Решение № 260 от 17.10.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Русе, 17.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Боян Войков при участието на секретаря Тодорка Н.а като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20214500500380 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С.П.Г., действаща чрез своята майка и законна представителка П. Г. СТ., е обжалвала решението от 4.09.2020г на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№4128/19г. по описа на РРС в частта, с която е отхвърлен иска й за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, както и в частта, с която е прекратено производството по делото по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Излага доводи за неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи исковете изцяло, при законните последици.

Ответникът по жалбата ЗАД „Далл Богг : Живот и здраве“АД,ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, изразява становище, че жалбата е неоснователна.

1

След преценка на доказателствата по делото и като обсъди оплакването по жалбата, Окръжният съд намира за установено следното :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на П. Г. СТ., в качеството й на майка и законен представител на С.П.Г., против ЗАД „Далл Богг : Живот и здраве“-АД, с която са предявени искове за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие,с правно основание чл.432 КЗ и лихва за забава по чл.86 ЗЗД.

От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №УРИ 457р-1570 от 18.09.2018г., се установява, че на 18.09.2018. около 18,45чв гр.В., по ул.Т.м., е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил м.“Хонда“, модел „Акорд “, с рег.№ СА 3573 ХА, управляван от С. Н. и пешеходеца С.П.Г., при което е пострадала С.. В протокола като причини з а произшествието е посочено - чл.20, ал.2 ЗДвП, както и че е издаден АУАН /акт за установяване на административно нарушение/.С наказателно постановление № 18-0457-000390 от 21.09.2018г. на началника на РУ В., към ОДМВР-Русе, на водача на лекия автомобил С.Н.

Н. е наложено наказание „глоба“ в размер на 200лв. за нарушение по чл.20,ал.2 ЗДвП – обстоятелствената част на постановлението е посочено, че на 18.09.2018г. в гр.В., по ул.Т.м., като водач на лек автомобил Н. не е съобразил скоростта на движение, спрямо интензивността на движението и конкретните условия на видимост и не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и блъска пешеходеца С.П.Г..Постановлението е влязло в сила на 11.12.2018г.

По делото не е било спорно и от писмените доказателства е установено, че по отношение на управлявания от С.Н. автомобил – марка „Хонда“, модел „Акорд“ с рег.№ СА 39 73 ХА е имало договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с полица със застрахователна полица №30118002351892, валидна за периода от 18.08.2018г. до 17.08.2019г.

Не се спори, че пред застрахователя е била предявена претенция за заплащане на обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ . С писмо изх.

№319/24.01.2019г. е отказано

„възмездяване“ на претърпените неимуществени вреди, тъй като не са били представени „допълнителни 2 медицински документи, които ясно определят характера и степента на уврежданията“; няма данни за влязло в сила наказателно постановление против водача на автомобила, не е представено удостоверение за раждане на пострадалото дете С.П.Г., не е посочена банкова сметка.

В първоинстанционното производство като свидетел е разпитан Р.С., който има непосредствени впечатления от инцидента - същият към момента на произшествието е бил полицейски инспектор и на посочената дата заедно с негов колега били паркирали патрулния автомобил близо до местопроизшествието.Свидетелят установява, че детето се появило от ляво на водача на автомобила, а до автомобила имало паркиран автобус, който реално закривал видимостта на водача.Когато детето „заходило“ към пътното платно, С. разбрал, че ще настъпи произшествие, тъй като водачът карал нормално, а детето бягало. Детето не виждало, че зад автобуса има автомобил, който се движи, и водачът на лекия автомобил не можел да знае, че зад автомобила има някой. Свидетелят натиснал клаксона на служебния автомобил и за момент водачът на лекия автомобил погледнал към патрула, в същия момент видял детето и спрял.От показанията на свидетеля се установява, че там, където С. пресичала пътното платно, нямало пешеходна пътека. Пешеходната пътека била след около 10-15м.Свидетелят С. установява още, че детето пресичало само, а майката се появила след него.В първия момент детето се уплашило и заплакало. Водачът на лекия автомобил отвел детето заедно с майката в Спешно отделение. Свидетелят Б.К. заявява, че е баща на С. /което не е удостоверено в акта за раждане/ и в този момент е бил в барчето на спирката. На спирката имало автобус. Детето пресичало, за да отиде при него. Според К. разстоянието между лекия автомобил и автобуса било 1-2м. След сблъсъка С. имала синини, които преминали. Останал страхът – като види кола и се плаши.

