Определение № 721 от 04.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 721 гр. Благоевград, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500640 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от П. Л. Б., чрез пълномощник адв.А. З. Д., САК, със съдебен адрес: гр.С., ж.к.“Я.“ , ул.“Х.О.“ № 74, ет.1, ап.1 срещу определение № 866/10.05.2024г., с което е отказано изменение на решение № 246/09.04.2023г. по гр.д.№ 20/2024г. на РС Благоевград, в частта за разноските.

В жалбата се съдържат подробни аргументи във връзка с практиката на СЕС относно дължимостта на адвокатско възнаграждение и определяне на неговия размер. Анализира се подробно практика по конкретно цитирани решения на СЕС в тази връзка и на това основание се оспорва определението, с което е отказано изменение в насока увеличаване на присъдените на адвоката възнаграждения по предявените искове. Твърди се, че съдът не е преценил не само положения от адвоката труд по делото и свързаните с това правни и фактически действия, но и извършената административно – техническа дейност за организиране на делото. В тази връзка не е отчетено от съда разходите, които обичайно прави един адвокат, за да организира и поддържа дейността си, като са изброени и конкретно такива, които са дължими от един адвокат при упражняване на професията си. Изтъква се, че присъдените разноски в общ размер от 600 лв. и по двата иска не са 1 пропорционални на размера на заведените искове, уважени изцяло. Сочи се, че размерите на адвокатските възнаграждения следва да съответстват на свършената работа, но и да не се допуска предоставяне на адвокатска услуга с недобро качество. Позовавайки се на подробно обосновани в горната насока аргументи се иска отмяна на обжалваното определение, с която е отказано изменение на решението в частта за разноските и осъждане на ответната страна „Ф.Б.“ ООД, на основание чл.38, ал.2 ГПК да заплати на адв. А. З. Д. сумата от 1312,49 лв., представляваща възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ пред първата инстанция.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е подала отговор по жалбата.

Частната жалба е подадена в законовия срок, против акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Районен съд Благоевград е бил сезиран с искова молба от П. Л. Б., чрез пълномощник адв.А. Д., осъществяващ представителство на ищеца по реда и условията на чл.38, ал.2 ЗА, с която срещу „Ф.Б.“ ЕООД са били предявени следните обективно кумулативно съединени искове – за прогласяване недействителността на договор № 1129377 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между ищеца, в качеството на кредитополучател и "Ф.Б.” ЕООД, в качеството на кредитодател, на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 МПК вр. с чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД и осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 427,47 лева, представляваща недължимо платена, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на иска до плащането.

С решение № 246/09.04.2024г. предявените искове са уважени изцяло, като е прогласен за нищожен, поради противоречие със закона, договор № 1129377 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните и ответната страна "Ф.Б.” ЕООД, ЕИК: ******* е осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 1 427,47 лева, представляваща недължимо платена, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на иска - 03.01.2024г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗА на адвокат А. З. Д., сумата в 2 размер на 300 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокат по установителния иск и сумата в размер на 300 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокат по осъдителния иск , като е отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над горните размери като неоснователно.

С обжалваното определение № 866/10.05.2024г. е оставена без уважение молба с вх.№ 8658/12.04.2024г. на ищеца П. Л. Б., чрез адв.А. З. Д. – за изменение на постановеното решение, в частта за разноските като се увеличи присъденото адвокатско възнаграждение от 600 лв. на 1312,49 лв.

За да присъди горните размери за адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил процесуална защита на ищеца при условията на чл.38, ал.2 ЗА, първоинстанционният съд се е обосновал с правната и фактическа сложност на делото. Изтъкнато е, че спорът не се отличава с такава сложност, както и са съобразени извършените по делото процесуални действия от процесуалния представител на ищеца – изготвяне на искова молба и писмено становище, без явява по делото.

Изтъкнати са и подробни аргументи, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано. Дефинирани са понятията фактическа и правна сложност, като е акцентирано, че извода за това дали едно дело се отличава с такава е на решаващия съд. Направен е анализ на вече постановени от СЕС решения преюдициални запитвания по въпросите за разноските и размерите на адвокатските възнаграждение, като е мотивирано приложението им на основание чл.633 ГПК. На база този анализ е обобщено, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 0.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, ако установи, че с приложението й не се преследват легитимни цели. Направено е разграничение на възнаграждението на адвоката по сключен между него и клиента на договор, съгласно договорната свобода по чл.9 ЗЗД и дължимото на адвоката възнаграждение, осигурил защита по реда на чл.38 ЗА, като безплатна такава, както и на защитата по реда на ЗПП, при допусната правна помощ на социално слаби лица. Посочено е, че възнаграждението, дължимо по ЗПП се определя по НЗПП, чиито размери на дължимите възнаграждения са в значителна степен по-малки от минималните размери, дължими по НМРАВ, 3 която е приложима при определяне на дължимото на адвоката възнаграждение, осъществил защита по реда на чл.38, ал.2 ЗА. От това е изведен извода, че по отношение заплащане на оказваната адвокатска защита на материално затруднени лица са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в размер с принципите на конкурентност и така се установява наличие на правна уредба, която е непропорционална по отношение оказване на защита на една и съща категория лица - материално затруднени. Подобна непропорционалност е установена и при дължимото на юрисконсулта възнаграждение спрямо дължимото на адвоката, осъществил защита по чл.38, ал.2 ЗА. При този анализ е направен извода, че разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към НМРАВ не съответства на правото на ЕС, тъй като в аналогични случаи дължимите вземания са в по-ниски размери, с което изкуствено се създават икономически бариери при защита правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС в какъвто смисъл е тълкуването в решението по дело С – 438/22 на СЕС.

При тези аргументи е оказано определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в минималните размери, съобразно НМРАВ съобразно цената на всеки от исковете и съобразно на фактическата и правна сложност на делото и свършената работа по всеки от исковете съдът е определил адвокатско възнаграждение от по 300 лв. с ДДС, а над този размер искането е оставено без уважение.

При така изложените мотиви и предвид доказателствата по делото частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.78, ал.1 вр. с ал.3 ГПК с оглед изхода от спора на страните се дължат разноски, съобразно с уважената, респ.отхвърлена част от иска.

Дължат се само тези разноски, които са доказани от страната за направени по основание и размер. Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано.

По преюдициални запитвания от съдебни юрисдикции СЕС е постановил няколко решения по въпроса за разноските и размера на дължимите адвокатски възнаграждения, дължими на това основание.

На основание чл.633 ГПК, решенията на Съда на Европейските общности 4 са задължителни за съдилищата в страната и имат превес над националното законодателство.

В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски според правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални".

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

"

Според цитираните постановките на решението на СЕС, на което се позовава и жалбоподателят, е постановено, че във всички случаи съдът държи сметка и преценка дали претендираният размер разноски с оглед на конкретния случай съответстват на принципа за пропорционалност и 5 справедливост съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие със действително извършената работа от пълномощника,т.е. за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение определящ е не само и единствено размера на заявения материален интерес и съдът не е длъжен да прилага минималните размери на адвокатските възнаграждение, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако прецени, че с оглед на конкретните особености на случая определеният размер разноски не може да бъде обосновано с преследване на „легитимни цели“ .

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл.32 ЗАдв. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия-обемът и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно.