Решение № 119 от 26.04.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Монтана, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА в присъствието на прокурора П. Ал. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20231630200421 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХ VІІІ НПК - чл.375 и сл. НПК.

Постъпило е от Районна прокуратура гр.Монтана Постановление от 29.03.2023г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК на обв.Ц. Г. Д., с посочен адрес в с.Г. Д., област М. за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 вр. с ал.1 от НК. Изложени са доводи за доказано и осъществено съставомерно престъпление от обвиняемата.

В съдебно заседание представителя на РП - Монтана поддържа обвинението, а с оглед събраните по делото доказателства и вида на производството, моли съда да приложи чл.78а НК спрямо обв.Д..

Обв.Д. редовно призована, се явява лично и със защитник адв.Ц. Д. от МАК.

Защитникът адв.Ц. Д. от АК-Монтана, упълномощена от ДП, пледира за оправдаване на обвиняемата.

Обв.Д. заявява, че не е извършила деянието и че убитото куче не е било нейна собственост.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди 1 във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:

Обв.Ц. Г. Д. живее в с.Г. Д., област М.. Тя притежавала женско куче от неустановена порода, черно на цвят с бели петна, което отглеждала от няколко години.

През пролетта на 2022г. обв.Ц. Г. Д. решила да убие отглежданото от нея животно, тъй като повече не искала да се грижи за него. В началото на месец юни 2022г. обв.Д. отвела кучето до кладенец в двора на бившето стопанство в с.Г. Д., в който нямало вода и го хвърлила вътре.

На 03.06.2022г. свидетелите В. Р. Р. и И.В.В.-Р. разбрали за извършеното от обв.Д.. Те отишли до кладенеца и видели, че кучето е живо. Св.Р. и неин приятел - Н.А.Ц. извадили животното от кладенеца с помощта на стълба. То нямало сериозни наранявания, но било силно уплашено. След като кучето било извадено от кладенеца, то веднага се насочило към имот в с.Г. Д., където обв.Ц. Д. го отглеждала.

Обв.Ц. Г. Д. видяла, че отглежданото от нея куче се е завърнало в имота.

Тя не се отказала от взетото намерение да убие животното. Вечерта на 03/04.06.2022г. обв.Д. завързала кучето със синджир в двора на обитаваната от нея къща, като го привела в безпомощно състояние. След това обв.Д. взела твърд предмет (дървена тояга), с която нанесла множество удари в областта на главата на кучето, като с тези си действия го умъртвила.

На 04.06.2022г. св.В. Р. видяла обв.Д. и се поинтересувала, като я попитала за съдбата на животното. Обв.Д. заявила, че се е ,,отървала“ от кучето, защото не може да се грижи за него. Св.Р. споделила за случилото се на св.И.-В.В.Р.. Двамата потърсили тялото на животното. Те влезли в дворното място на имота, обитаван от обв.Д. и видели тялото на убитото куче, което било с множество наранявания. Главата на животното липсвала.

Видно от заключението на изготвената в рамките на ДП № 589/22г. по описа на РУ – Монтана, съдебно-психиатрична - психологична експертиза (СППЕ) обв.Д. не се води на диспансерен учет в ПО при МБАЛ-Монтана. Тя страда от умствена изостаналост, гранична лека към умерена с умерен психорганичен синдром. Обв.Д. е с интелектуално функциониране в границите на умствена изостаналост, дебилитас трета степен към умерена умствена. В момента на извършване на деянието обв.Д. изпитвала силен гняв.

Тя е разбирала свойството и значението на извършеното при нарушен 2 самоконтрол и контрол на постъпките си. Обв.Д. може да участва в досъдебното и съдебното производство, като описаните от нея данни могат да се приемат. Наблюдава се дефицит на самоконтрол, недобра възможност за управление на импулси, емоции или желания.

Видно от уведомително писмо от 09.08.2022г., обв.Д. не се води на учет в Отделение по психиатрия при МБАЛ „Д-р СТАМЕН ИЛИЕВ“ АД гр.Монтана.

Като се имат предвид доказателствата по ДП № 589/2022г. по описа на РУ - Монтана, респ. преписка вх. № 2881/22г. по описа на РП - Монтана, съдът намира, че обв.Ц. Г. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325б, ал.2, т.2 вр. с ал.1 от НК:

- в периода 03/04.06.2022г. в с.Г. Д., община Г. Д., област М., проявила жестокост към гръбначно животно -куче, като му причинила смърт по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост, изразяващи се в завързване със синджир, привеждайки го по този начин в безпомощно състояние и нанасяне на многократни удари по главата с твърд предмет (тояга).

От субективна страна обв.Д. е проявила пряк умисъл – съзнавала е обществено опасния характер на деянието, предвиждала е обществено опасните му последици и е искала тяхното настъпване.

