Решение № 1178 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1178 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300501468 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД, чрез адвокат С.З. от САК срещу решение № 68/01.03.2024г. по гр.д. № 1268/2023г. на РС Карлово, втори гр. състав, с което е отхвърлен предявения иск от „Юробанк България“ АД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:

***, против Н. В. З., ЕГН: **********, адрес: *** за признаване на установено, че Н. В. З., ЕГН: ********** дължи на „Юробанк България“ АД , ЕИК: ***следните суми, за които по ч. гр. д. №572/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно: 1982.89 лв. – главница; 618.13 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.07.2021 г. до 15.01.2023 г. вкл.; 68.52 лв. – мораторна лихва за периода от 30.07.2021 г. до 28.02.2023 г. вкл.; 342.52 лв. – такси по договора за периода от 30.07.2021 г. до 28.02.2023 г., вкл.; 134.32 лв. – застраховки за периода от 30.07.2021 г. до 28.02.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

1

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че жалбоподателят не е съгласен с изводите на районния съд, че няма валидно сключен договор за издаване на кредитна карта между страните по делото и че няма валидно възникнала облигационно-правна връзка между ищеца и ответника. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че по делото ищецът не бил доказал обстоятелството, че ответникът Н. З. е получила процесната кредитна карта. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства.

Сочи се наличието на непълен проекто-доклад по чл. 146 от ГПК и липса на указания от съда относно предаването на кредитна карта.

Н. В. З., чрез пълномощника адв.С. Н. от АК Пловдив, взема писмено становище по делото, с което оспорва изцяла въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Основателно е възражението на жалбоподателя „Юробанк България“ АД, че не е съгласен с изводите на районния съд, че няма валидно сключен договор за издаване на кредитна карта между страните по делото и че няма валидно възникнала облигационно-правна връзка между ищеца и ответника.

Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че по делото ищецът не бил доказал обстоятелството, че ответникът Н. З. е получила процесната кредитна карта.

РС Карлово приема, че по делото не е представен сключеният между банката и ответника договор за кредитна карта VC230726 от 11.02.2015 г., от който според твърденията в исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземания срещу ответника. Приема се, че възникването на облигационно отношение между страните не би могло да се извлече от представено по делото заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA 2 от 11.02.2015г. подадено от ответницата, тъй като в него нито е посочен уговорения кредитния лимит, нито е отразено предаването на кредитната карта от ищеца на ответника. Приема се, че доколкото договорът за банков кредит е възмезден, консенсуален и формален, то както бе посочено по-горе – разпоредбата на чл.430 ал.З ТЗ изисква сключването му в писмена форма.

Заявлението за издаване на кредитна карта представлява част от процедурата по сключването на договор между страните за издаване на кредитна карта, но не би могла да замести договора, доколкото със заявлението не е постигнато съгласие между страните по отношение на общите условия по договора, както и че липсват доказателства за наличието на съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и минималната месечна вноска.

Тези изводи на КРС са неправилни. Видно от заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA от 11.02.2015г. точния размер на кредитния лимит ще бъде посочен при получаване на кредитната карта и на месечните извлечения, за което е дадено изричносъгласие. Кредитополучателката е дала съгласие настоящото заявление да се счита за сключен договор, незабавно след подписването му от банката. Декларира се от потребителката и получаване на преддоговорната информация за условията на договора и съгласие с параметрите на договора визирани в общите условия на „Юробанк България“ АД. Видно от представените и подписани от Н. З. общи условия за издаване и ползване на кредитни карти на „Юробанк България“ АД, в клаузата на чл.2.1 се приема, че договорът се счита сключен на датата и на мястото на подписването му от страна на Банката, като кредитополучателя получава екземпляр от него в 45 дневен срок от датата на подаването на заявлениетодоговор. В тези общи условия се конкретизират множество параметри на договора за издаване и ползване на банкова карта. Н. З. е подписала и е запозната съответно с приложение към общите условия за издаване на кредитни карти за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ, а също така и приложение №1 към общите условия /л.33-34/, където са уточнени таксите по договора, лимитите, минималната месечна вноска и годишния лихвен процент и ГПР. При тези уговорки между страните заявлениетодоговор, след подписването му от двете страни по него, се е превърнало в договор, обвързващ страните по него. Сключването на писмен договор, след неедновременно, а последователно подписване на същия от страните, не е забранено от закона, напротив същото представлява част от типичната 3 хипотеза за сключване на договори – изпращане на предложение от едната страна и неговото приемане от другата страна, правни хипотези регулирани от нормите на чл.13 - чл.14 от ЗЗД. Спазена е и нормата на чл.16 от ЗЗД, като потребителката Н. З. е приела общите условия на банката и е потвърдила това писмено.

