Решение № 601 от 24.04.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 601

Габрово, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IX Състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЕТА СПАСОВА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЕТА СПАСОВА административно дело № 20267090700099 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на П. П. Г. от гр. Габрово срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GРАМ-1323291 от 01.03.2026 г., издадена от С. С. Е. - младши автоконтрольор към РУ Омуртаг при ОД на МВР Търговище, с която е наложена мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване регистрацията на ППС лек автомобил Фиат Стило с рег. № [рег. номер] – собственост на П. Г., който управлява МПС, след като е лишен от това право с НП № 24-0341-00011/ 14.05.2024 г., влязло в сила на 08.05.2025 г. Отнети са регистрационните табели на автомобила и свидетелство за регистрация на МПС № *********.

В жалбата се твърди, че издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна. Сочи, че с описаното в заповедта наказателно постановление (НП) № 24-0341-000112 от 14.05.2024 г., издадено от ОД на МВР Габрово му било наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. Срокът на наложеното наказание бил изтекъл на 08.11.2025 г. Процесният акт му бил съставен на 01.03.2026 г., значително след изтичане на срока на наложеното наказание, поради което липсвала обективната страна на твърдяното нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Посочва, че била налице неправилна правна квалификация на деянието. Моли съда да отмени наложените принудителни административни мерки и да му бъдат върнати регистрационните табели и регистрационният талон на автомобила.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява, поддържа жалбата, искането му по същество е за отмяна на оспорената заповед.

Ответната страна младши автоконтрольор при Районно управление – Омуртаг при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание. По делото е постъпило становище от неговия пълномощник Д. М. – гл. юрисконсулт при ОД на МВР Търговище,в което се посочва, че жалбата е допустима, но неоснователна и недоказана. Посочва, че при извършената проверка младши автоконтрольор при Районно управление – Омуртаг при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище установил, че оспорващият бил лишен от право да управлява МПС по административен ред и не притежавал валидно СУМПС. В тази връзка водачът бил неправоспособен, с което осъществил нарушение на чл. 150а от ЗДвП. При наличие на предвидените в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка административният орган действа при условията на обвързана компетентност, при което няма основание да вземе друго решение освен нормативно предвиденото. Поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на 01.03.2026 година (л. 17 - гръб), а жалбата срещу заповедта е депозирана на 11.03.2026 година, видно от входящия номер на Административен съд Габрово.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № GPAM-1323291 от 01.03.2026 година, издадена от младши автоконтрольор при Районно управление – Омуртаг при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище на жалбоподателя П. П. Г. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № [рег. номер] на собственик П. Г., който управлява МПС след като е лишен от това право по административен ред за срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на 01.03.2026 година, около 10,20 часа, на ПП I-4, км. 205+800 до бивш Винпром Омуртаг с посока на движение към гр. варна управлява собствения си лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № [рег. номер], като към момента на проверката се установило, че СУМПС на водача било отнето с НП № 24-0341-0001112 от 14.05.2024 г. на ОД на МВР Габрово, влязло в сила на 05.08.2025 г. Водачът представил СУМПС Канада с № GZ3111086, което било невалидно съгласно чл. 17, ал. 16 от Наредба I-157 от 01.10.2002 г. Водачът се движи без включени светлини за движение през деня или къси светлини. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/ наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите принудителни административни мерки. Волеизявлението за прилагането на такава мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя, е съставен АУАН серия GA № 4617275 от 01.03.2026 г. (л. 17), в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Административен съд Габрово приема, че жалбата е основателна поради следните съображения :

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП оспорената заповед е издадена от компетентен орган – младши автоконтрольор при РУ Омуртаг при ОД на МВР Търговище с делегирани правомощия съгласно Заповед № 363з-1773/ 05.09.2025 г. на ВПД Директор на ОД на МВР Търговище, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите принудителни административни мерки. Волеизявлението за прилагането на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. «а» от ЗДвП може да се приложи ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая в мотивите на принудителната административна мярка е посочено, че същата е приложена, защото жалбоподателят управлява МПС след като е бил лишен от това право по административен ред и без да притежава валидно свидетелство за управление.

По делото е приложено НП № 24-0341-000112/ 14.05.2024 г. на Началника на РУ Севлиево при ОД на МВР Габрово, с което на жалбоподателя Г. за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДВП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В същото е направено отбелязване „взет СУМПС на 08.05.2025г.“. В приложената справка за нарушител/ водач на л. 23 – гръб в частта за издаденото НП № 24-0341-000112/ 14.05.2024 г. в графа „Месеци лишаване“ е вписано „от 08.05.2025 г. до 08.11.2025 г.“. Поради което съдът приема, че наложеното наказание лишаване от право е изтърпяно от жалбоподателя за посочения период от 08.05.2025 г. до 08.11.2025 г. и към датата на проверката на 01.03.2026 г. не е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. Поради което не са били налице предпоставки за издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“, предложение четвърто от ЗДвП. В тази част издадената заповед е незаконосъобразна.

На следващо място от представената справка за нарушител/ водач (л. 23) се установи, че към датата на проверката – 01.03.2026 г. жалбоподателят е управлявал със СУМПС с изтекъл срок на валидност – до 01.08.2020 г. При извършената проверка представил СУМПС, издадено в Канада. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС, предвидено в разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП означава да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 10 от Закона за българските лични документи данни за съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата правоспособност за управление на МПС от съответната категория съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност на управление на моторно превозно средстви и реда за провеждане на проверовъчните изпити. Но същият следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти на физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Липсата на валидно СУМПС означава липса на "съответното свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. При придобито СУМПС в друга държава следва да се извърши признаване и издаване на българско свидетелство при условията на чл. 16 от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Поради което съдът приема, че към датата на проверката жалбоподателят не е имал валидно свидетелство за управление.