Решение № 1478 от 19.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1478

19.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IV състав

На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Петя П. M=а като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100502884 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на П. К. П. от гр. Търговище, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260107/21.08.2020 год., постановено по гр. дело № 6748/2020 год. по описа на РС-Варна, с което жалбоподателят П. К. П. от гр.

Търговище е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. Т. Р. от гр. Варна, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и на същия е наложена глоба в размер на 200 лева, на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на наведените от ответника по молбата възражения и доводи, както и в неправилен анализ и преценка на доказателствата по делото. Липсват и мотиви относно възраженията на ответника за евентуалното просрочие на подадената от молителката молба за защита. Навежда, че при положение, че актът на домашно насилие е извършен на дата 21.06.2020 год. (според направеното в съдебното заседание уточнение от процесуалния представител на молителката), едномесечният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН изтича на 21.07.2020 год. (сряда, присъствен ден), а видно от молбата и декларацията по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН, същите са подадени най-рано на 22.07.2020 год., тъй като в тях се описват събития, случили се на 21.07.2020 год. Поради това жалбоподателят счита, че молбата е недопустима и съдът се е произнесъл по недопустима молба.

Излага и съображения за неправилност на решението. В резултат на неправилна преценка и анализ на докозателствата, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е извършил твърдяния от молителката акт на домашно насилие, без да отчете, че събраните по делото доказателства не обосновават подобен извод.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което молбата Е. Т. Р. против П. К. П. за защита от домашно насилие да се отхвърли като недопустима и неоснователна.

1

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН от насрещната страна не са депозирани писмени възражения.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си.

Съдът съобрази следното:

В молбата си до РС – Варна, рег. с вх. № 39469/22.06.2020 год. молителката Е. Т.

Р. с адрес в гр. Варна е навела следните твърдения: С ответника П. К. П. са били във фактическо съпружеско съжителство. От връзката си имат родено дете. Поради заплахите на ответника за саморазправа и убийство, молителката е била принудена да напусне града, в който е живяла с ответника и да се преместила в гр. Варна. След преместването психическият тормоз упражтняван от ответника спрямо нея станал по-осезаем. На 21.06.2020 г. (неделя) при телефонен разговор между страните молителката попитала ответника M= кога ще доведе децата, които била оставила при него в гр. Търговище. По време на разговора M= започнал да и́ крещи и да я заплашва, че „ще й извади червата на улицата“ и никой няма да й помогне, че ще я убие и че няма да и́ върне децата. Твърди, че подобни сцени се разгирават всеки път, когато страните осъществяват контакт по повод вземането и връщането на децата. Навежда, че живее в постоянен страх за здравето и живота си.

Въз основа на изложеното молителката счита, че на посочената по – горе дата – 21.06.2020 год. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от ответника П.

К. П. и настоява да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката Е. Т. Р. , лично и чрез процесуален представител поддържа молбата си.

В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуален представител, оспорва молбата, счита, че е неоснователна и настоява да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че страните са живели на съпружески начала и от съвместното си съжителство имат родено дете – К.П., на 3 год. Не е спорно също, че от предишна връзка молителката Е.Р. има и друго дете – А.А., на 6 год.

Към молбата на Е. Т. Р. за защита от домашно насилие е приложена декларация по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката е декларирала, че на 21.06.2020 год. сутринта (в декларацията е посочено „вчера“ и доколкото молбата е подадена в РС-Варна с вх. № от 22.06.2020 год. – понеделник, то и описаният в декларацията и в молбата за защита акт е осъществен именно на 21.06.2020 год. – неделя), при проведен телефонен разговор между страните, ответникът я заплашил, че ще дойде където и да се намира тя и ще и́ „извади червата на улицата“. В декларацията е посочено още, че прояви на домашно насилие спрямо молителката ответникът е извършвал и в предходни периоди, изразяващи се в закани и заплахи за живота и здравето и́.

От показанията на свидетелката Р.П.Т., майка на молителката, се установява, че на 21ви юни 2020 год., неделя, била в жилището на дъщеря си, в съседната стая, и я чула да плаче. Отишла в стаята на молителката, последната включила телефона си на високоговорител и свидетелката чула ответникът да заплашва молителката, чула го да казва 2

„Ще ти разпилея червата по пътя“. След разговора молителката била силно разстроена, плачела и треперела.

