Решение № 94 от 31.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300502662 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940; против решение № 5157/19,12,2023 г., постановено по гр. д. № 2491/2023 г. на РС Пловдив, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете да се признае за установено, че Р. Г. Н., ЕГН **********; дължи на дружеството – жалбоподател суми, за които е издадена Заповед № 9098/22,12,2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18597/2022 г. на РС Пловдив, представляващи задължения по Договор за потребителски кредит № ***, сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, вземанията по който са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с Договор за цесия от 19,08,2019 г., както следва: сумата от 236,89 лв. – договорна лихва за периода от 20,11,2019 г. до 20,07,2021 г.; и сумата от 410,51 лв. – обезщетение за забава за периода от 21,11,2019 г. до 17,02,2023 г. С оплакване за незаконосъобразност на решението в обжалваните части поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска 1 същото да бъде отменено и вместо това – да бъдат уважени предявените искове за установяване дължимостта на посочените по-горе вземания.

Оспорва се изводът на РС за недействителност на процесния договор за кредит поради неспазване изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Ответникът Р. Г. Н., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940 против Р. Г. Н., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена Заповед № 9098/22,12,2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18597/2022 г. на РС Пловдив, възникнали въз основа на Договор за потребителски кредит № ***, сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, вземанията по които ищецът е придобил с Договор за цесия от 19,08,2019 г., както следва: сумата от 1378,02 лв. – незаплатена главница, ведно със законна лихва от датата на предявяване на заявлението, както и сумата от 236,89 лв. – договорна лихва за периода от 20,11,2019 г. до 20,07,2021 г.; и сумата от 410,51 лв. – обезщетение за забава за периода от 21,11,2019 г. до 17,02,2023 г.

Ответникът оспорва исковете.

С постановеното по спора първоинстанционно решение искът за дължимост на главницата е приет за основателен, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За претендираните договорна лихва и обезщетение за забава исковете са отхвърлени, като е прието, че процесният договор за кредит е недействителен поради нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Предмет на производството пред въззивната инстанция е спорът относно дължимостта на последно посочените вземания.

При извършената в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

2

Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 18597/2022 г. на РС Пловдив, за спорните вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, постановена по реда на чл. 410 от ГПК.

Длъжникът е възразил срещу заповедта и на заявителя е указана възможността за установяване на оспорените вземания по съдебен ред.

Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.

Пред настоящата инстанция са безспорни установените пред РС обстоятелства, както следва:

Между ответника и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България е сключен Договор за потребителски кредит № *** г. Със същия ответникът е получил кредит за покупка на стоки, чиято обща стойност е 1377 лв., а размерът на кредита – 1641 лв., които се е задължил да върне на 24 месечни вноски. В договора се сочи, че ГПР по кредита възлиза на 29,92 %, без конкретизация на разходите, които включва. Сочи се и „лихвен процент“:

26,46 %. С договора се сочи да се финансира и услуга „сигурност на плащанията“ – с премия в размер на 264,38 лв. В тази връзка ответникът е подписал и Сертификат за застраховка „закрила на плащанията плюс“, с който се застраховат стоките, описани в процесния договор, с покрити рискове, свързани с невъзможност или затруднения при заплащане на суми по договора, както и Договор за застрахователно посредничество, страна по който – като застрахователен посредник, е кредитодателят.

Основният спорен пред настоящата инстанция въпрос е относно това дали така определените в договора лихва и ГПР съответстват на изискванията на чл. 11 от ЗПК.

Както се посочи, уговореният лихвен процент по кредита е 26,46 %, а ГПР е посочен на 29,92 %, при посочена обща стойност на плащанията 2153,28 лв. В договора липсва посочване върху каква база се начислява лихвеният процент, дали той е годишен, както и по какъв начин е формиран 3

ГПР и какви разходи, освен посочената лихва, са включени в него.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, като дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита. В Условията към договора е посочено, че размерът на плащанията се формира от предоставената главница, в която се включва и задължението за заплащане на застрахователна премия. Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита. Невключване на застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

Процесният договор не съдържа пълна, точна и максимално ясна информация за дължимите настоящи и бъдещи разходи във връзка с кредита, което лишава потребителя от възможността да направи информиран и икономически обоснован избор при сключването му. Следователно договорът е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 т. 10 от ЗПК. Затова правилен е изводът на РС за недължимост на спорните пред настоящата инстанция суми: след отчитане на извършените от длъжника плащания се установява, че подлежащата на връщане сума, равна на чистата стойност на кредита, възлиза на 1378,02 лв. Ето защо първоинстанционното решение в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

4

В полза на процесуалния представител на въззиваемия, осъществил безплатно представителство по реда на чл. 38 от ЗА, следва да бъде определено възнаграждение в размер на 400 лв., дължимо от жалботодателя.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5157/19,12,2023 г., постановено по гр. д. № 2491/2023 г. на РС Пловдив, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете да се признае за установено, че Р. Г. Н., ЕГН **********; дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940; суми, за които е издадена Заповед № 9098/22,12,2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18597/2022 г. на РС Пловдив, представляващи задължения по Договор за потребителски кредит № ***, сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, вземанията по който са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с Договор за цесия от 19,08,2019 г., както следва: сумата от 236,89 лв. – договорна лихва за периода от 20,11,2019 г. до 20,07,2021 г.; и сумата от 410,51 лв. – обезщетение за забава за периода от 21,11,2019 г. до 17,02,2023 г.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК

203670940; да заплати на АДВОКАТ Г. Г. М., с адрес: гр. ***; сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща възнаграждение за осъществено пред въззивната инстанция процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5