Решение № 61 от 13.11.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Велики Преслав, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20233610200183 по описа за 2023 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от В. В. Я. с ЕГН **********, с адрес в гр.***, ул.“***“*, срещу Наказателно постановление № 0323-0002/07.06.2023 г. от Началник РУ-Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 264, ал.1 от ЗМВР, на осн.чл.53 от ЗАНН му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лв.

С жалбата се иска отмяна като незаконосъобразно на обжалваното пред настоящия съд НП, въз основа на изложени в същата аргументи, конкретизирани и в съдебно заседание и свързани с несъответна на посочената в НП фактическа обстановка, респ.неизвършване на описаното нарушение, смесване в обстоятелствената описателна част на оспорваното НП на фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР, а именно – неизпълнение разпореждания на орган на МВР и противозаконно пречене, с което е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и такова на разпоредбата на т.6 от същата норма доколкото не е посочена конкретната законова разпоредба която е нарушена виновно, предвид че описаните факти в НП касаят нарушение по чл.257, ал.1 от ЗМВР, което не се поглъща от посоченото такова по чл.264, ал.1 от ЗМВР. Сочи се, че тази неяснота нарушава правото на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, респ.да организира адекватно своята защита. Изтъква се и че ако се приеме, че жалбоподателят все пак не е изпълнил разпореждане да спре на място за порверка, то в действителност санкциониране за това нарушение няма. Възоснова на изложените основания се иска отмяна на оспорваното НП.

Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РП1 Шумен не изпращат представител в проведеното съдебни заседания, като по делото е депозирана писмена молба от АНО, чрез неговия процесуален представител, с която на посочените в молбата основания моли НП да бъде потвърдено и в полза на ОД на МВР да бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 17.05.2023 г. св.Г., св.Т., св.С. – служители при РУ-В.Преслав, ОД МВР Шумен изпълнявали задълженията си, работейки в гр.Велики Преслав, със служебния си автомобил. Към 21.00 ч., св.Г. получил информация по личния си телефон от свой източник, че св.В., когото познавали се намира в заведение „Фонтаните“ в града, до което е дошъл с автомобила си и че същият употребява алкохол. Около полунощ било получено второ обаждане от същото лице, че св.В. е напуснал заведението и е потеглил с автомобила си, което и предпоставило предприемането на съответни от страна на полиц.служители действия за извършване на проверка на получената информация. Полицейският автомобил бил позициониран до х-л „Балкан турист“, на ул.“Ахелой“ откъдето и полицейските служители възприели, че известният им л.а., марка БМВ на св.В. се предвижва идвайки от ул.“Симеон Велики“ и започнали да го следват. Същият продължил да се движи по ул.“Ал.Стамболийски“ и ускорил скоростта си, като в един момент, на ул.“Хан Аспарух“ го изгубили. При движението на служебния полицейски автомобил, същият бил без включен светлинен и звуков сигнал. Знаейки къде живее св.В. и предполагайки, че се прибере в дома си, полицейските служители се насочили натам, като, когато правели десен завой от кръстовището на булеварда, видели паркиран л.а. на св.В., на ул.“Чергубиля Мостич“, а до него били св.В. и жалбоподателя Я.. Св.Г., който управлявал служебният полицейски автомобил го паркирал почти успоредно на ул.“Чергубиля Мостич“ - на ул.“Виница“, до обособено островче разделящо двете улици, на които уличното осветление работело. Св. Т. слязъл от автомобила, насочил се към двете лица, които разпознал именно като св.В. и жалбоподателя Я. и които започнали да се отдалечават вървейки по тротоара на ул.“Чергубиля Мостич“ от паркирания автомобил и им дал устно разпореждане да спрат с думите: „Стой, полиция!“, допълвайки, че това следва да направят до автомобила за да им се извърши проверка. Такива разпореждания отправени към двете лица с указание да спрат и че изхождат от полицаи, дали и св.Г. и св.С., които както и колегата им били облечени с полицейски униформи със светлоотразителни жилетки.

Двете лица погледнали към полицейските служители и продължили да вървят по тротоара на улицата, като при последващи устни разпореждания започнали да подтичват. Св.Г. и св.С. се насочили към двамата, минавайки напряко през тревните площи като продължавали да дават команди към двете лица, които същите не изпълнили. Едва при настигането им от полицейските служители, св.В. и жалбоподателя Я. спрели, като малко преди това от ателието си на ул.“Чергубиля Мостич“, излязъл и св.К.. При последващата извършена им проверка, св.В. заявил, че той е управлявал собственото си МПС и му била взета проба, която не установила наличие на алкохол и наркотици в същия.

Н а място, свидетелят Г. съставил срещу В. Я. АУАН за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за това, че до дом №19 на ул.“Чергубиля Мостич“ не изпълнявял многократно отправените устни полицейски разпореждания да остане до л.а.БМВ собственост на В., продължил по ул.“Чергубиля Мостич“ 2 подбягвайки и застигнат до дом №15 на окло 50 м. от паркирания автомобил, с което съзнателно и противозаконно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба.

При предявяване на акта, жалбоподателят отразил, че има възражения , които конкретизирал като такива, че автомобилът е угаснал и двамата с В. вървяли към ул.“Виница“ по ул.“Чергубиля Мостич“, след което чули „Полиция.Стой на място“ и останали за извършването на проверката, което преповторил и в снетото му Сведение. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения и в законоустановения 7-дневен срок.

Въз основа на така съставеният акт и на материалите по преписката АНО издал впоследствие процесното НП, в което изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка и правна квалификация.

На място бил съставен АУАН и насв.В. за нарушение на чл.264 от ЗМВР, както и такъв за нарушение по ЗДвП, предвид констатирано такова от полицейските служители при следването на лекият автомобил, собственост на св.В., управляван от същия, с оглед декларирането от самия него.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие, изключая приобщеноото ВД -диск, съдържащ записи на предвижването на л.а.в който са били св.В. и жалбоподателя от процесната нощ, доколкото същия не съдържа относими към релевантните за настоящото делото факти и обстоятелства. Свидетелските показания депозирани от св.Г., св.Т., св.С. са безпротиворечиви, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира изцяло показанията на тези свидетели считайки ги за обективен и достоверен източник на правнорелевантна информация като не с а налице данни, пораждащи основание за съмнение за евентуална тяхна заинтересованост или предубеденост. Следва да се посочи, че дадените от същите показания се подкрепят и от тези на св.К. по отношение на обстоятелства които същият лично е възприел след излизането от дома му, доколкото и гласните му показания са касателно възпроизведени от същия такива, за част от развилите се на процесното място събития и при които същият е видял спрелият автомобил на ул.“Виница“ с пуснати фарове, който разбрал, че е полицейски такъв от устно отправените разпореждания, възприети от него за насочени именно към св.В. и Я., които видял вдясно от себе си и към които се бил насочил минаващ през тревните площи мъж, който предвид чутото и видяното разбрал, преди приближаването му, че е полицески служител. Във връзка със заявеното от същия, че св.В. и жалбоподателя Я. са вървели и не ги е видял да бягат, то следва да се посочи, че съдът не кредитира посоченото, доколкото от една страна, при анализ на показанията се установява че заявеното от същия е допълнено с посоченото, че двете лица са били "близко един до друг", като извод за заключението че не са бягали е направено от свидетеля и предвид големината на тротоара непозволяващ според същия да бягат един до друг двама човека, а от друга посоченото противостои на кредитираните от съда показания на полицейските служители, които заявяват, че първоначално действително двете лица са вървели и в един момент, след отправените им повторно разпореждания от полицейските служители да спрат, двамата са побягнали, започвайки да подтичват. Всъщност, видно и от показанията на св.В. по 3 отношение на релевантните за предмета на делото обстоятелства, същият заявява, че при отдалечаването му от неговия паркиран автомобил е чул многократни разпореждания и постоянно „крещене“ „Стой!Полиция! Спри!“ докато вървял с Я. по ул.“Чергубиля Мостич“, което изцяло съвпада и с посоченото от полицейските служители, като изложеното от същия, че не е визуално възприел източникът на тези разпореждания и е продължил да върви - в тази си част в противовес със приетите от съда като обективни и непротиворечиви показания на св.Г., св.Т. и св.С., съобразявайки и конкретното място с налично улично осветление, облеклото на полиц.служители , съдържанието на отправените разпореждания, съдът счита, че същите не следва да бъдат кредитирани, а и предвид и отношенията на св.В. - приятелски такива с жалбоподателя и с оглед факта, че св.В. също е санкциониран за нарушение на чл.264 от ЗМР, което е и индиция за тяхната заинтересованост.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от ЗМВР.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение. Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се оспова и от страна на жалбоподателя, че на процесната дата се е намирал на ул.“Чергубиля Мостич“, заедно със св.В., където на двамата им е била извършена полицейска проверка. Преди това, се установи, че са били давани многократни и недвусмислени устни разпореждания насочени към същия за преустановяване на движението му за извършването на проверка, като се установи и че същите са изхождали от полицейски служители, униформени полицейски служители, възприети са от жалбоподателя, но същият въпреки това е побягнал подтичвайки. В случая е налице идеална съвкупност доколкото с едно деяние въззивникът е осъществил съставите на две адм. нарушения. Действително, неизпълнението на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, и противозаконното пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си са уредени в ЗМВР като изпълнителни деяния на две отделни административни нарушения – по чл.

257, ал. 1от ЗМВР, и по чл. 264, ал. 1от ЗМВР, но в разглежданият случай според фактическото описание на нарушението в НП, нарушителят следва да носи отговорност именно по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР , като в този смисъл и съдът намира за неоснователни възраженията на защитата за неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно константана съдебна практика изпълнителното деяние на "противозаконното пречене" може да бъде осъществено както с активни дейстивя така и чрез бездействие. В горната насока са налице редица Решения на ВКС досежно престъплението по чл. 270 от НК което включва 4 същите обективни и субективни признаци и което се различава от аналогичните му адм.нарушения по съответната степен на обществена опасност на осъществените деяния. В същите е посочено, че самият факт на отказа да се изпълни нареждане на полицейски служител не изчерпва съдържанието на противозаконното пречене на орган на власт да изпълни задълженията си, като законовият израз "пречи" предпоставя във всички случаи някакво обективно допълнително активно или пасивно поведение на дейците, насочено към възпрепятстване и осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в съотв. на закона категории лица, каквото е и в конкретния случай. В случая нарушението по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е било извършено от въззивника чрез бездействие – като не е изпълнил многократни полицейскики разпореждания и е побягнал, той е попречил на св. св.Г., св.Т., св.С. д а изпълнят задълженията си по служба.