Определение № 786 от 28.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 786 гр. София, 27.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20241001000362 по описа за 2024 година

С молба вх. № 27277 от 24.10.2024г. по описа на съда, адв. Т. П. Н., като пълномощник на М.

Т. П., е поискал изменение на постановеното по делото Решението № 542 от 26.08.2024г. по въззивно търговско дело № 362 по описа за 2024 година на Апелативен съд – София, в частта за разноските, с която М. Т. П., с ЕГН **********, е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК 000694959, като правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК 831558413, сумата от 9 456лв. с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Искането е с оглед своевременно направено от ищеца възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, като се иска вместо сумата 9 456 лв. на ответника „Обединена българска банка“ АД, като правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“

ЕАД, да бъде присъдена по - малка сума, определена по правилата на чл.7, ал.2 от

Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения въз основа на сумата 12 800 евро, какъвто е размерът на исковата претенция, в редакцията на посочената наредба от преди изменението, публикувано в ДВ бр. 88 от

2022 г., предвид Решение на СЕС /втори състав/ от

25 януари 2024 година по дело

С- 438/22, вкл. по отношение на чл.2, ал.7 от наредбата.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК

„Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК 000694959, като правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК 831558413, чрез адв. Георги Събев, е представила отговор - молба вх. № 29915 от 18.11.2024г. по описа на съда, в който поддържа становището за неоснователност на исканото изменение, съответно за правилност на постановеното решение, в частта, за разноските, по подробно изложени съображения.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни изводи:

Искането за изменение на решението в частта за разноските е допустимо - направено е в законоустановения срок по чл.283 ГПК, вр. с чл.248, ал.1, предл.1 ГПК, от активно легитимирано лице - страна в производството, представило списък за разноските по чл.80 ГПК до приключване на последното заседание в настоящата инстанция/л. 28/.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

В решението съдът е разгледал своевременно направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК от процесуалният

1 представител на ищеца, като е приел същото за неоснователно.

Иска се присъждане на по - малка сума, определена по правилата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения въз основа на размерът на исковата претенция /12 800 евро/, в редакцията на посочената наредба от преди изменението, публикувано в ДВ бр. 88 от 2022г., предвид Решение на СЕС /втори състав/ от 25 януари 2024 година по дело С- 438/22, вкл. по отношение на чл.2, ал.7 от наредбата.

Искът е предявен като частичен за сумата от 12 800 евро при пълен размер на вземането от 283 840 евро, като не се оспорват: представените от ответника доказателства за направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 9 456 лв. с ДДС / фактура №3148/15.04.2024г.; платежно нареждане за същата сума от

18.04.2024г.; движение по сметка/; размера на дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено върху пълния размер на вземането /283 840 евро или 555 142,66лв./, независимо за каква част от него е предявен искът в случая за 12 800 евро или 25 034,62лв./, съгласно чл.2, ал.7, вр. с чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 26 304,28лв.

Съгласно чл.5, ал.5 от Конституцията на

Република България, нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В случая в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана на 04.11.2022г. не е предвиден друг срок за влизането й в сила, поради което направените с нея изменения влизат в сила на 8.11.2022г. /В този смисъл Определение № 1318 от 13.12.2023г. на ВКС по ч.т.д.№1749/2023г., II т. о., ТК/.

Предвид изложеното, след като към момента на осъществяване на разхода 18.04.2024г., материалноправната норма на чл.2, ал.7 на Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция, ДВ, бр.

88/04.11.2022г./ е в сила, то същата следва да бъде съобразена, както е направил съда, съответно не са налице основания изменение на решението в частта за разноските и определяне на дължимото минимално адвокатско възнаграждение по правилата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения въз основа на размерът на исковата претенция /12 800 евро/, в редакцията на посочената наредба от преди изменението, публикувано в ДВ бр. 88 от 2022г.

Позоваването на Решение на СЕС /втори състав/ от 25 януари 2024 година по дело С438/22 не обосновава различен извод от направения, тъй като размера на дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 26 304,28лв., а страната претендира сумата от 9 456 лв. с ДДС, което е съответно на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените действия по осъществяване на възложената и оказана правна помощ. Съдът е присъдил в цялост претендираното от страната възнаграждение при съобразяване на диспозитивното начало, което е в много по - малък размер от дължимото, което по същество съответства на

Решение на СЕС /втори състав/ от 25 януари 2024 година по дело С- 438/22.

Предвид изложеното, след като съображенията в молбата по чл.248, ал.1 ГПК са неоснователни, искането следва да бъде оставено без уважение.

Воден от изложените мотиви,

Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.248, ал.1 ГПК, направено с молба вх.№ 27277 от 24.10.2024г. по описа на съда, от адв. Т. П. Н., като пълномощник на М. Т. П., за 2 изменение на постановеното по делото Решението № 542 от 26.08.2024г. по въззивно търговско дело № 362 по описа за 2024 година на Апелативен съд – София, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3