Решение № 70 от 02.02.2024, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 70/2023
- Вид
- Решение № 70
- Подписан
- 02.02.2024
- В сила
- 22.02.2024
- Състав
- Валентина Жекова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.48 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 70 гр. гр. Хасково, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640100070 по описа за 2023 година
С подадената искова молба ищецът Х. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес - с.М., обл.Хасково, чрез адв.С.Й. от АК-Хасково, съдебен адрес гр.Хасково, ул.“*******, е предявил против ответниците А. П. М., ЕГН **********, и П. Р. М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр.Кърджали., ул.„**** и настоящ адрес - с.М., обл.Хасково, субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.45 и чл.48 от ЗЗД, с които се претендира солидарно заплащане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, съответно в размер на 1736.77 лева /след допуснато изменение в размера на иска в съдебно заседние, проведено на 15.01.2024г./ и на 500 лева, причинени вследствие на извършено на 18.11.2021г. от непълнолетния ответник А. П. М. престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 18.11.2021г. до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че на 18.11.2021г. непълнолетният ответник А. П. М. противозаконно отнел два леки автомобила, единият от които - „*****“, модел „*****“ с peг. ***, който отнел от владението на ищеца, без негово 1 съгласие, с намерение да го ползва, и на черен път, намиращ се в землището на с.Манастир югозападно от селото го изоставил без надзор, като последвала повреда на превозното средство. С постановление от 11.12.2022г. на РПХасково било прието, че отв.М. осъществил признаците на престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 вр. ал.1 от НК, вр.чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал.1 НК, като бил освободен от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки по ЗБППМН, а наказателното производство по ДП № 1013/2021г. по описа на РУ-Хасково при ОД на МВР-Хасково, представляващо прокурорска преписка № 5299/2021г. на РП-Хасково, било прекратено. Видно от обстоятелствената част на цитираното постановление, непълнолетният А. П.
М., вечерта на 17.11.2021г. употребил алкохол-ракия и излязъл от дома си да се разходи. Като минал покрай една къща в с.Малево, общ. Хасково, той видял паркиран лек автомобил марка „****“, модел „****“ с peг. номер ****, ***, *** на цвят, който бил отключен и ключът се намирал „на контакта“.
Решил да се качи в МПС и да го покара, като бил сам в автомобила. Той управлявал посоченото МПС до с.Манастир, но изведнъж когато поискал да обърне автомобила и да се прибере пак в селото нещо „изхъркало“ и МПС блокирало. По посоченото превозно средство настъпили щети - повреда в двигателя - пробит картер. Той слязъл от автомобила и го избутал на паркинга до магазина в селото, до контейнера. Оставил го там и тръгнал.
След това решил да се прибира, но не му се вървяло пеша и за това тръгнал по улицата в с.Манастир, към къщата на ищеца. Ответникът М. знаел къде живеел ищецът, защото с негов приятел били ходили при него, за да купуват краставички. М. искал ищецът Х. да го закара до дома му в с.Малево, но пред дома на ищеца нямало никой. Младежът викнал, но никой не се показал. Той видял паркиран пред дома лек автомобил марка „****“ модел „****“ с peг. № ****, както и че МПС било отключено и ключовете били вътре.
Управлявайки посоченото МПС тръгнал да се прибира към с.Малево, общ.Хасково. Той подкарал автомобила по черния път, но там затънал с превозното средство в калта. Настъпили щети по предната част на автомобила - предна броня, радиатори, инеркулер и други. Помъчил се да изкара автомобила, но не могъл и го оставил там, където затънал - на черен път между селата Манастир и Войводово, общ.Хасково. След това отново се върнал в с.Манастир. Ключовете за лекия автомобил ги оставил в превозното средство. След като установили лисата на горепосочените МПС, 2 пострадалите - ищецът Х. А. Х. и Н. И. В. съобщили на органите на реда. В резултат, извършителят на описаните по-горе деяния бил установен, а именно - първият ответник. Той съжалявал за случилото се. В хода на разследването двете МПС били върнати на провоимащите им лица. Посочва се, че на инкриминираната дата собствения на ищеца л.а. „****“ бил управляван от сина му, А. Х. А., който го паркирал пред дома им в с.Манастир, обл.Хасково.
