Определение № 42 от 22.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Кюстендил, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500541 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на Д. К. Т., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника й адв.АС.ИК. от АК –Кюстендил, против определение №1459 от 30.11.2023г. на Районен съд (РС) – Кюстендил гр.д.№1081/2023г. по описа на съда, в частта му, с която е прекратено производството по делото, на основание чл.129 ал.3 от ГПК, и е върната подадената от Д. К. Т. против Б. С. Т. искова молба.

В частната жалба се претендира отмяната на атакувания съдебен акт. Излагат се съображения за неправилност на същия, с твърдения, че дадените от съда указания за отстраняване на нередовности са били неясни и противоречиви, но при все това са били изпълнени от ищцата, както и, че прекратителният акт е бил постановен преди да изтече срокът за изпълнение на дадените указания. Изразява се мнение за тенденциозност в отношението на районния съд към представляващия ищцата адвокат.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Делото пред РС-Кюстендил – гр.д.№1081/2023г. - е било образувано по искова молба на Д. К. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.Кюстендил ул.„Гороцветна“ №35, подадена чрез пълномощника й адв.АС.ИК. от АК –Кюстендил, против Б. С. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил ***, ет.5. в исковата молба е посочено, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си са придобили жилищен имот – апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр.Кюстендил, ул.

„Раковски“ №42, ет.12, ап.56, с площ от 62.87 кв.м., ведно с прилежащо таванско помещение №8, с площ от 4.20 кв.м. Ищцата е посочила, че за закупуване на имота съпрузите изтеглили кредит, който обезпечили с ипотека, задълженията за погасяване на който изпълнявала само тя. Посочила е, че е продала през 2021г. свой наследствен имот и цялата сума от продажбата внесла по сметката, обслужваща кредита, както и, че след прекратяването на брака само ищцата заплащала вноските по кредита. При тези твърдения ищцата е поискала да бъде постановено решение, с което да се прекрати съсобствеността между страните по отношение 1 на посочения имот, като делбата бъде допусната при права 49/50 ид.ч. за ищцата и 1/50 ид.ч. за ответника. В исковата молба ищцата е заявила, че се задължава да погаси остатъка от ипотечния кредит.

Районният съд е давал указания на ищцата да отстрани нередовности на исковата молба, като представи поправена такава, в която да посочи ясно при какви квоти иска да се допусне делбата, като съобрази, че искането под условия и с обещание за поемане на задължение е недопустимо. В определение с №984/22.08.2023г. КнРС е счел, че нередовностите не са били отстранени и е прекратил производството по делото, както и е върнал исковата молба.

В развилото се пред ОС-Кюстендил производството по проверка правилността на посоченото определение – производство по в.ч.гр.д.№406/2023г. по описа на ОС-Кюстендил - въззивната инстанция е постановила отменителен съдебен акт и е врънала делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като е посочила, че за редовността на исковата молба за делба е достатъчно да се твърди наличие на съсобственост, възникнала на конкретно основание и непрекратена по надлежния ред, с отправено искане за прекратяването й, без за редовността на исковата молба да е необходимо посочване на квотите, при който се иска делбата да бъде допусната. Същевременно, КнОС е отбелязал, че част от твърденията в исковата молба сочат на вероятност ищцата наред с делбата да се позовава и да претендира наличие на частична трансформация на лично имущество, поради което е посочил, че районният съд дължи даване на указания на ищцата е посока да заяви дали предявява иск с правно основание чл.23 ал.2 от СК за установяване частична трансформация на лично имущество по отношение на придобития по време на брака с ответника недвижим имот, ако предявява такъв иск – да формулира петитум в този смисъл, както и да изложи твърдения относно придобивната стойност на имота, размера на вложените средства, които твърди да имат личен произход и основанието, на което твърди, че средствата имат личен произход.

В изпълнение на указанията на въззивната инстанция КнРС с разпореждане с №4318/12.10.2023г. е оставил исковата молба без движение и е указал на ищцата, че в 1седмичен срок от предявяване на исковата молба следва да конкретизира претенцията си и да разясни фактическата страна на спора, като посочи дали предявява иск с правно основание чл.23 ал.2 от СК за установяване частична трансформация на лично имущество по отношение на придобития по време на брака с ответника апартамент, ако предявява такъв иск – да формулира изричен петитум в този смисъл, а в обстоятелствената част на исковата молба да посочи твърдения относно придобивната стойност на процесния апартамент, размера на вложените средства, които твърди да имат личен произход и основанието, на което твърди, че средствата имат личен произход.

