Решение № 1774 от 08.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1774 гр. Варна, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110203845 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от О. С. А. от с.Долище, обл.Варна срещу Наказателно постановление № 23-0442-000057/21.02.2023г. на началник сектор в ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, а също и за недоказано и необосновано. В жалбата се сочи, че А. е управлявал предоставен му от работодателя му автомобил и не е знаел, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация. Изтъква се, че нарушението не е извършено виновно и следователно не осъществява състава на вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като липсва субективния елемент на деянието. Привеждат се и доводи за маловажност на случая. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.Т. Д. от ВАК, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Търговското дружество „Бай Б.“ ЕООД било ползвател, по силата на договор за лизинг, на товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер“ с рег. №В9061ВН. След изтичането на срока на лизинговия договор, на 13.09.2022г. собствеността върху автомобила била прехвърлена на дружеството, но в продължение на два месеца от изповядването на сделката не били предприети необходимите действия за пререгистриране на превозното средство. Поради това на 15.11.2022г. регистрацията му била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Жалбоподателят работел по трудов договор за „Бай Б.“ ЕООД на длъжност общ работник, като при изпълнение на трудовите си функции управлявал и автомобили, предоставени му от дружеството.

На 23.11.2022г. на А. бил предоставен процесният товарен автомобил, с който той трябвало да извърши превоз съобразно указанията на работодателя. Представителят на дружеството не бил уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила и съответно той не информирал водача за това обстоятелство. Поради това около 14,11ч. А. управлявал посочения автомобил по ул.“Първа“ в с.Дюлино, обл.Варна. На кръстовището за с.Попович той бил спрян за проверка от служители на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, които установили, че автомобилът е служебно дерегистриран и уведомили за това водача. А. обяснил, че управлява служебен автомобил, както и че не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена. С оглед констатациите при проверката на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Във връзка със случая била образувана Преписка с №1339/23г. по описа на РП-Варна, с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление на ВРП от 27.01.2023г. било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като било счетено, че съставът на престъплението не е осъществен от субективна страна. Делото било изпратено на наказващия орган за преценка за евентуално ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. На 21.02.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на О. А. била 2 наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Д. Б.

П. и Б. Н. Р., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Св.П. не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което липсват основания да бъде счетен за предубеден или необективен. Св.Р. е представител на дружеството-работодател на жалбоподателя, като се намира в приятелски отношения с последния.

Въпреки това обаче липсват основания за съмнение в достоверността на твърденията му, тъй като те кореспондират както на показанията на св.П., така и на писмените доказателства по делото (трудов договор, свидетелство за регистрация част I и др.). Поради това съдът счете за достоверни и обективни показанията и на двамата свидетели.

С особено съществено значение за изясняването на фактическата обстановка са приобщените справка по история за превозно средство (от която се установяват датата на регистриране на договора за покупкопродажба, а също и датата и основанието за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила), справка за служебна промяна на регистрацията на МПС и Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 27.01.2023г., ценено в качеството му на писмено доказателство.

Показанията на разпитаните свидетели и коментираните писмени доказателства позволяват изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление съдържа законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същото е издадено в предвидените за това срокове, като при 3 връчването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи ). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство.

Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал процесния товарен автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на водач на товарен автомобил, управляван по път, отворен за за обществено ползване, жалбоподателят е бил задължен да управлява с а м о моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано. В случая регистрация на автомобила е била прекратена служебно, тъй като не е бил пререгистриран в двумесечен срок от придобиването му. Спорен е обаче въпросът дали дерегистрацията е влязла в сила към момента на управлението. В практиката на ВАС се изразява становище, че прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДв П представлява принудителна административна мярка, по отношение на която законът не допуска предварително изпълнение. В тази насока са изрично Определение № 14092 от 16.11.2020 г. по дело № 9510/2020 г., ВАС, Седмо отделение и 4

Определение № 2785 от 01.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1828/2021 г., Седмо отделение. В цитираните съдебни актове се приема, че предвиденият в чл. 143, ал. 15 ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията, а именно – чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно - неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок), чрез отбелязването в автоматизираната информационна система. Следователно налице е акт по чл. 21, ал. 2 АПК . ВАС приема, че н е е необходимо законодателят винаги да предвижда издаването на "нарочен" акт, за да се направи извод, че даден акт е индивидуален административен акт. Ако липсва акт - липсва волеизявление на органа, а ако липсва волеизявление не е ясно на какво правно основание органът ще извърши отбелязването в автоматизираната информационна система. Независимо че в ЗДвП и Наредба №І-45 не е посочено изрично, по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство подлежи на оспорване пред съда, като по този начин се гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна защита. Това становище се споделя в практиката и на други съдилища, като в тази насока са напр.Решение № 1338 от 11.07.2023 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1248/2023 г. , Решение № 1831 от 22.03.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 774/2021 г. и др.

Настоящият състав не намира основания да не се съгласи с изложеното виждане. Прекратяването на регистрацията по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона, с изтичането на двумесечния срок от покупката, а едва след служебното отбелязване на дерегистрацията в автоматизираната информационна система. В тази връзка е без значение дали това служебно отбелязване се въвежда от конкретен служител след извършване на проверка или се генерира автоматично от информационната система. По-съществено е обстоятелството, че за настъпването на дерегистрацията не е достатъчно изтичането на 5 законоустановения двумесечен срок, а е необходима намесата на административен орган, който да извърши съответното отбелязване.