Баща му - ищецът, сутринта на 18.11.2021г., установил липсата му, прегледал записите от собствените си камери за наблюдение, след което подал сигнал до органите на МВР, които заедно с него открили автомобила. Констатирани били на място следните щети: „деформации по предна броня; разкъсване на бронята в предната част; счупени елементи в долната част на двигателя и предната му част; разкъсване на предпазна кора под двигателя и по предното окачване; счупване на превключвател на пътепоказателите. Автомобилът бил предаден от ищеца на МВР с протокол от 18.11.2021г. за извършване на оглед и бил върнат на ищеца с протокол от 04.03.2022г. По досъдебното производство били назначени и изготвени съдебно-оценителни експертизи за оценка на щетите на леките автомобили, като конкретно за процесния автомобил били установено щети по предната му част - предна броня, радиатори, инеркулер и други, получени вследствие преминаване през неравности по черен път. Поддържа се от ищеца, че освен тях му били причинени и неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, неудобство и невъзможност за използване на автомобила от ищеца за период почти четири месеца, защото същият бил иззет като веществено доказателство. Тези вреди ищецът оценявал на 500 лева. Посочва, че тъй като извършителят бил непълнолетен, за неговите действия солидарно следвА. да отговарят на основание чл.48 ЗЗД и родителите му, като в случая това бил вторият ответник майка му - П. Р. М., при която непълнолетният живеел и тя била единствен негов родител според данните по досъдебното производство, която имала задължение да упражнява надзор над непълнолетния си син и да го възпитава. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди солидарно двамата ответници да му заплатят сумата в размер на 1736.77 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на собствения му л.а. „****“ модел „****“ с peг.№ ****, както и сумата в размер на 500 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, неудобство и 3 невъзможност за използване на посочения лек автомобил; причинени му от извършено на 18.11.2021г. престъпление по чл.346, ал.2, т. 1, пр.1 вр. ал.1 от НК, вр.чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал.1 НК от ответника А. П. М., ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането - 18.11.2021г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответниците не подават отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.11.2022г. по Досъдебно производство № 1013/2021г. по описа на РУ гр.Хасково при ОД на МВР Хасково, Пр. пр. № 5299/2021г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, непълнолетният А. П. М., ЕГН **********, е освободен от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки по ЗБППМН и е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 1013/2021г. по описа на РУ гр.Хасково при ОД на МВР гр.Хасково, представляващо прокурорска преписка № 5299/2021г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, водено за престъпление по чл.346, ал.2, т.1, предл.1 вр. ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от НК.
По делото съдът допусна събиране на гласни доказателства.
От разпита на свид. А. Х. А., който е син на ищеца, се установява, че А. откраднал колата на баща му на 17.11.2021г., около 23.30 часа. Сутринта, когато се събудили, видели, че колата я няма. Тогава се обадили на полицията. Баща му започнал да се притеснява и не се чувствал добре.
Разбрал кой е откраднал колата, защото вкъщи имало камери и се виждало кой и как я е откраднал. Намерили колата с полицията на черен път. След като полицията дошла, взели автомобила за целите на разследването и колата доста дълго време била в полицията. Нямали право нито да я видят, нито да я погледнат, за да разберат какво се случва с нея. Твърди, че баща му не се чувствал добре от случилото се.
От заключението на назначената по делото съдебна авто-техническа експертиза съдът установи, че действителната пазарна стойност на лек автомобил марка „****“, модел“****“, с рег. № ****, собственост на Х. А. Х., възлиза на сумата от 7 000 лева с ДДС. Вещото лице дава заключение, че 4 оценката на имуществените вреди на автомобила е равна на сумата от 1736.77 лева без ДДС и 2084.12 лева с ДДС.
При така възприетата фактическа обстановка се налага извода за основателност на исковата претенция.
Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. И за да се приеме, че е налице деликт, всички тези елементи трябва да съществуват в единство. Безспорно се установява, че на 18.11.2021г., ответникът А. П. М. е извършил като непълнолетен деяние, осъществяващо признаците на предвидено в закона престъпление по чл.346, ал.2, т.1, предл.1, вр. ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от НК. Несъмнено се доказа по делото, че ответникът А. П. М. противозаконно е отнел моторно превозно средство /лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № *****/ от владението на ищеца Х. А. Х., без негово съгласие с намерение да го ползва и е последвала повреда на превозното средство, за което е освободен от наказателна отговорност като непълнолетен, но са приложени възпитателни мерки по ЗБППМН. С оглед изложеното, съдът намира, че в конкретния случай е налице както противоправно деяние, извършено от ответника А. М., така и вина и нанесени вреди, тъй като се е наложил ремонт на автомобила в резултат на това, че същият е бил повреден от деянието, извършено от ответника. От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза е видно, че оценката на имуществените вреди на автомобила е равна на сумата от 1736.77 лева без ДДС /доколкото по делото няма данни на ищеца да са били издавани фактури за извършения ремонт на собствения му лек автомобил/. Наред с казаното, съдът счита, че се установи безспорно и наличието на причинна връзка между извършеното от ответника противоправно деяние и настъпилите увреждания по собствения на ищеца лек автомобил. Предвид това, съдът счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които съществуват в обективно единство. В тази връзка намира предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за доказан по основание и следва да се уважи като такъв в пълния предявен размер, съобразно заключението на вещото лице, а именно – за сумата от 1736.77 лева.
По делото съдът по несъмнен начин установи, че вследствие така 5 претърпения инцидент, ищецът е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения от случилото се, невъзможността да използва собствения си автомобил за почти четири месеца и породеното от този факт неудобство при извършване на ежедневните му дейности. Що се отнася до размера на обезщетението, разпоредбата на чл.52 от ЗЗД изисква справедливостта да бъде обвързана с конкретни обективно настъпили и установени обстоятелства. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем страданията на пострадалия.
Съдът, като отчете всички доказателства по делото, намира, че е необходима сума в размер на 500 лева за обезщетяване на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в най-пълен обем, поради което искът в тази му част се явява доказан и основателен в пълния предявен размер.