В молба от 24.10.2023г. адв.Ас.Икономов е посочил, че имотът е бил закупен по време на брака между страните с лични средства на ищцата и само тя внася погасителни вноски по кредита; цената, на която е придобит апартаментът, е 39 200 лева, от които 7 840 лева са заплатени лично от Т. на продавача; средствата са придобити от продажба на наследствен имот от нея и майка й; за останалата сума е сключен договор за ипотечен кредит, по който вноски е правила и прави само ищцата.

С разпореждане с №4669/02.11.2023г. КнРС, след като е намерил, че указанието не е изпълнено, е дал нови указания на ищцата, а именно – в 1-седмичен срок от получаване на препис от съобщението, ищцата да изпълни точно дадените й с предходното разпореждане указания и в случай, че не предявява иск с правно основание чл.23 ал.2 от СК да посочи това изрично.

В молба с вх.№11535/13.11.2023г. адв.Икономов е заявил, че съгласно дадените указания, моли да се приеме, че на основание чл.23 ал.2 от СК, в следствие на трансформация на лично имущество, след прекратяване на СИО, ищцата е собственик на 2 посочените в исковата молба идеални части. Приложени са и документи, с искане да се приемат като доказателства.

С разпореждане с №4975/21.11.2023г. районният съд, след като е приел, че дадените указания не са били изпълнени, е оставил исковата молба отново без движение, като е указал на ищцата, че в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, с поправена искова молба, с препис за ответника, следва да: изложи в пълнота обстоятелствата, на които се основава иска, както и да посочи в какво се състои искането, като формулира ясно такова към съда за произнасяне по възражение или иск за частична трансформация на лично имущество по отношение на придобития по време на брака недвижим имот, в случай, че предявява такъв; ако предявява такъв иск – да формулира изричен петитум в този смисъл, а в обстоятелствената част на исковата молба да посочи придобивната стойност на процесния апартамент, размера на вложените средства, които твърди да имат личен произход и основанието, на което твърди, че средствата имат личен произход. Ищцата е предупредена, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Препис от разпореждането на съда, ведно със съобщение, възпроизвеждащо диспозитива на същото, е връчен на адв.Икономов на 24.11.2023г.

На 28.11.2023г. адв.Икономов е подал молба, в която е посочил, че дадените указания са идентично с предходни такива, които вече са били изпълнени, което е квалифицирано като действие, насочено да злепостави пълномощника пред клиента му, поради което е формулирано искане за отвод на докладчика.

На 30.11.2023г. КнРС е постановил обжалваното определение, в което, проследявайки хронологията и естеството на даваните към ищцата указания и предприетите действия по изпълнението им, е формулирал извод, че същите не са били изпълнени, не е била представена поправена искова молба с препис за ответника; липсва формулирано ясно искане, сочещо да е предявен иск по чл.23 ал.2 от СК, нито са били изложени обстоятелствата, които са били указани. Искането за отвод на съдебния състав е намерено за неоснователно и е оставено без уважение, а поради неизпълнение на дадените указания, производството по делото е прекратено, като исковата молба е върната на ищцата.

ОС-Кюстендил, в настоящия му състав, след като прецени изложените по-горе факти, приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.

Съдът счита, че обжалваното определение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК, когато ищецът не отстрани в дадения от съда срок нередовностите на исковата молба, същата заедно с приложенията се връща.

Прилагането на посочената в процесуалния закон санкция е абсолютно обусловено от изтичането на дадения от съда срок за отстраняване на нередовности, тъй като ищецът разполага с възможността да предприеме съответни действия в рамките на целия предоставен му срок. Това важи и в случай, че в течение на срока ищецът прояви активност по изпълнение на указанията – той отново ще има на разположение целия срок, а задължение на съда е да изчака срокът да изтече и едва тогава да преценява дали и в каква степен са изпълнени дадените указания.

