Решение № 3549 от 01.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3549 гр. Пловдив, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330117070 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по депозирана искова молба на Г. С. Г. , с ЕГН: **********, с адрес: с. ****, обл. ****, ул. „*****“ № *** против против „Кредит Гарант БГ“ ООД, с ЕИК: 203107568, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 11, с която е предявен установителен иск, с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 26 , ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на гаранция с № ***** от ***** г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК .

Ищецът излага, че във връзка с Договор за потребителски кредит с №****** от **** г. същият е сключил Договор за предоставяне на гаранция с № ***** от ***** г. с ответника с цел обезпечение на сключения Договор за потребителски кредит. Ищецът излага, че по силата на Договор за предоставяне на гаранция се задължил да заплати на „Кредит Гарант БГ“ ООД сумата от 372 лева, като излага подробни съображения за нищожност на сключения между страните Договор за предоставяне на гаранция с № ****** от ****** г. Предвид гореизложеното настоява за прогласяване нищожността на сключения между страните договор и претендира присъждане на направените по делото разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД. В отговора се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът признава сключването на Договор за потребителски кредит с №******* от ****** г., сключен между него и ищеца Г. С. Г., както и сключването на Договор за предоставяне на гаранция с № ***** от ****** г.

Оспорва обаче твърденията за нищожност на процесния договор, във връзка с което излага подробни съображения. Настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на разноски, включително и сумата от 360 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между ищеца Г. С. Г. и дружеството „Нет Кредит“ ООД е било налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № *******г.

С изготвения по делото доклад е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните и обстоятелството, че между Г. С. Г. и „Кредит Гарант БГ“ ООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция с № ***** от ******г. В чл. 1, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция е постигнато съгласие ответникът, в качеството си на гарант да издаде гаранция в полза на "Нет Кредит" ООД за сума в размер на 444 лева, като за целта ищецът следва да заплаща в полза на ответника месечно възнаграждение в размер от 62 лева.

Във връзка с цитираните два договора, следва да се съобрази следното, обстоятелствовто, че въпреки че всеки един от посочените два договора формално да представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на гаранция по кредита /без всякаква друга възможна алтернатива/ в срок до края на следващия ден от сключване на процесния договор за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за издаване на гаранцията, ведно с основното задължение по кредита. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че по отношение преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, както и ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В разпоредбата на чл. 4 от процесния договор за предоставяне на гаранция е предвидено, че уговореното възнаграждение не постъпва в патримониума на "Кредит Гарант БГ" ООД, а е уговорено като част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя "Нет Кредит" ООД по банкови сметки, които са идентични с посочените в договора за потребителски кредит. По този начин икономически по слабата страна /наредителят/ се е задължил да заплати на гаранта 2 възнаграждение, което се дължи от момента на издаване на гаранцията, съвпадаща с датата на сключване на договора за кредит – ******г., без значение дали е изправна страна по същия.

Съдът счита, че уговореното в чл. 1, ал. 2 от договора за предоставяне на гаранция задължение за заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност.

С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извода, че чрез сключването на процесния Договор за предоставяне на гаранция с № ******* от ******г. се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на "Нет Кредит" ООД. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор за потребителски кредит е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 43, 67%, но в същия не е включено възнаграждението за предоставената банкова гаранция, възлизащо на месечната сума от по 62 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него е определена под условие за всеки ден, за който е в сила гаранцията, не е включена в ГПР, посочен в договора за кредит като при включване на възнаграждение от договора за предоставяне на гаранция, действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното вчл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за заем.

Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че процесният договор противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника.

Така сключеният договор за предоставяне на гаранция противоречи на закона.

От договора за потребителски кредит е видно, че предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за гаранция е видно, че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план. Нещо повече уговорено е, че дължимото месечно възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 62 лева следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за кредит и по посочените от "Кредит Гарант БГ" ООД банкови сметки на кредитодателя "Нет Кредит" ООД. Заслужава внимание и обстоятелството, че дължимите по договора за предоставяне на 3 гаранция плащания ще бъдат събирани от кредитодателя "Нет Кредит" ООД за сметка на гаранта "Кредит Гарант БГ" ООД, както и че плащането на дължими по този договор суми на "Нет Кредит" ООД, ще се считат за валидно плащане към "Кредит Гарант БГ" ООД.

Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат кредит в размер на 400 лева, а е уговорено възнаграждение за предоставена гаранция е в общ размер от 372 лева, доколкото е предвидено задължение за кредитополучателя да заплати шест месечни вноски по договора за кредит, което означава и шест месечни вноски по договора за предоставяне на гаранция, тоест шест месеца по 62 лева, представляващи размера на дължимото възнаграждение за предоставено поръчителство, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. Изложеното води до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до неговата нищожност.

Във връзка с гореизложеното, следва да се вземе предвид и текста на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, в която е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за възнаграждението по договора за "гаранция", който по своя характер е такъв за предоставяне на поръчителство, цели заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на кредита.

Предвид всичко изложено следва да се обоснове извода, че предявеният иск е основателен и доказан изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 50 лева – заплатена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № ***** г. ( действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие) за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. М. от АК – ****** сумата от 400 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. С. Г., с ЕГН:

**********, с адрес: с. ****, обл. ****, ул. „******“ № ***** и „Кредит Гарант БГ“ ООД, с ЕИК: 203107568, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 11, че сключеният помежду им 4

Договор за предоставяне на гаранция с № ***** от ****** г. е НИЩОЖЕН поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и противоречи е с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит Гарант БГ“ ООД, с ЕИК: 203107568, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 11 да заплати на Г. С. Г. , с ЕГН: **********, с адрес: с.

*****, обл. *****, ул. „*****“ № ***** сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща направени съдебно – деловодни разноски по настоящото дело.

ОСЪЖДА на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № ******г. „Кредит Гарант БГ“ ООД, с ЕИК: 203107568, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 11 да заплати на адв. Д. В. М. от АК – ******, с адрес: гр. *****, бул. „******“ № ****, ет.*****, ап. **** сумата от 400 /четиристотин/ лева с ДДС, представляваща осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото на Г. С. Г., с ЕГН: **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________п______________ 5