В представения лист за преглед на пациент от 18.09.2018г. на С.П.Г. е поставена основна диагноза – други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области от тялото. В медицинския документ е посочено, че анамнезата е снета по данни на майката, която е съобщила че детето е блъснато от кола. Майката съобщава за травма на главата и таза. Същата не съобщава за загуба на съзнание, нито за гадене и повръщане. Обективното състояние на детето е определено като контактна, в добро общо състояние, 3 няма данни за фрактури, зеници еднакви, с нормална реакция за светлина без отпадна неврологична симптоматика, няма данни за фрактури. Чисто везикуларно дишане. Ритмична сърдечна дейност. Без данни за пневмоторакс в момента. Корем-мек, палпаторно неболезнен, физиологична перисталтика. В амбулаторен лист №00590 от 16.04.2019г. като основна диагноза е вписано последици от травми с неуточнена локализация. При снемане на анамнеза данните са взети от майката, която съобщила, че в поведението на детето С. има страхова напрегнатост. В графа придружаващи заболявания и усложнения – смесено разстройство в поведението и емоциите, не. Не е назначена терапия.

От събраните гласни доказателства безспорно се установява, че водачът нао лекия автомобил е имал ограничена видимост към мястото на ПТП с оглед наличието на паркирал на спирката автобус. Не е имало други участници в движението, освен процесния автомобил и детето - автобусът е ограничавал видимостта и за двамата. Детето е пресичало на необозначено място, въпреки че наблизо – на 10-15м е имало пешеходна пътека.

От приетата съдебна-автотехническа експертиза се установява, че към момента, когато се открива видимост за участниците в произшествието, автомобилът се е намирал на разстояние 11,58м от мястото на удара, а пешеходката – на 3,20м от мястото на удара.В заключението е посочено, че опасната зона на автомобила за скорост 30 км/ч е била 13.40м. Моментът, в който е възникнала видимост за всеки от участниците в ПТП е 1.39 секунди преди сблъсъка.При това положение водачът на автомобил а не е имал възможност да спре преди мястото за ПТП. Експертизата потвърждава изложеното от свидетелите, че пешеходката, която се е движила зад спрял автобус е пресичала платното за движение на място, отстоящо на 10-15 метра от пешеходната пътека.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, ч е определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000лв. репарира в относително пълен обем претърпените от пострадалата болки и страдания.При произшествието детето е получило натъртвания по тялото, имало е синини, които отшумели.

Показанията на св.К., че и към момента С. се плаши от автомобили и бълнува 4 през нощта не се подкрепят от други данни по делото.Както е посочил първоинстанционния съд, по делото не са представени медицински документи, удостоверяващи последващо лечение, от които да се направи извод, че отраженията върху психиката са били по интензивни от обичайните.

Решението е правилно в частта, с която е прието, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.Съгласно чл. 113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки. Безспорно е установено по делото, че детето не е пресичало на обозначеното за това място, въпреки че в близост е имало пешеходна пътека.Навлязло е внезапно на платното за движение, в нарушение на чл.114,ал.1 от ЗДвП-тичало.Детето е било на пътното платно само – майката се появила по-късно, т.е. не е имало и родителски контрол. Решението е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика по чл.51,ал.2 ЗЗД, , в която се приема, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – вж. т.7 от ППВС №17/1963г. ; ТР №88/1962г.; постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о.; Р № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК.Преи съобразяване на събраните доказателства съдът правилно е определил приноса на пострадалата на 2/5, и на деликвента – 3/5, при което дължимото обезщетение е 1200лв.

5

Решението е правилно и в частта, в която датата на лихвата за забава е определена от датата на предявяване пред застрахователя на претенцията за заплащане на обезщетение- 25.10.2018г. , когато застрахователя е уведомен за настъпилото застрахователно събитие.

Въззивният съд констатира, че жалбата против определението, с което е прекратено производството по делото по иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е просрочена. Ето защо същата следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Съгласно чл.78 от ГПК жалбоподателят дължи на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 200лв., предвид обстоятелството, че процесуалният представител е изготвил отговор на въззивната жалба и становище, но не се е явявал в съдебно заседание.

Мотивиран така и на основание чл.270,ал.1, предл.1 ГПК съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260073 от 04.09.2020г. на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 4128/2019 г.по описа на РРС, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен от П. Г. СТ., в качеството й на майка и законен представител на С.П.Г., двете от гр.В., обл.Русе, против ЗАД «ДаллБогг:

Живот и здраве»-АД-София, в размера над 1200лв. за разликата до 13000лв.

ОСЪЖДА П. Г. СТ., действаща като майка и законен представител на С.П.Г., да заплати на ЗАД «ДаллБогг: Живот и здраве»-АД-София 200лв. разноски за въззивната инстанция.