Обективният и всеобхватен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, приложени по ДП № 589/22г. по описа на РУ – Монтана, води до извода, че по несъмнен начин обв.Д. е осъществила състава на престъплението по чл.325б, ал.2, т.2 вр. с ал.1 от НК. Като се има предвид заключението по изготвената СППЕ, което първоинстанционния съд кредитира като компетентно изготвено, обв.Д. е годен субект на наказателна отговорност. Настоящият съд не споделя доводите на защитата за оправдаване на обв.Д.. Обвинението спрямо Д. е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303, ал.2 НПК, чрез писмените и гласни доказателства, събрани в хода на разследването по ДП № 589/22г. по описа на РУ – Монтана. Съдът кредитира показанията на св.В. Р. Р. и св.И.В.В.Р., като обективни, същите са онагледени и чрез снимков материал, приложен към ДП. Обясненията на Д. не се подкрепят от доказателствата, които настоящия съд кредитира и за израз на избрана защитна позиция. Не се оспорва, че обв.Д. има здравословни 3 проблеми, описани в заключението по изготвената СППЕ, посочени и в представеното ЕР № 90016/249/04.01.2023г., като същите биха могли да бъдат основание за смекчаване на отговорността спрямо Д., но не и правно основание за оправдаването й. Липсата на данни по ДП за това дали съответната община е полага грижи за бездомните животни, няма отношение към доказаната вина на обв.Д.. По ДП № 589/22г. по описа на РУ – Монтана, данните са, че убитото куче не е било бездомно, защото е било „отглеждано“ от Д.. По ДП липсват каквито и да данни убитото куче да се е опитало да нападне Д., подобни възражения обвиняемата не е имала в хода на разследването. Настоящият съд намира, че и тези твърдения на Д., са израз на защитната й теза, но същите не се подкрепят от доказателствата по ДП № 589/22г. по описа на РУ – Монтана.

Имайки предвид изложената фактическа обстановка, съдът признава за ВИНОВНА обвиняемата Ц. Г. Д. за извършеното деяние по чл.325б, ал.2, т.2 вр. с ал.1 от НК, като намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” НК – следва да бъде ОСВОБОДЕНА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като й се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева. В особената част на НК за престъплението по чл.325б, ал.2, т.2 вр. с ал.1 от НК са предвидени наказания о т една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева , обв.Д. е неосъждана, по отношение на същата не е прилагано освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а НК. Не на последно място имуществени вреди от престъплението не са причинени, за да се налага тяхното възстановяване или обезпечаване. Имайки предвид горните данни, настоящия съд прие, че няма пречка спрямо обв.Д. да бъде приложен чл.78а НК. Съдът установява, че не е налице която и да е от хипотезите по чл.78а, ал.7 НК, изключващи приложението на чл.78а, ал.1 – ал.6 НК.

При определяне размера на административното наказание - глоба съгласно чл.78а, ал.1 НК се съобрази, че по данни на обв.Д., същата не реализира доходи, не получава пенсия заради инвалидност понастоящем, има болен баща, тя самата има здравословен проблем и се издържа от пенсиите на родителите си, поради което съдът наложи размер на глоба предвиден в чл.78а, ал.1 НК при минимума. Съдът не определи по–голям размер глоба, тъй като липсват данни по ДП № 589/22г. по описа на РУ - Монтана и настоящето АНД № 421/23г. по описа на МРС, които да обосновават 4 налагането на по–голям размер глоба, в т.ч. предложения от обвинението размер от 2500 лева.

Според настоящият съд тежестта на деянието е висока, но когато са налице условията за приложение на чл.78а НК (както е в процесния случай), съдът е длъжен да го приложи.

При този изход на делото, обв.Д. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОДМВР – Монтана сумата 511.20 (петстотин единадесет лева, 0.20 ст.), представляваща изплатени възнаграждения на вещи лица изготвили СППЕ в рамките на ДП и да заплати по сметка на РС – Монтана - сумата 10 (десет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове.

При този изход на делото взетата мярка за неотклонение „Подписка” спрямо обв.Д. следва да бъде отменена.

На основание горното и чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемата Ц. Г. Д. – родена на ХХХХХг. в гр.М., с посочен адрес в с.Г. Д., област М., ул.Д. № 6, българка, българска гражданка, със средно специално образование, неомъжена, не работи, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че в периода 03/04.06.2022г. в с.Г. Д., община Г. Д., област М., проявила жестокост към гръбначно животно - куче, като му причинила смърт по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост, изразяващи се в завързване със синджир, привеждайки го по този начин в безпомощно състояние и нанасяне на многократни удари по главата с твърд предмет (тояга) - престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 вр. с ал.1 от НК.

На основание чл.325б, ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” от НК ОСВОБОЖДАВА обвиняемата Ц. Г. Д. от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1 0 0 0 (хиляда) лева, която следва да се заплати от обв.Д. по сметка на РС - Монтана.

ОСЪЖДА обвиняемата Ц. Г. Д. със снета по–горе самоличност да заплати по сметка на ОДМВР – Монтана сумата 511.20 (петстотин единадесет лева, 0.20 ст.) – възнаграждения на вещи лица, изготвили СППЕ в рамките на 5

ДП и по сметка на РС – Монтана - сумата 10 (десет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове.

ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „Подписка” спрямо обвиняемата Ц.

Г. Д..

Решението може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд – Монтана в 15 (петнадесет) дневен срок, считано от 27.04.2023г.

Да се изпратят на страните обявления за изготвено решение.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6