Решение № 98 от 10.10.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Русе, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Михаил Драгнев при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно търговско дело № 20224501000146 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славиянска“, № 29, ет.

7, представлявано от управителя Н. П.П., чрез юрк. Я.П., против Решение № 228 от 24.02.2022г. по гр. д. № 3283 по описа за 2021г. на Русенски районен съд, в частта, с която е прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 330133/24.06.2019г. между М. В. Й. и „Сити Кеш“ ООД.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, изразяваща се в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да постанови свое, с което да отхвърли предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се взема становище за правилност и законосъобразност на акта в обжалваната му част. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди първоинстанционното решение в тази му част.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в предвидения за това преклузивен срок и срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 24.06.2019г. е сключен Договор за паричен заем № 330133 между 1

„Сити Кеш“ ООД - кредитор и М. Й. - кредитополучател. Отпуснатият кредит е в размер на 800 лв. и следва да бъде върнат на 11 месечни вноски в периода 24.07.2019г. – 25.05.2020г. Лихвата по кредита е в размер на 40,05%, а ГПР е изчислен и посочен в договора в размер от 47,84%. В чл. 8 от Договора е предвидена неустойка за предоставяне на обезпечение в размер на 986,18лв., разсрочена на месечни вноски към кредита.

Към кредитора са били направени плащания от страна на длъжника в размер на общо 1013,68 лв., което се установява от приложени приходни касови ордери и Разписка от 25.07.2019г.

Твърди се, че на 04.03.2021г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания „Сити Кеш“ ООД цедира на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД вземането по Договор за паричен заем № 330133 срещу М. Й.. Към договора липсва Приложение № 1, което представлява неразделна част от него. Без приложението не може да се установи дали процесното вземане е едно от прехвърлените с договора за цесия такива.

От изготвена Съдебно-икономическа експертиза се установява, че към ГПР са включени единствено разходите за ГЛП в размер от 40,05 %, докато ако бъде включена сумата, дължима за неустойка по чл. 8 от Договора, ГПР би бил 544,83 %. Също е констатирано, че общо отнесените от кредитора суми за погасяване на заема са в размер на 573,50лв., докато сумата от 440,18лв. е разпределена за плащане по Договор № 273410 от 14.02.2019г.

/друг активен кредит, предоставен на М. Й../

В заседание от 24.01.2022г. ищцата чрез процесуалния си представител признава, че дължи сумата от 226,50лв. и прави отказ от иска си в тази му част, съответно производството относно тази сума е било прекратено.

От изготвена Почеркова експертиза се констатира, че текста на Договор за паричен заем № 330133/24.06.2019г. е с шрифт от семейството „Times New Roman”, а общите условия към него са с шрифт „Aral”, както и че двата текста са с различен размер – височина и ширина на буквените знаци.

При така установената и от първоинстанционния съд фактическа обстановка, същият е достигнал до правилния извод, че Договор за паричен заем № 330133 е недействителен и М. Й. не дължи на „Сити Кеш“ ООД и на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сумата от 1502,10лв.

Съдът констатира, че ГПР не съответства на изискванията на ЗПК. В настоящия случай посоченият фиксиран годишен лихвен процент по договора е 40,05%, а годишният процент на разходите – 47,84%. Чл. 8 от Договора, вр. чл. 6 от същия и чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ действително предвиждат заплащането на обезщетение/неустойка, ако в тридневен срок заемополучателят не предостави обезпечение чрез безусловна банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ. От друга страна в чл. 8 от Договора е описано, че неустойката в размер на 987,18 лв. се разсрочва заедно с всяка от погасителните вноски, т.е. е с един и същи падеж, като към определените месечни вноски се добавят суми за неплатена 2 неустойка/обезщетение. С тази клауза кредитодателят реално уговаря допълнителна печалба за себе си, която се равнява на повече от 100% от чистата стойност на кредита (800 лв.) и очевидно няма характера на неустойка/обезщетение, макар и в договора да е записана като такава.

Изискванията за предоставяне на посочените обезпечения след сключване на договора и начисляване на неустойка при непредставянето им всъщност размества финансовия риск, като го прехвърля върху заемополучателя.

Кредитора, тъй като предоставя такъв вид услуги, е длъжен или да провери предварително имущественото състояние на длъжника си, или да отчете риска от невъзможност за погасяване на кредита, като го добави в общия размер на разходите чрез уговаряне на по-висока лихва или друго плащане.

Неоправдано е да се прехвърля риска от неизвършване на проверка на имуществото на кредитополучателя върху него с помощта на този вид неустоечни клаузи, които не са били отчетени при определяне на ГПР. Освен това тази неустойка е разсрочена на погасителни вноски едновременно с останалите видове плащания по договора за заем, от което следва изводът, че това всъщност представлява прикрита договорна лихва в полза на заемодателя. Поради тези съображения същата е трябвало да бъде включена в калкулациите на ГПР. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което, на основание чл. 22 ЗПК, води до недействителност на целия договор за потребителски кредит, като в този случай на кредитодателя търговец се дължи само чистата сума по заема на основание чл. 23 ЗПК.

Неоснователни са оплакванията в жалбата относно приетото от вещото лице, че при изчисляването на ГПР са били отчетени всички предвидени в ЗПК разходи по кредита. Въпросът, кои суми представляват разходи по кредита и следва да се включват при калкулиране на ГПР, е правен и влиза в компетентността на съда, а не на вещото лице. Тук следва да се посочи, че експерта приема, че ако бъде включена сумата, дължима за неустойка по чл. 8 от Договора, ГПР би бил 544,83 %.

Също така съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, като според чл. 11, ал. 2 ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит. Тълкувани систематично посочените норми поставят изискване за еднаквост на шрифта на договора и общите условия към него. В случая от изготвената почеркова експертиза се установява, че текста на Договор за паричен заем № 330133/24.06.2019г. е с шрифт от семейството „Times New Roman”, а общите условия към него са с шрифт „Aral”, както и че двата текста са с различен размер – височина и ширина на буквените знаци. Тоест договора и общите условия не отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което на осн. чл. 22 от ЗПК отново води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, която в случая е 800лв. – главница. Длъжника е погасил сумата от 3

573,50лв. и е направил отказ от иск за сумата от 226,50лв., представляваща неплатена част от главницата. С оглед горното съдът намира, че останалата претендирана от кредитора сума в размер от 1502,10лв., включваща лихви, неустойки и други разходи по кредита не се дължи.

С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд за правилно и законосъобразно и намира, че следва да бъде потвърдено.

По разноските, направени във въззивната инстанция:

След като жалбата е оставена без уважение разноски се дължат само на процесуалния представител на въззиваемия в размер на 335.15 лв. – минималния предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 МРАВ, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА за предоставена безплатна правна помощ.

Мотивиран така Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 228 от 24.02.2022г. по гр. д. № 3283 по описа за 2021г. на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славиянска“, № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П.П. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. В. Т. от АК-Русе, ЕГН:

**********, сумата от 335.15 лв. за предоставена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4