От показанията на свидетеля К.М.М. се установява, че на свидетеля не му е известно ответникът Пламен M= да е осъществявал акт на домашно насилие спрямо молителката Е.Р..

Съдът не обсъжда показанията на свидетеля К.М. в останалата им част, не обсъжда и показанията на свидетеля Ю.Р., тъй като свидетелите изнасят в показанията си факти, осъществили се преди 21.06.2020 год., по време на съвместното съжителство между страните, които нямат отношение към спора.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Молбата е подадена от лице, което е било във фактическо съпружеско съжителство с извършителя, в месечния срок от твърдяния да е извършен от ответника на дата 21.06.2020 год. акт на домашно насилие против молителката и е процесуално допустима.

Оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на решението поради просрочие на подадената молба настоящият състав счита за неоснователни. Видно е, че молбата за защита е подадена в съда на дата 22.06.2020 год., същата е с вх. № 39469/22.06.2020 год. по рег. на РС-Варна, т. е., депозирана е ден след описания в молбата акт на извършено спрямо молителката домашно насилие, при което и същата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е допустима.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Според чл. 10 от ЗЗДН молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.

За да бъде квалифициран един акт като акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН той трябва е съзнателен, т. е., умишлен, като актът на физическо, психическо и/или емоционално насилие следва да е извършен с цел да накърни телесния или психически интегритет на пострадалото лице.

От анализа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че от ответника спрямо молителката на 21.06.2020 год. е извършен твърдяния в молбата акт, съставляващ акт на домашно насилие, а именно – осъществено психическо насилие.

В декларацията си по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката е посочила, че на 21.06.2020 год. сутринта, при проведен телефонен разговор между страните, ответникът я заплашил, че ще дойде където и да се намира тя и ще и́ „извади червата на улицата“.

Декларираното от молителката изцяло се подкрепя от ангажираните гласни доказателства – показанията на свидетелката Р.П.Т., която лично е възприела отправените към молителката заплахи, а също и състоянието на дъщеря си, която била силно разстроена, треперела и плачела.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Р.Т., тъй като показанията и́ са непротиворечиви и последователни, същите са в резултат на нейни лични възприятия, като от друга страна няма нито едно доказателство, което да е в опровержение на изнесеното от свидетелката Р.Т. или да ги поставя под съмнение.

3

Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда само ако няма други доказателства, които я д а оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. В случая обаче доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не само, че не е опровергана, а обратно – ангажираните от молителката доказателства, установени чрез разпита на свидетелката Р.Т. са изцяло в подкрепа на декларираните в декларацията и́ факти относно осъществения от ответника спрямо нея на дата 21.06.2020 год. акт на психическо насилие, изразяващо се в отправена заплаха за живота и здравето и́. Дори и декларацията да бъде игнорирана, установеното от показанията на свидетелката Р. Т., която лично е въприела отправените към молителката заплахи, е изцяло в подкрепа на твърденията в молбата за защита и установява в необходимата степен извършения от ответника спрямо молителката акт на домашно насилие.

Поради изложеното съдът приема, че е проведено нужното главно и пълно доказване на твърденията на молителката за извършено от ответника спрямо нея на дата 21.06.2020 год. домашно насилие – психическо насилие, изразяващо се в отправена заплаха за живота и здравето и́.

Въз основа на изложеното съдът намира, че на дата 21.06.2020 год. спрямо молителката Е. Т. Р. е осъществено от страна на ответника П. К. П. акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, а именно: психическо насилие, изразяващо се в отправена заплаха за живота и увреждане на здравето на молителката.

По тези съображения настоящият състав счита, че молбата на Е.Т.Р. е основателна и подлежи на уважаване.

С оглед вида и характера на конкретния акт, чрез който е осъществено домашното насилие, изразяващ се в психическо насилие спрямо молителката, неговата интензивност, първоинстанционният съд правилно е приел, че мярката за защита, предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН спрямо ответника е подходяща.

В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото разноски на жалбоподателя не се присъждат.

Ответницата по жалбата не е претендирала разноски и съдът не изследва за дължимостта им.

Водим от горното, съдът

РЕШИ: