Решение № 70 от 12.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20215000500487 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Е.“ ЕООД – Пловдив против решение № 260794/11.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1317/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на императивна норма на материалния закон и при съществено процесуално нарушение по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго решение, с което да бъдат уважени изцяло двата предявени иска, ведно със законните последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият О. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства 1 поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от „Е.“ ООД – Пловдив против О. С. обективно кумулативно съединени искове по чл. 59 от ЗЗД и по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за сметосъбиране и сметоизвозване № Д-70/27.10.2015 г., който бил развален на 22.04.2016 г. поради виновно неизпълнение от страна на ответника, но след това на територията на О. С. останали 330 бр. съдове за битови отпадъци, представляващи пластмасови контейнери тип „Кука“ с обем от 240 л., собственост на ищеца, които оттогава до настоящия момент се ползват от ответника за осъществяване на дейност по сметосъбиране и сметоизвозване със закупен от него специализиран автомобил, като с писмо от 26.04.2016 г. дружеството поискало от ответната община връщане на съдовете в 10-дневен срок, след изтичане на който тя дължи обезщетение за ползването им. Доколкото общината не разполагала с други съдове за отпадъци и със средства за закупуване на такива, на 16.05.2016 г. страните постигнали съгласие в устна форма за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на 330 бр. контейнери за битови отпадъци тип „Кука“, пластмасови, с вместимост 240 л., с единична цена 40 лв. /без ДДС/ с уговорен срок за сключване на окончателния договор 31.05.2016 г., по което съглашение ищецът издал проформа фактура за общата продажна цена от 15 840 лв., платима от ответника по банков път, като окончателният договор трябвало да бъде сключен след дадено съгласие от О. С.. В исковата молба се твърди също, че били проведени множество разговори с ответника, но до сключване на договор не се стигнало, като с писмо от 11.05.2017 г. ищецът поискал ответната община да му заплати обезщетение за ползване на съдовете в размер на 11 880 лв. за една година назад, а от 01.05.2017 г. да му заплаща месечно обезщетение за ползването им от 990 лв., което задължение не било изпълнено. Предвид това, че О. С. не е върнала на дружеството описаните контейнери и не заплаща обезщетение за ползването им, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 25 740 лв. за ползването без правно основание на собствените на ищеца 330 бр. контейнери за битови отпадъци тип „Кука“, пластмасови, с 2 вместимост 240 л., за периода от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г. /26 месеца/, предявен като частичен от общата претендирана сума от 41 580 лв. за периода от 26.04.2016 г. до 26.04.2019 г. /36 месеца/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Ищецът моли също да бъде обявен за окончателен сключеният между страните на 16.05.2016 г. предварителен договор за покупко-продажба на 330 бр. контейнери за битови отпадъци тип „Кука“, пластмасови, с вместимост 240 л. и да бъде осъден ответникът да му заплати уговорената продажна цена от 15 840 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2016 г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът О. С. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Счита, че не е доказано сключването на предварителен договор между страните за покупко-продажба на описаните в исковата молба контейнери, по принцип не е предвидена възможност за сключване на предварителен договор за движими вещи, самият той, респ. В. С., ги е придобил по давност, започнала да тече от 2007 г. до момента, а обезщетение за ползване на съдовете не се дължи, доколкото такова се претендира поради неизпълнение на договор за заем за послужване, който е безвъзмезден такъв. Претендира разноски.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от „Е.“ ООД – Пловдив против О. С. искове за обявяване за окончателен на сключения между страните на 16.05.2016 г. предварителен договор за покупко-продажба на 330 бр. контейнери за битови отпадъци тип „Кука“, пластмасови, с вместимост 240 л., за сумата 15 840 лв. и за осъждането на ответника да заплати дължимата по предварителния договор продажна цена от 15 840 лв., както и за заплащане на сумата 25 740 лв., представляваща обезщетение за ползване от страна на ответника без правно основание на собствените на ищеца движими вещи - 330 бр. контейнери за битови отпадъци тип „Кука“, пластмасови, с вместимост 240 л. за периода от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г., предявен като частичен иск от общата сума 35 640 лв., дължимо обезщетение за период от 36 месеца, като „Е.“ ООД – Пловдив е осъдено да заплати на О.

С. разноски в размер на 3 082,40 лв.

Решението е обжалвано от ищеца изцяло и в този обем то е предмет на 3 въззивното производство.

По отношение на иска по чл. 59 от ЗЗД:

За да намери приложение посочената разпоредбата, е необходимо кумулативното съчетание на няколко предпоставки: обедняване на ищеца, изразяващо се в намаляване на имуществото му поради неполучаване на дължима престация, обогатяване на ответника в случаите, когато имуществото му е реално увеличено или е можело да бъде увеличено от поведението му, причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на правно основание за имотното разместване и липса на друг договорен или деликтен иск, с помощта на който да се осъществи изравняването.

Основният спорен въпрос по делото е кому принадлежи правото на собственост върху процесните движими вещи.

Между страните не се спори, а това се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че между тях са съществували договорни правоотношения, по силата на които ответникът в качеството на възложител е възлагал на ищеца като изпълнител дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на О. С., като са били сключени договори по реда на ЗОП № ОП-02-06/27.04.2007 г., № 01-ОП/27.10.2011 г. и № Д70/27.10.2015 г.