При извършена служебна проверка и по направените възражения в тази насока с отговора на исковата молба относно действителност на договора за потребителски кредит предоставен под формата на банкова кредитна карта въззивният съд намира, че същият е недействителен. Настоящият съд приема, че е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като не е посочен коректният размер на ГПР по този потребителски кредит. Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита. Тази величина се посочва съгласно решение на СЕС от 19.12.2019г. по дело № С290/19г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský súd v Trnave (Окръжен съд Търнава, Словакия) Член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална ставка. Докато в казуса видно от приложение №1 към ОУ на банката за издаване и използване на кредитни карти /л.33-л.34/ са посочени два различни годишни лихвени процента 17,9 % при покупки и 18,9 % при теглена на пари в брой и при преводи на пари. Освен това е посочено, че ГПР е 31,47% при определени допускания, но с неясно кой точно приложим ГЛП. Като е посочено че приложимия ГЛП е сбор от референтен лихвен процент ПРАЙМ при съответна договорна надбавка. Тоест изчисляването на ГЛП в договора не е ясно.

При това положение е нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита изчислен като една единствена процентна ставка, съгласно изискванията на ЗПК, а е обусловен от три различни ставки ГЛП и не става ясно коя от тях се прилага или и трите се прилагат едновременно, при някакви различни хипотези.

Посочените размери на ГЛП са неясни, защото не дават никаква възможност 4 на потребителя да прецени какъв е размера на ГПР по този договор, което се преценява от настоящия съд като противоречие със закона по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Ето защо договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Поради което с оглед императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, следва да бъде върната само чистата стойност на кредита. Видно от приетата ССЕ /л.140/ дължимата главница в казуса по процесната кредитна карта е 1982,89 лева. Ето защо решението в тази му обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, а предявения иск за главницата да се уважи. Съобразно чл.23 от ЗПК не се дължат лихви, такси и разноски по кредита, ето защо в останалата му част решението е правилно и следва да се потвърди.

С оглед на новия резултат по делото следва да се измени първоинстанционното решение и в частта относно разноските. Като разноските следва да се присъждат съобразно на уважената и отхвърлената.

От общо претендирана сума по иска 3 146,38 лева е уважена частично сума от от 1 982,89 лева. Тоест искът е уважен на 63,02 %, а е отхвърлен на 36,98%.

Поради което на ищеца „Юробанк България“ АД на основание чл.78 ал.1 от ГПК се дължат от сторените от тях разноски за първата инстанция 62,93 лева държавна такса /л.1/ и 737,57 лв. за адвокатски хонорар /л.65/, 300 лв. Депозит вещо лице /л.83/. За заповедното производство разноски 62,93 лева държавна такса /л.1/ и 548,78 лв. за адвокатски хонорар /л.8/, За въззивната инстанция 31,46 лева държавна такса /л.17/ и 480 лв. за адвокатски хонорар. Или общо всичко 1743,67 лева, от които се присъждат съразмерно 63,02 % или 1098,86 лева.

За заповедното производство, първата и въззивната инстанция разноски се дължат на адвокат С. Н. за предоставена по реда на чл.38 от ЗА безплатна защита на Н. З.. Въззивният съд намира че всяка инстанция се дължат по 300 лева за правната защита на потребителя или общо се дължат 900 лева. От които се присъждат съразмерно 36,98% или 332,82 лева.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 68/01.03.2024г. по гр.д. № 1268/2023г. на РС Карлово, втори гр. състав, в частта с която е отхвърлен предявения иск за главницата от 1982.89 лв. и в частта относно разноските и вместо това 5 постанови:

ПРИЗНАВА по иска по чл.422 от ГПК за установено че Н. В. З., ЕГН:

**********, адрес: *** дължи на „Юробанк България“ АД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1982.89 лева за неплатена главница по договор от 11.02.2015г. за издаване на кредитна карта, за която сума по ч. гр. д. №572/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на адв.С. К. Н. ЕГН **********, адрес *** сумата в размер на 332,82 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство за оказана безплатна правна помощ на Н. В. З., ЕГН: ********** по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

ОСЪЖДА Н. В. З., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Юробанк България“ АД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 1098,86 лева за съдебни разноски направени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.