Определение № 120 от 25.02.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Перник, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500080 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от П. И. П. срещу Определение рег. № 171/14.01.2025 г. по гр.дело №20231720100080/2023г. по описа на РС- Перник, с което оставя без разглеждане молбата за определяне на привременни мерки, относно грижата за детето и оставя без уважение молбата на основание чл.242, ал. 1 от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на Решение № 28/12.01.2025г. в частта за присъдената издръжка и да бъде издаден изпълнителен лист за присъдената издръжка.

В жалбата по изложени доводи и съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение се иска неговата отмяна.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба – М. И. К. не е подал отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и подлежи на разглеждане по същество.

Гр. д. № 80/2023г. на РС – Перник е образувано по искова молба на П. И. П. срещу М.

И. К., с предмет иск по чл. 59, ал. 9 СК, вр. чл. 51, ал. 4 СК за изменение на определения с Решение по гр.д. 1107/2020 по описа на Районен съд Сливен режим на упражняване на 1 родителски права. В хода на първоинстанционното производство с определение № 353/01.02.2023 г. на РС – Перник с е оставя без разглеждане молбата на П. И. П. за определяне на привременни мерки, относно грижата за детето, което не е обжалвано и е влязло в сила.

По гр. д. № 80/2023г. на РС – Перник е постановено Решение № 28/12.01.2025г., с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, определен е режим на лични отношения между бащата и детето, подробно описан в решението и бащата е осъден да плаща издръжка, което решение на РС – Перник видно от данните по първоинстанционното дело не е обжалвано от никоя от страните в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК.

С обжалваното Определение рег. № 171/14.01.2025 г. е оставена без разглеждане молбата на ищцата за постановяване на привременни мерки по делото, поради преценка за недопустимост на искането в производство по чл. 59, ал. 9 от СК. С другата обжалвана част на Определение рег. № 171/14.01.2025 г. е оставена без уважение молбата по чл.242, ал.1 от ГПК в частта за издръжката и издаване на изпълнителен лист за издръжката, поради преценка за липса на предпоставките за уважаването й, тъй като нормата на чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК има за цел да осигури минимални средства за отглеждане на детето само при първоначално определяне на издръжка, но не и при изменение на вече определен размер, както е в случая - не е налице първоначално определяне на издръжка, а изменение на нейния размер.

По частната жалбата срещу Определение рег. № 171/14.01.2025 г. на ПРС, с което се оставя без разглеждане молбата за определяне на привременни мерки, относно грижата за детето:

Дължимата от въззивния съд проверка за правилност на този акт се свежда до въпроса за процесуалната допустимост на молбата за постановяване на привременни мерки в производство по чл. 59, ал. 9 от СК, след като съдът вече се е произнесъл и с влязъл в сила съдебен акт по предишно дело определил мерки относно родителските права спрямо детето.

Съгласно преобладаващата практика на съдилищата, включително на ВКС, искането за постановяване на привременни мерки в производство по чл. 59, ал. 9 от СК и чл. 51, ал. 4 СК е недопустимо, доколкото не попада в изрично посочените случаи, а именно чл. 323 от ГПК, чл. 127, ал. 3 от СК и чл. 133, ал. 3 от СК, като последните разпоредби са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително и касаят висящи производства, в които предстои да бъдат определени първоначалните мерки за регулиране на отношенията на всеки от родителите с децата. Приема се, че когато с влязло в сила съдебно решение са постановени мерки относно родителските права, е недопустимо тази правораздавателна воля, макар и по спорна съдебна администрация, да бъде дерогирана чрез нови привременни мерки в рамките на ново спорно дело. Същото следва и от нормата на чл. 59, ал. 9 СК и чл.

51, ал. 4 СК, в която няма изрично допускане на привременното произнасяне при искове за изменение на родителските права, няма и препращане към правилата на чл. 323 от ГПК и чл.

127, ал. 3 от СК. Поради това в случаите като настоящия, при които вече е налице трайна 2 уредба на родителските права и на личните отношения между родителите и детето, установена с влязло в законна сила решение на съд, тази уредба действа докато не бъде установено, отново с решение на съд, наличие на новонастъпили важни обстоятелства, даващи основание за промяната им. Допустимо е определяне на привременни мерки само по реда на Закона за закрила на детето /чл. 59, ал. 10 СК/ - в този смисъл Определение № 4420 от 21.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4522/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 5594 от 3.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3839/2024 г., III г. о, определение № 93 от 10.02.2022 г. по гр. дело № 2003/2021 г. на ВКС, III г. о. и др.

Предвид изложеното до промяна на относимата законова регламентация на производството по чл. 59, ал. 9 СК и чл. 51, ал. 4 СК или до уеднаквяването на казуалната практика на различните съдилища по задължителния ред на чл. 130 от ЗСВ, настоящият въззивен състав споделя горното разрешение за недопустимост на постановяването на привременни мерки по спор за изменение на родителските права върху ненавършило пълнолетие лице. Ето защо молбата за определяне на привременни мерки по спор по чл. 59, ал. 9 от СК и чл. 51, ал. 4 СК е процесуално недопустима, което води до неоснователност на разглежданата жалба и до правилност на първоинстанционния акт, подлежащ на потвърждаване в тази обжалвана част.

По частната жалбата срещу Определение рег. № 171/14.01.2025 г. на ПРС, с което се оставя без уважение молбата на осн. чл.242, ал. 1 от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на Решение № 28/12.01.2025г. в частта за присъдената издръжка и да бъде издаден изпълнителен лист за присъдената издръжка:

С Решение № 28/12.01.2025г. по гр. д. № 80/2023г. на РС – Перник се е произнесъл по искане за заплащане на издръжката в полза на детето, дължима от бащата. Разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК урежда и случай на допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение, с което се присъжда издръжка. Това решение на РС – Перник видно от данните по първоинстанционното дело не е обжалвано от никоя от страните в срока по чл. 259, ал.1 ГПК. От служебно извършената от въззивния съд справка в ЕИСС също се установява, че и към настоящия момент против първоинстанционното Решение № 28/12.01.2025г. по гр.дело №20231720100080/2023г. на РС- Перник не е постъпила жалба, по повод на която да е образувано в.гр.д. на ПОС. Следователно Решение № 28/12.01.2025г. по гр. д. № 80/2023г. на РС – Перник към момента на произнасяне на въззивния съд по настоящото дело е влязло в сила. Това обстоятелство на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от настоящата въззивна инстанция, поради което и след като е налице влязло в сила съдебно решение, с което се присъжда издръжка, то редът по чл.242, ал. 1 от ГПК е неприложим. Казано с други думи, редът и правилата по чл.242, ал. 1 от ГПК за постановяване на предварително изпълнение на невлязло в сила решение, с което се присъжда издръжка са приложими до момента на постановяването на влязло в сила решение, което не препятства възможността да се иска принудително изпълнение на решението и издаване изпълнителен лист за издръжката, но в друго производство - по реда на чл. 405, ал. 1 ГПК въз основа на влезлите в сила решения по чл. 404, т. 1 ГПК.

3

Изложеното, макар по различни съображения, първоинстанционния акт и в тази обжалвана част. води до потвърждаване на

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение рег. № 171/14.01.2025 год., постановено по гр.дело №20231720100080/2023год. по описа на Районен съд- Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4