Определение № 31755 от 12.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31755 гр. София, 12.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110100218 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 422 вр чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК (Общ исков процес – установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед по чл.410 ГПК)

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 791/05.01.2022 г., подадена от „фирма“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, бул. „бул.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез юрисконсулт И Н срещу Н. Д. М., ЕГН **********, ж.к. л,бл.435, вх. В, ет.2, ап.52.

По допустимостта на иска

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 38075/2021 г.

Вследствие на издадена заповед по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 7246/01.08.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника Н. Д. М. на 18.08.2021 г. (л.33 от ч.гр.д.№ 38075/2021 г. на СРС), поради което едномесечният срок за подаване на възражението изтича на 20.08.2021 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК (18.08.2021 г. е събота ) Възражението е подадено на 17.09.2020 г. (л.35 от делото), поради което е подадено в едномесечният срок и е допустимо. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 15.12.2021 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 17.01.2022 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК (15.01.2022 г. е събота ). Исковата молба е подадена в съда на 05.01.2022 г., поради което е спазен преклузивният срок. Настоящото производство е допустимо.

По държавната такса:

1

Общият материален интерес на всички искове е 4077.59 лева, поради което дължимата държавна такса в заповедното производство е 2%, което се равнява на 81.55 лева. При исковото производство държавната такса е 4 % и на основание чл.415, ал.4 ГПК следва да се довнесе държавна такса в размер 81.55 лева. Същата е заплатена.

По доклада:

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Исковата претенция се основава на Договор за потребителски кредит (ДПК) и Договор за поръчителство към него, поради което при разпределение на доказателствената тежест съдът следва да съобрази разпоредбите на чл.7, ал.3 ГПК, съгласно която съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище по тези клаузи. На това основание ищецът следва да докаже, че уговорените клаузи в договора за потребителски кредит – размера на ГЛП, ГПР, лихвата за забава, такси, представляващи разходи по събирането на кредита, възнаграждението за поръчителство са индивидуално уговорени и е връчен погасителен план на длъжника. В този смисъл ищецът следва да установи действителността на договора за стоков кредит с оглед разпоредбите на чл.143-147а ЗЗПотр. и чл.

20 - 24 ЗПК.

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на договорите – Договор за потребителски кредит и Договор за поръчителство.

По доказателствата:

Към исковата молба са приложени следните документи:

1. Договор за потребителски кредит № 2093977 от 20.09.2019 г., ведно с общи условия и погасителен план;

2. Договор за предоставяне на поръчителство от 20.09.2019 г.;

3. Договор за поръчителство от 20.09.2019 г.

4. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.03.2016 г.;

5. Договор за цесия от 17.12.2020 г,;

6. Извлечение от Приложение N9 1 от 17.12.2020 г. към договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането на „фирма" ЕООД спрямо ответника е предмет на договора за цесия;

7. Потвърждение за извършена цесия - 2 бр.;

2

8.

9.

Пълномощно за уведомяване - 2 бр.;

Уведомително писмо за извършена цесия;

В отговора на ИМ е направено изявлението, че ответникът не възразява да се приемат като доказателства, но с оглед установяване на истинността на документи от 1 – 3, моли съда да задължи ищеца да представи документите в оригинал или официално заверен препис – авторството на страните и автентичността им. По отношение на документи от 5 до 8 моли съда да задължи ищеца да ги представи в оригинал или в официално заверен препис.

На първо място съдът приеме, че тези писмени доказателствени средства са допустими, относими и необходими за делото, поради което следва да бъдат допуснати.

Второ, С оглед направените възражения за липса на договор за потребителски кредит и договор за поръчителство между посочените лица, както и с оспорване истинността (авторството) на договорите, съдът приема, че на основание чл.193, ал.2 ГПК следва да укаже на ищеца да заяви найкъсно в първото по делото съдебно заседание, дали ще се ползва от представения Договор за потребителски кредит № 2093977/20.09.2019 г. ведно с Общи условия и Погасителен план, Договор за предоставяне на поръчителство от 20.09.2019 г. и Договор за поръчителство от 20.09.2019 г., като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно, че не желае да ползва тези документи.

Едва след даване на положителен отговор дали ищецът ще се ползва от посочените документи, както и с оглед оспорване истинността на документите по чл.193 ГПК, съдът следва да пристъпи към задължаване на ищцовата страна да ги представи в оригинал, с оглед евентуалното допускане съдебно-почеркова експертиза (СПЕ), а не в официален препис. Ето защо съдът следва да отложи произнасянето на тези въпроси, на този етап.

