превишена скорост от 131 км/ч, при въведено ограничение на скорост на движение с пътен знак от 50 км/ч. Прието е, и от водачът на л.а.„***“ е допуснал нарушение на чл.6.т.1 от ЗДвП, а именно - не се съобразил с предписанието на пътен знак Б 2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и навлязъл в път с предимство, по който се движел автомобил „***. В решението е прието, че е налице независимо съизвършителство на 3 вредоносния резултат и от двамата водачи.

В решението на ПРС съд е прието, че противоправното поведение и на двамата водачи е причина за настъпването на вредоносния резултат, но тъй като искът е предявен срещу ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, съдът е ангажирал отговорността само на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД за цялото вземане на ищците. Решението е постановено при участието на ЗК „БУЛ ИНС“ АД, като трето лице помагач на ответника.

При извод за основателност на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, съдът е приспаднал платената от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД сума в размер на 8 000 лева, поради което с Решение №113/20.12.2021 г., постановено по гр. д. № 410/2021 г. по описа на ПРС, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на *** сумата от 12 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 04.06.201бг., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото.

Установено е по делото, че „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е изпълнило изцяло решението, като е изплатило на пострадалото от ПТП лице всички присъдени суми.:

С преводно нареждане с FT 220110600***, на 11/01/2022 г. „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е изпълнило задължението си по влязлото в сила решение по гр. дело № 410/ 2021 г. по описа на ПРС, като е изплатило на основание на изрично пълномощно по банкова сметка на адв.Димитър Пенев общата сума от 13 880,05 лева, от които: 12 000 лева- главница, ведно с дължимата законна лихва в размер на 680,05 лева, за периода от 21.06. 2021 г. до датата на плащане - 11/01/2022 г. С преводно нареждане F T 220005087634417, на 05/01/2022 г. „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е изпълнило и задължението за присъдените със съдебното решение разноски в полза на съда, в размер на 480 лева.

Доказателства за плащане от страна на ответника не са представени.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Застрахователят по задължителна застраховка

4

"Гражданска отговорност" на автомобилистите обезпечава отговорността на застрахованото лице за реализирано от него ПТП в пълен обем до размера на предвидената в договора или закона застрахователна сума, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на застрахования. Когато няколко лица се явяват независими съпричинители на едни и същи вреди, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, всеки от тях отговаря солидарно пред увреденото лице или неговите наследници за изплащане на цялото обезщетение. Поради тази причина и застрахователят по "Гражданска отговорност" на всеки от съпричинителите отговаря спрямо увреденото лице за цялата сума и по предявен от пряк иск по чл.432 КЗ; срещу него. В това производство застрахователят не може да противопоставя възражението, че други лица също са причинили вредата и отговорността следва да бъде разпределена и между тях и техните застрахователи.

Изпълнявайки задължението си да изплати цялото обезщетение по предявения пряк иск, застрахователят изпълнява свое собствено задължение по договора за застраховка, а не чуждо такова, и регресните права, които възникват за него са негови лични регресни права.

Съпричинилите вредите делинквенти отговарят солидарно спрямо увреденото лице на основание чл. 53 ЗЗД, но тази солидарност не обхваща техните застрахователи, тъй като тази хипотеза не е предвидена в нормата на чл. 121 ЗЗД . Тълкуване на закона не може да разпростре солидарната отговорност на делинквентите спрямо застрахователите им по застраховка "Гражданска отговорност" /определение № 774 от 18.10.2013 г. по т. д. № 1082/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС). Солидарна отговорност не е налице и между делинквента и неговия застраховател (така т. 12 от ППВС № 4/1975 г.).

От друга страна не може да бъде отречено регресното право на платилия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" спрямо останалите делинквенти и техните застрахователи - извършеното от застрахователя плащане удовлетворява увреденото лице, но не погасява дълга на останалите съпричинители и на лицата, които обезпечават тяхната отговорност.

По изложените по-горе съображения, регресните права на платилия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не могат да бъдат реализирани нито по реда на чл. 74 ЗЗД (тъй като 5 застрахователят е платил един собствен дълг), нито по реда на чл. 127, ал. 2 ЗЗД (тъй като не е налице солидарна отговорност между застрахователите, нито между застрахователя и делинквентите). В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение № 121/18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г. I т. о./. Отговорността не се реализира и по реда на чл. 54 ЗЗД, тъй като регресното право на застрахователя е специално спрямо това на останалите лица, носещи гаранционна отговорност - по арг. от чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД. При това положение предявената за разглеждане от ищеца искова претенция намира своето правно основание в нормата на чл. 411, ал. 1 КЗ .

Това е така, защото текстът на чл. 411 КЗ възпроизвежда този на чл. 402, ал. 1 (отм.); ТЗ, респективно този на чл. 344, ал. 1 (отм.); ЗЗД приложим по отношение на всички видове договори за застраховка, които разпоредби са специални спрямо уредения в ЗЗД ред за упражняване на регресните права на лицата, носещи отговорност за чуждо неправомерно поведение / в т.вр.

Решение № 83 от 22.08.2016 г., по т. д. № 3426/2014 г. на ВКС, I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК - в същия смисъл е и определение № 492 от 03.06.2016 г., по т. д. № 3537/2015 г. на ВКС, I т. о., ТК/.

Ищецът с предявения иск реализира регресните си права в качеството си на заплатил обезщетение застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" спрямо застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на независимия съпричинител на застрахователното събитие.

По делото е установено с влязла в сила присъда, че *** като водач на лек автомобил марка „*** 318Д“ с per. № А ***КА, е нарушил правилата за движеше по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП и чл.47 ал.3 от ППЗДвП и причинил пътно транспортно произшествие с лек автомобил марка „***“ с per. № ***, с водач *** ; ***' *** от гр. Ямбол, при което по непредпазливост е пришнил смъртта на повече от едно лице, както и телесни повреди на повече от едно лице, в т.ч. и ***.