Решение № 975 от 29.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. Плевен, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430103866 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

ИЩЕЦЪТ ***, е предявил против М. Ц. Т., ЕГН **********, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 200.00 лв.- главница на основание сключен ***; 2.70лв. - договорна лихва за периода 13.10.2021г. -13.12.2021 г.; 68.26 лв. - договорна такса „Гарант” за периода 13.10.2021г. - 13.12.2021 г.; 5.28 лв. - законна лихва за забава за периода 14.10.2021г. - 16.02.2022г.; законна лихва за забава върху главницата, считано от 23.02.2022г. до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 957/2022г. на ПлРС. Твърди се, че ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес ***като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, че в резултат на подадената заявка и предоставените от М. Ц. Т. данни, е сключен *** и желаната сума й е била 1 преведена чрез системата e-pay и получена от същата на каса на партньорски офис на ***, срещу представена от М. Ц. Т. лична карта. Твърди се, че кредитополучателят е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от ***, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. Твърди, че съгласно разпоредбите на ЗПК на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него email адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, ***, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 270.96 лв. е платимо ведно с главницата на три месечни вноски със следните падежи: 13.10.2021, 13.11.2021, 13.12.2021г. Твърди, че към 16.02.2022г. Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили, и служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, но той не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Твърди, че на осн. чл.86 ЗЗД ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 5.28 лв. Сочи, че на 23.02.2021г. е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 957/2022г. и по същото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира разноски.

Ответникът, представляван от назначен от съда особен представител, са, че исковете са неоснователни и недоказани. Оспорват се изцяло по основание и размер, оспорва се истинността на представените писмени частни документи, както и твърдението, че ответницата е кредитополучател.

Твърди се, че представените писмени документи представляват писмени твърдения на ищцовата страна, удостоверяващи единствено изгодни за нея факти, които нямат материална доказателствена сила и не доказват факта, че ответницата е сключила договор за паричен заем с ищцовото дружество и 2 като такава е обвързана от съществуващи между нея и *** облигационни отношения.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.

Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 957/2022г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК, което той е направил в дадения му от съда срок.

По делото е представен ***, сключен от разстояние между ***, *** и М. Ц. Т., ЕГН **********, с който на ответника е отпуснат кредит за в размер на 200.00лв. за срок от 3 месеца Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент 36 %, ГПР 49.7%, налице е приложение, в което е посочен погасителен план от 3 бр. вноски с обща месечна погасителна вноска – 90.32лв. /включваща и такса Гарант/, уговорен е краен срок на договора 13.12.2021г. Посочена е и общата стойност на плащанията – 270.96лв. В клаузата на чл. 4 от Договора е посочено, че кредитополучателят е избрал кредиторът да ангажира дружество ГАРАНТ, който да гарантира връщането на вноските по кредита, за което се е съгласил да заплати такса Гарант, разсрочена към месечните му вноски. В чл. 8 от ОУ са посочени условията за гарантиране на кредита, като т. 2 сочи, че предоставянето на банкова гаранция е задължително условие за отпускане на кредита, като в следващите точки е посочено, че ако не се предостави банкова гаранция, може кредиторът да предостави гаранция от посочено от него дружество – Гарант. Посочено е, че при незаплащане на вноски от кредитополучателя, Гарантът ще заплати на кредитора всички дължими суми, а след плащането им, може да търси сумата от кредитополучателя. По делото е представен на диск в електронен вид Договора, разписка за извършеното плащане от кредитора на кредитополучателя на сумата от 200.00лв., преддоговорна информация.

Представен е и договор за предоставяне на гаранция, сключен между кредитора и друго дружество – ***, което е поело задължението да гарантира 3 вземанията на кредитора по отпуснати потребителски кредити по сключени договори с кредитополучатели, ако тази опция е избрана от тях, като отговаря солидарно за изпълнението на всички техни задължения. Представена е по делото, от трето, неучастващо лице ***, разписка в оригинал от 13.09.2021г., съгласно която кредитополучателят е получил сумата от 200.00лв., подписал се е собственоръчно и е изписал имената си.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото е налице валиден договор, сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно посочената разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в раздел IV от Общите условия, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредити е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство, поради което не е налице твърдяната от ответника нищожност поради липса на съгласие. Сключването на договора е било известно на самия кредитополучател, за което недвусмислено сочи неговото явяване на каса в ИЗИПЕЙ и получаването на сумата по уговорения кредит, след което е налице саморъчен подпис на разписката за получаване на сумата, който не е оспорен.

В случая съдът констатира противоречие между сключения договор за допълнителни услуги и императивните разпоредби на закона - чл.10а от ЗПК.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява вторите. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените престации, които при договора за кредит са предоставяне на парична сума от кредитора и връщане на същата, заедно с уговорена възнаградителна лихва на определения падеж от 4 кредитополучателя. Такива са издаването на различни удостоверения от кредитора, заверени копия от договора/погасителен план, известяване със смс или по телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Уговорената между страните такса Гарант не представлява „допълнителни услуги“, а реално представлява забранена от закона такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – в случая това е такса, без която, съгл. чл. 8.2. от ОУ не може да се отпусне кредита. Така уговорена, таксата представлява скрита твърда лихва, т.к. нито в договора, нито в ОУ или допълнителен документ не е посочен кой е този гарант и има ли изпълнение от кредитора на тази клауза. При така регламентираните отношения, смисълът на тази клауза е да гарантира връщането на кредита от Гаранта, който впоследствие да търси правата си от длъжника, но в случая кредиторът не е получил сумите от гаранта, а сам търси правата си срещу длъжника в настоящето и в предходното заповедно производства. Това обстоятелство сочи неизпълнение от страна на самия кредитор и липса на основание за търсене на сума за такса.

Поради изложеното – противоречие със ЗПК и неизпълнение от кредитора, съдът приема, че сумата от 68.26лв. - договорна такса „Гарант“ не се дължи от длъжника. Следва да се отбележи, че уговорения в договора размер на таксата – 68.26лв., е в размер, надвишаващ една четвърт от размера на самия кредит от 200 лева, и това поставя в неравноправно положение потребителя - не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което не нищожна на осн. чл.

146 ал. 1 вр. с чл.143 т. 19 от ЗЗП.

По делото не се твърдя или доказа плащане по която и да било вноска от кредита от страна на ответника, вкл. и в частта й касаеща плащане по неравноправна клауза, поради което въпросът за прихващане с платена сума по неравноправна клауза не стои. Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не представлява някое от изключенията по чл.4 ЗПК. Доказа се по делото, че договорът е сключен в писмена форма, като сключен от разстояние, налице е погасителен план, съобразно изискването на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК - съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Размерът на уговорения между 5 страните ГПР - 36% не е прекомерен, касае се за фиксиран годишен лихвен процент за договор, който е със срок от три месеца и крайният размер на дължимата договорна лихва е сумиран и ясен за потребителя от погасителния план към договора. Цитираната от представителя на ответника практика в писмената защита, че размерът на възнаградителната лихва не следва да превишава трикратния размер на законната лихва не е актуална след приемането на промените в ЗПК, съобразно които за прекомерен се приема размер, надвишаващ пет пъти законната лихва. Срокът на договора /13.12.2021г./ е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.02.2022г., поради което вземането на кредитора към тази дата е било ликвидно и изискуемо.

При тези изводи на съда, основатнелни се явяват и то в претендирания размер сумите за главница, договорна и мораторна лихва, а претенцията за признаване за установена дължимостта на сумата за такса Гарант, като неоснователна – предявена на основание нищожна клауза, следва да се отхвърли.