По отношение на документи от 5 до 8, съдът приема, че не е необходимо да задължи ищцовата страна да ги представи в оригинал, на основание чл.183 ГПК, тъй като същите са четливи и може да се преценят с оглед всички останали доказателства, както и разпределената тежест по делото. Ето защо това искане следва да се остави без уважение.

В исковата молба са направени искания за назначаване на съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице след запознаване с писмените материали по делото, както и с документите, съхраняване в деловодството на ищеца, както и в тези на „К“ ЕАД да отговори какъв е размерът на непогасените задължения по процесния договор за заем? Съдът приема, че искането е допустимо, въпросите са относими и необходими, но следва да отложи произнасянето след установяване на факта дали ищецът ще се ползва от оспорените документи, на основание чл.193 ГПК.

По отношение на ч. гр. д. № 38075/2021 г. съдът приема, че делото следва да се приложи към настоящото производство.

3

Предварителни въпроси

В исковата молба е поискано неприсъствено решение, но ответникът е представил в срок отговор на исковата молба, но не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие. Същевременно ищецът е заявил да се гледа делото в негово отсъствие. Ето защо не са налице основанията по чл.238 ГПК.

Липсва признаване на иска по чл.237 ГПК, поради които и тази хипотеза не е налице.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното и събиране на доказателства, делото следва да бъде з а 31.01.2024 година от 13.40 часа , за която дата да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение, а за ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 791/05.01.2022 г., подадена от „фирма“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, бул. „бул.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез юрисконсулт И Н срещу Н. Д. М., ЕГН **********, ж.к. л,бл.435, вх. В, ет.2, ап.52, с която се иска да бъде установено че по отношение на ответника съществуват вземания на ищеца (частен правоприемник – цесионер на първоначален кредитор „фирма“ ЕООД цедент), за които са издадени Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 7246 от 01.08.2021 г.

4 по ч. гр. д. № 20211110138075/2021 г. по описа на 58. състав на СРС, за следните сумите:

1 713.42 лева, произтичащи въз основа на Договор на потребителски кредит (ДПК) № 2093977/20.09.2019 г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД, които задължения са погасени чрез плащане от поръчителя по ДПК „фирма“ ЕООД, който поръчител прехвърлил правата си на удовлетворения кредитор на ищеца „фирма“ ЕАД, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.143, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД;

1 902.32 лева, дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 20.9.2019 г. между „фирма“ ЕООД и Н. Д. М., обезпечаващо Договор на потребителски кредит (ДПК) № 2093977/20.09.2019 г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.286 ЗЗД;

253.70 лева, договорна лихва, произтичащи въз основа на Договор на потребителски кредит (ДПК) № 2093977/20.09.2019 г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД, които задължения са погасени чрез плащане от поръчителя по ДПК „фирма“ ЕООД, който поръчител прехвърлил правата си на удовлетворения кредитор на ищеца „фирма“ ЕАД. на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.143, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД ;

208.15 лева, лихва за забава, считано от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (30.06.2021 г. ), произтичащи въз основа на Договор на потребителски кредит (ДПК) № 2093977/20.09.2019 г. между Н. Д. М. и „К“ ЕАД, които задължения са погасени чрез плащане от поръчителя по ДПК „фирма“ ЕООД, който поръчител прехвърлил правата си на удовлетворения кредитор на ищеца „фирма“ ЕАД на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.143, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК (30.06.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането; чл.146, ал.1, т.1 ГПК - Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ответникът Н. Д. М. е сключил договор за потребителски кредит № 2093977 от 20.09.2019 г. с „К“ ЕАД , като главницата по кредита била 1800.00 лева, ГЛП бил 20 %, а ГПР – 21.94 лева, като връщането на кредита било разсрочена на 18 анюитети вноски с начален падеж на 20.11.2019 г. Всяка вноска била в размер на 116.57 лева.

Посочва се, че кредитът е обезпечен с договор за поръчителство между ответника и „фирма“ ЕООД, както и че кредиторът „К“ ЕАД се е съгласил поръчителят да отговаря солидарно на с кредитополучателя.

Твърди се, че ответникът не е изпълнител задължението си по Договора за потребителски кредит, поради което поръчителят я е изплатил изцяло. Счита, че поръчителят е встъпил в правата на суброгиралият се кредитор.

В обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения, че на 17.12.2020 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „фирма“ ЕООД и ищеца „фирма“ ЕАД, според който договор правата на поръчителя по договора за поръчителство били изцяло прехвърлени на ищеца. Извежда правен интерес от водене на делото, тъй като ищецът – нов кредитор има правата на изпълнителният поръчител, който е встъпил в суброгиралият се кредитор по Договора за потребителски кредит № 2093977 от 20.09.2019 г.