Определение № 1525 от 11.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1525 гр. София, 11.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501266 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение № 1240 от 28.04.2026 г. по гр. дело № 450/2026 г. на Софийския окръжен съд e повдигнат спор между Софийски окръжен съд и

Варненски окръжен съд за подсъдността на исковото производство, образувано възоснова на искова молба с вх. Рег. № 33346 от 18.11.2025 г. от регистратурата на Варненски окръжен съд.

Настоящият състав на САС, след запознаване с данните по делото, установи следното от фактическа страна:

Исковото производство е образувано пред Варненски окръжен съд на 18.11.2025г., възоснова на искова молба подадена от Д. В. Ш. срещу търговското дружество „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага, че дружеството е извършило противоправно премахване на съществуващи тръбопроводни трасета, през които минава инсталация на топлоподаване в собствения ѝ жилищен имот (апартамент) и общите част в сградата, в която се намира обекта. Твърди, че ответното дружество е изградило нови съоръжения на различни места от първоначалните, самоволно и без необходимите законосъобразни администритавни актове, като с тези действия, ответното дружество ѝ нанесло вреди, (имуществени и 1 неимуществени – стр. 23-24 от исковата молба), изразяващи се разрушаване на конструктивни елементи от самата сграда и създаване на притеснения относно безопасността за живота и здравето на ищцата, създаване на стресова среда в собствения и имот, необходимост от преместване в друг жилищен имот, включително предприемане на действия по ликвидиране на собствеността върху необезопасеното жилище, влошаване на здравословното състояние в следствие от преживян стрес от разрушаване на жилищния имот и т.н., обобщено, създаване на несигурна, рискова битова среда.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени фактически твърдения за противоправността на деянията, извършени в възоснова на незаконосъобразни административни актове, издадени в нарушение на ЗУТ и ЗУЕС.

В петитума към исковата молба, ищцата е посочила, че претендира обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 35 000 лева и обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 71 000 лева, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на извършване на деликтите. Наред с осъдителната претенция, по реда на чл. 210 от ГПК ищцата е съединила обективно, кумулативно един установителен иск, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът възоснова на незаконосъобразни административни актове е извършил противоправни действия в нейният имот.

Исковата молба, с това съдържание е била и продължава да е нередовна.

С определение № 5296 от 24.11.2025г. , постановено по реда на чл.

129 от ГПК, Варненският окръжен съд е оставил производството по делото без движение като е дал две указания към ищцата, първото, да обоснове правен интерес от предявения установителен иск и второто, да посочи краен момент на претенцията за забава. Вместо изпълнение, ищцата е поискала отводът на съдия-докладчика. След проведено производство по реда на чл. 22, ал. 2 от ГПК, с определение № 5353 от 27.11.2025 г. съдията-докладчик А. С. е отведен от разглеждане на делото, на основание чл.22, ал. 1 т. 6 от ГПК. Същото производство е 2 проведено и от докладчиците съдия А. Я. (определение № 5389/01.12.2025 г.) и съдия К. В. (определение № 5428/03.12.2025 г. ).

Докладчикът, съдия Й. Д. е постановил повторно съдебен акт по реда на чл. 129 , ал.2 от ГПК, с който е поискал от ищцата да отговори на други конкретно поставени въпроси, различни от поставените от отведения съдия-докладчик. В срока за отговор, ищцата е поискала и неговия отвод. С определение № 5562/10.12.2025г. докладчикът е отведен от разглеждане на делото.

Последвали са отводи на съдиите Н. Д. (определение № 5587/11.12.2025г.), М. М. (определение № 5608/12.12.2025г.), И. Д.

(определение

№

5641/16.12.2025г.),

И.

П.

(определение

№5672/18.12.2025 г.), Д. С. (определение № 5710/19.12.2025г.), И. В.

(определение №5750/23.12.2025 г. ), К. И. (определение № 12/05.01.2026 г.), М. К. (определение № 35/07.01.2026 г. ), Н. С. (определение № 77/08.01.2026 г. ), В. Г. (определение № 118/12.01.2026 г. ), З. К.

(определение № 209/14.01.2026 г. ), С. П. (определение № 261/16.01.2026 г.), К. В. (определение № 291/19.01.2026 г. ), Р. К. (определение № 318/20.01.2026 г. ), М. К. (определение № 353/21.01.2026 г. ), Ц. Х.

(определение № 387/22.01.2026 г. )М. Т. (определение № 446/26.01.2026 г. ), С. Т. (определение № 462/27.01.2026г.), Р. Р. (определение № 484/28.01.2026 г. ), Д. С. (определение № 525/29.01.2026 г. ).

Докладчикът, съдия Деница Добрева, в определение № 597/03.02.2026 г. постановено по същото гражданско дело № 2494/2025г. не е констатирала нередовност на исковата молба и е постановила акт по реда на чл. 118 от ГПК. В своето определение, Варненският окръжен съд приема, че след като сградата, в която се намира жилищния имот на ищцата е бил топлофицирана към момента, в който тя е придобила собствеността, собственикът е в договорно отношение с ответното дружество и това съждение е заключил, че ищцата предявява исковете си в качеството на потребител и в това качество е приложима специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК. Служебно е изследван настоящия адрес на ищцата и исковото производство е изпратено на Софийски окръжен съд.

Определението е обжалвано с частна жалба от ищцата пред 3

Варненски апелативен съд, който в производство по реда на чл. 121 от ГПК е потвърдил определената местна подсъдност на Софийски окръжен съд.

Исковото производство е изпратено на Софийски окръжен съд, който е образувал гр.д. № 450 по опис на СОС за 2026 г. С определение № 1109/14.04.2026 г. Софийски окръжен съд е повдигнал препирня за подсъдност между Варненски окръжен съд и Софийски окръжен съд пред Софийски апелативен съд, който с определение № 1306 от 21.04.2026 г. постановено по ч. гр.д.№ 1113/2026 г. е обезсилил определението на съдията-докладчик като недопустимо и е върнал делото на Софийски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия.

С определение № 1240 от 28.04.2026 г. Софийският окръжен съд, сезира отново Софийски апелативен съд с препирня за подсъдност по реда на чл. 122 от ГПК.

За да повдигне повторно спора за подсъдност по реда на чл. 122 от ГПК, съдията –докладчик се е мотивирал акта си вида на предявените искове като е приел, че исковете за непозволено увреждане, не произтичат от договорните отношения между спорещите страни, в които безспорно ищцата е потребител, а произтичат от твърдения за извън договорна облигационна връзка, възникнала по повод на деликти, поради което по отношение на тези искове не важат правилата на чл. 115 от ГПК. Посочил е, че независимо от развилото се производство по чл.

121 ГПК, повдигането на спор за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК е допустимо, защото Софийският окръжен съд не е взел участие при разглеждането на този въпрос от Варненски апелативен съд.

Изложил е тезата, че двете производства не са идентични, защото компетентността на въззивния съд в хипотезата на чл. 121 от ГПК е на Варненки апелативен съд, а компетентността в хипотезата на чл. 122 от ГПК е на Софийски апелативен съд, допълвайки, че произнасянето на Варненският окръжен съд, не дрогира правомощието на Софийски апелативен съд, когато тези две равни по степени съдилища се произнасят по различен ред, макар и предмета на частно-правните спорове, да се припокрива частично относно местната подсъдност на 4 едно и също исково производство.

При така установените обстоятелства от фактическа страна, настоящият състав на Софийски апелативен съд, приема следното от правна страна:

Според чл. 122 ГПК спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд, а ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото.

Спорът, с който настоящият съд е сезиран, касае подсъдността на исковото производство. Подсъдността е родово понятие. Бива родова и местна. Цената на исковете като критерий за определяне на розовата подсъдност, сочи, че компетентен е окръжния съд, на основание чл. 104 т. 4 от ГПК. Спорът за подсъдността е повдигнат от компетентен съд, а именно Софийски окръжен съд, на който е предоставено правото да сезира горестоящия съд, а именно Софийски апелативен съд.

Софийският окръжен съд притежава процесуалната легитимация да инициира производството, защото той е последният приемащ съд по смисъла на чл. 122 от ГПК.

Спорът за подсъдност между две съдилища е различен предмет от спора за подсъдност иницииран от ищцата, поради което произнасянето по спора за местна подсъдност на Варненски апелативен съд, не е процесуална пречка за настоящия съд да се произнесе по повдигната препирня за подсъдност. Със своя акт, Софийски апелативен съд нито отрича нито потвърждава вече определената от Варненски окръжен съд местна подсъдност, а се произнася по спора между две отделни съдилища. Възможно е произнасянето по същество да доведе до съвпадение в определената по реда на чл. 121 от ГПК местната подсъдност или правния ефект от настоящото произнасяне да измени местната подсъдност, по реда на чл. 122 от ГПК.

Доколкото по реда на чл. 122 от ГПК не е възможно да се определи компетентния съд без преценка, не само на местна, но и на родова подсъдност, то тя следва да бъде разгледана, макар и да не е поставен изобщо като спорен въпроса за родовата подсъдност. Тази необходимост 5 разкрива съществената разлика между двете производства.

По отношение на родовата подсъдност подобна процедура по чл.

121 ГПК въобще не се е развила, поради което разглеждането на този въпрос по реда на чл. 122 ГПК не може да бъде поставено под съмнение за допустимост, дори ако се сподели практика възприета в определение № 1306 от 21.04.2026 г. постановено по ч. гр. д.№ 1113/2026 г. по опис на САС. Развилото се производство по реда на чл. 121 ГПК не съставлява пречка за процедура по чл. 122 ГПК, дори ако спорът, както е в настоящия случай, акцентира само върху местната подсъдност.

Актовете по чл. 121 ГПК обвързват съдилищата, които са взели участие в тази процедура - първият съд, който се е произнесъл по своята подсъдността, в случая Варненски окръжен съд, както и съдът, които се е произнесъл по частната жалби по реда на чл. 121 ГПК Варненският апелативен съд. Съдът, на когото делото е препратено, не е участник в тази процедура.

Производство по чл. 121 ГПК е приключило с въззивен акт на Варненки окръжен съд. Този акт не е обжалван. Актът няма сила на присъдено нещо и не стабилизира местната подсъдност определена от Варненски окръжен съд. Ето защо за съдията – докладчик, на когото последно е разпределено делото има правомощието да повдигне настоящия спор за подсъдност, а настоящият въззивен състав притежава компетентността да се произнесе по този спор, още повече, че за разлика от предмета на делото по чл. 121 от ГПК, предметът на настоящото произнасяне касае и родовата подсъдност, която не е била предмет на разглеждане в процедурата по чл. 121 ГПК.

Възоснова на гореизложеното, настоящият състав на САС приема, че определението, с което е сезиран е валиден и процесуално допустим съдебен акт, годен да инициира производство по реда на чл. 122 от ГПК.

По същество на спора:

За да повдигне спора за подсъдност, Софийският окръжен съд приема, че осъдителните искове, се основават на твърдения за осъществен деликт и се претендират вреди от непозволено увреждане, т.е. правопораждащия факт на претендираното осъждане не е свързан с договорните отношения по повод на задължението на ответника да 6 топлоподава и поддържа в изправност инсталациите, съответно ищцата, да заплаща цената на услугата, а е свързан с противоправно поведение, което не е обект на регламента в договорните отношения помежду им.