Решение № 74 от 23.04.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Радомир, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от Р. ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730100078 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 557, ал. 1, т.

2, б. „а“ КЗ.

В исковата молба се твърди, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ Г. ф. изплатил по щета № ....../08.11.2021 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2264,22 лева на К.Е.В., причинени на лек автомобил, марка „Нисан“, с рег. № М ..... ВР, при ТПТ, настъпило на 25.10.2021 г. на АМ „Струма“.

Виновен за настъпилото ПТП бил ответникът Р. Г. А., който управлявал лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № РК ...ВС, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Сочи, че произшествието настъпило на 25.10.2021 г., като ответникът, управлявайки процесния лек автомобил, при движение с несъобразена с пътните условия скорост по АМ „Струма“, в района на тунел „Мало Бучино“, застига и удря отзад спрялото МПС - лек автомобил, марка „Нисан“, с рег. № М ....ВР и по този начин причинява процесното ПТП.

Пострадалият К.Е. В. се обърнал към Г.ф. за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди и по образувана щета № ......./08.11.2021 г. УС на ГФ определил обезщетение в размер на 2264,22 лева, която сума била изплатена на молителя с платежно нареждане от 23.12.2021 г.

С регресна покана ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до настоящия момент задължението не било изплатено.

1

За събиране на възникналото вземане ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано ч. гр. д. № 954/2023 г. по описа на РдРС, в рамките на което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед било подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, което обуславяло правния интерес на Г. ф. от предявяването на настоящия положителен установителен иск.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Р. Г. А. дължи на Г. ф. сумата в размер на 2264,22 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № ...../08.11.2021 г. във връзка с ПТП, настъпило на 25.10.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. С писмена молба моли съда да постанови решение при признание на иска и да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и признава изцяло предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

С молба от 19.04.2024 г. ищецът е поискал постановяването на решение при признание на иска на основание чл. 237, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки, визирани в чл. 237 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, а именно същият в проведеното открито съдебно заседание е признал иска и своята отговорност на основание чл. 237, ал. 1, вр. ал. 4 ГПК, както и с оглед на представените доказателства с исковата молба, искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу него ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което да се уважи предявеният иск, без същото да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 190,56 лева, от които 90,56 лева – внесена държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Г. А., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „М.“, бл. ., ет. ., ап. .дължи на Г. ф., с ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.И.“ № .. сумата в размер на 2264,22 лева (две хиляди двеста шестдесет и четири лева и двадесет и две стотинки), представляваща изплатено от Г. .ф. обезщетение по щета № ......./08.11.2021 г. във връзка с ПТП, настъпило на 25.10.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Р. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „М.“, бл. ., ет. .., ап.

.ДА ЗАПЛАТИ на Г.ф., с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.

И.“ № . сумата в размер на 190,56 (сто и деветдесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща направени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

3