В случая, с разпореждането с №4975/21.11.2023г. районният съд е предоставил на ищцата 1-седмичен срок от получаване на съобщението, в рамките на който да предприеме действия по изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности. Този срок съвпада със законовия, визиран в чл.129 ал.2 изр.1 от ГПК. Съобщението е връчено на ищцата, чрез 3 пълномощника й, на 24.11.2023г., което, съгласно чл.45 изр.2 от ГПК, се счита за лично връчване.

Според правилото на чл.60 ал.4 от ГПК, срокът за изпълнение на указанията изтича на 01.12.2023г.

Видно е от изложеното, че районният съд е приложил неблагоприятната последица да прекрати делото, поради неотстраняване на нередовности в срок, преди този срок да изтече, тъй като определението, което е постановил е от дата 30.11.2023г.

Само на посоченото основание обжалваното определение се явява неправилно, следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При връщане на делото районният съд следва да съобрази, че независимо дали се предявява от ищцата иск с правно основание чл.23 ал.2 от СК или не, респ. дали такъв иск е редовно заявен или не, това не се отразява на факта, че районния съд е сезиран и с иск за делба на съсобствен имот. Следва да се съобрази още, че част от дадените на ищцата указания са изпълнени, в резултат на което чрез наслагване и съпоставяне на фрагментарно заявяваните твърдения, става ясно, че Т. претендира да се установи по отношение на ответника, че по силата на трансформация на лични средства, получени от продажбата на собствен наследствен имот, на стойност 7 840 лева, същата е едноличен собственик на част, надхвърляща 1/2 ид.ч. от придобития по време на брака имот; явно е, че ищцата счита за лични и средствата, които е заплащала за погасяване на кредит, но техния размер не е посочила.

Районният съд следва да съобрази, че на ищцата се дължи даване на ясни указания в пълнота, които да доведат до съответствие на исковата молба със законовите изисквания, а именно: 1/ да посочи своя адрес – посочването на съдебен адресат е процесуална възможност, която не дерогира императивното правило на чл.127 ал.1 т.2 от ГПК; 2/ да изложи конкретни твърдения относно следните правнозначими факти – кога е бил сключен бракът между страните; кога е бил прекратен; кога е било закупено жилището на стойност 39 200 лева; от единия или от двамата съпрузи е закупено; каква е стойността на кредита, отпуснат за закупуване на имота (за част от тези факти са представени документи, но ищцата следва да има предвид, че документите се представят за доказване на твърдения, не могат да заместят липсата на такива и не могат да служат като средство за въвеждането им в процеса); кога и какъв наследствен имот ищцата е продала и сумата от 7 840 лева съответства ли на сумата, получена за нейния дял при продажбата; освен тази сума (7 840 лева) твърди ли ищцата да са влагани други лични нейни средства при закупуването на процесния имот и ако да – на каква стойност и от какво естество са тези средства; ищцата да посочи вън от 1/2 ид.ч., която притежава по силата на прекратената съпружеска имуществена общност (СИО) какви идеални части твърди да са нейна лична собственост от имота, по силата на твърдяната трансформация на лични средства към момента на придобиването му; 3/ в съответствие с твърденията и в случай, че желае да предяви иск, да отправи ясно искане към съда и ако счита, че притежава повече от 1/2 ид.ч. от съсобствения имот, да посочи какви права над тези желае да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата притежава от жилищния имот, в резултат на трансформация на лични средства при придобиването му; 4/ да посочи цена на иска за собственост, съобразно идеалните части, които претендира да се установи, че са нейна собственост, в случай, че предявява иск за установяване на частична трансформация. Ищцата също така ще следва да заплати и съответната държавна такса за разглеждане на съединения с иска за делба иск за собственост, ако предявява такъв иск, но на същата следва да се укаже, че твърденията й за частична трансформация могат да бъдат въведени по делото и чрез възражение, в който случай не се следва посочване на цена на иска, петитум, съответстващ на иск за собственост и заплащане на държавна такса, но във всички случаи трябва да е ясно какви права счита за 4 нейни лични по силата на трансформацията, на какво лично имущество (лични средства) и въз основа на изложените от нея в пълнота факти. Исковата молба подлежи и на вписване в Службата по вписванията, за което също следва да се дадат съответни указания.