Видно от обявление за поръчка № 00770-2011-0001 с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на територията на О. С.“, касаещо процедурата от 2011 г., участниците в нея е следвало да отговарят на определени изисквания, в т.ч. да разполагат с техническо оборудване /собствено или наето/ за изпълнение на поръчката, в т.ч. техника за сметосъбиране и сметоизвозване – минимално посоченото в нея количество специализирани транспортни средства за сметосъбиране и сметоизвозване на контейнери от различни видове /„Бобър“, „Кука“, „Бургас“ или „Лодка“/, както и със самите контейнери за битови отпадъци, в т.ч. тип „Кука” 240 л. минимум 350 бр., за което да представят документи за собственост или наем, както и да декларират готовност да предоставят последните за безвъзмездно ползване за срока на договора. От техническото предложение на ищеца се установява, че той е декларирал, че за изпълнение на поръчката ще предостави за безвъзмездно ползване исканите контейнери, в т.ч. 350 бр. тип 4

„Кука” 240 л.

Като доказателство е приет приемателно-предавателен протокол от 01.05.2007 г. /който съдът приема за установено, че е сключен в изпълнение на първия договор между страните от 27.04.2007 г./, с който „Е.“ ЕООД е предоставил на О. С. за безвъзмездно ползване за неопределен срок съдове за ТБО, представляващи 330 бр. контейнери тип „Кука“, пластмасови с обем 240 л., в добро състояние и годни за употреба по предназначение, а О. С. се задължава при ползването и стопанисването им да полага грижата на добър стопанин и да ги върне при поискване.

Този документ е оспорен от ищеца с оглед неговата автентичност поради това, че не е подписан от представител на О. С., открито е производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване автентичността на подписа, положен за „Приел“, но при доказателствена тежест, лежаща върху ответника, указана му с изрично определение на окръжния съд от 06.02.2020 г., той не е ангажирал никакви доказателства за установяване на твърденията си, поради което съдът приема, че посоченият протокол е истински.

С последния сключен договор № Д-70/ 27.10.2015 г. О. С. е възложила на „Е.“ ООД – Пловдив, а последният се е съгласил да извърши дейностите по договора по цена, която е сбор от единичните цени на всички извършени дейности, посочени в чл. 5 от него, като договорът влиза в сила на 28.10.2015 г. и е със срок на действие до подписването на договор с изпълнител след проведена обществена поръчка /чл. 10/.

По делото са представени актове за извършени дейности, подписани от представители на страните, които установяват такива за периода 01.10.2015 г.

– 31.05.2016 г., от които е видно, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора по дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, като обслужените съдове тип „Кука“ 240 л. са между 362 бр. /към 31.10.2015 г./ и 1 893 бр. /към 31.03.2016 г./, разположени в различните райони на О. С., преобладаващата част от които са на територията на „В.“ - С..

С писмо вх. № С-2151/18.04.2016 г. ищецът е уведомил ответника, че ако не изпълни задължението си да му заплати извършените дейности по договора в размер на 86 752,57 лв. в срок до 21.04.2016 г., то той ще се счита за развален с всички произтичащи от това последици.

По делото няма данни в този срок О. С. да е изпълнила това свое 5 задължение, поради което съдът приема, че договорът е развален поради виновно неизпълнение на задължението за заплащане на уговорената цена по него, считано от 22.04.2016 г., което обстоятелство не се оспорва и от ответника.

Видно от писмо вх. № С-2287/26.04.2016 г., „Е.“ ООД е поискал от О.

С. да му върне в 10-дневен срок съдовете за ТБО - 330 бр. контейнери, тип „Кука” с обем 240 л., намиращи се на територията на общината, предоставени й с протокол от 01.05.2007 г., използвани до 13.04.2016 г. за изпълнение на договор № Д-70/ 27.10.2015 г., а към писмото е приложено копие от цитирания приемателно-предавателен протокол.

С писмо № 2512/17.05.2016 г. ищцовото дружество е отправило предложение до кмета на О. С. за закупуване на процесните съдове за ТБО на единична цена от 40 лв., или общо 15 840 лв. с ДДС, платима по банков път до 31.05.2016 г., а в случай на неплащане се претендира връщане на съдовете, ведно с дължимото обезщетение за ползването им, като към писмото е приложена проформа фактура на обща стойност 15 840 лв. с ДДС.

С писмо № С-2154/11.05.2017 г. „Е.“ ООД е поискало от ответника да му заплати до 30.06.2017 г. обезщетение в размер на 11 880 лв. без ДДС за ползване на 330 бр. контейнери, тип „Кука“ с обем 240 л. за предходната година без правно основание, както и обезщетение за ползването им в размер на 990 лв. месечно, считано от 01.05.2017 г.

С писмо от 19.07.2017 г. ищецът отново е поканил О. С. да му заплати сумата 11 880 лв. без ДДС и дължимото обезщетение за месеците май 2017 г., юни 2017 г. и юли 2017 г. на обща стойност 2 970 лв. /без ДДС/, както и да му върне контейнерите.