Решение № 4729 от 27.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4729 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110157304 по описа за 2021 година

Фирма е предявило срещу И. Б. М. и Т. И. Н. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че И. Б. М. и Т. И. Н. дължат в условията на разделност при квоти И. Б. М. – 1/2 и Т. И. Н. – Михалска – 1/2 от следните суми: 2317.18 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 518.68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.07.2017 г. до 08.11.2019 г., сумата от 12.46 лв., представляваща стойност на услуга по дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 3.04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 66095/2019 г, на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се 1 прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда страната моли за уважаване на исковете и претендира разноски , за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Б. М. не е подал отговор на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. И. Н., чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба. Оспорва да е била ползвател на процесния имот, както и да е доставяна и потребена топлинна енергия до процесния имот. Неоснователна била претенцията за лихва за забава, тъй като ответницата не била уведомявана за начислените суми и не била изпадала в забава. Претенцията за дялово разпределение била неоснователна, тъй като договорът с ФДР бил изтекъл, като не било извършвано дялово разпределение по отношение на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Пред съда особения представител на ответницата поддържа отговора на исковата молба и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище по предявените искове, като счита същите за допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развИ. след постъпване на възражения против заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 1937 от 17.01.2002 г., сключен между Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно 2 който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 101 от 14.09.2017 г., том V, рег. № 16129, дело № 0811/2017 г., от който се установява, че И. Б. М. и Т. И. Н. продават на М. И. Д. следния техен съсобствен недвижим имот, а именно апартамент № 11, находящ се в /административен адрес/. В разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответницие през процесния период от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г , който предхожда извършената продажба, са имали качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ съобразно притежаваното от тях право на собственост. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са ответниците по силата на притежаваните от тях права върху собствеността, като същите следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно 1/2 за И. Б. М. и 1/2 з а Т. И. Н.. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явява възражението на ответницата Т. И. Н. за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот имало 4 броя радиатори, като на вещото лице бил представен отчетен формуляр от 22.04.2017 г., в които било отбелязано, че 4-те радиатора са затапани, но не бил представен акт за отсъединяването им от отоплителната инсталация на сградата, поради което за 16/17 г. имало служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност на радиаторите. Сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. върху пълната отопляема кубатура 169 куб. м. В имота през процесния период не е имало водомер за топла вода, което било отбелязано в отчета от 22.04.2017 г. с подпис на потребител, като имало начислена ТЕ за БГВ на база два броя потребители на топла вода, при служебни определен разход 140 л. на денонощие за потребител. Съгласно заключението за процесния период ТЕ 3 изравнителните сметки са изчислени съобразно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 2399.74 лв., като при начисляване на сумите за топлинна енергия била спазена нормативната уредба. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през двугодишен период и през процесния период и при проверката не били констатирани отклонения извън допустимите стойности. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че във ФДР не бил постъпвал документ за отсъединяване на радиаторите и не се знае кога е било извършено това.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че процесните суми не са били заплатени, както и в частта, в която е посочено, че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.08.2017 г . възлиза на 12.46 лв.

Неоснователни са оплакванията на ответниц aтa Н., че не било установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.

При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците на процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 2399.74 лв., като с оглед на диспотизивното начало, доколкото се претендира сума в понисък размер от 2317.18 лв., именно в този размер следва да се уважат предявените искове. В случая всеки един от ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът И. Б. М. следва да отговора за 1/2 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 1158.59 лв., а ответникът Т. И. Н. за 1/2част от общия размер или за сумата от 1158.59 лв., поради което така предявените искове следва да бъдат уважени.