Решение № 89 от 13.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Милена Б. РА.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600163 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба на подс. И. А. И., депозирана чрез защитника му адв. Д.

Д., по жалба на адв. Д. С., повереник на частните обвинители Е. О., Х. Х., С. О., Г. И. и Ф. М., и по протест на ОП-Пловдив срещу присъда с рег. № 3/09.01.2026г. по н.о.х.д.

№ 594/25г. по описа на ОС гр. Пловдив, с която подсъдимият И. е признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“ и „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл. 54, ал. 1 НК са му наложени наказания ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода при „общ“ първоначален режим и ПЕТ ГОДИНИ лишаване от право на управление на МПС, приспаднати са задържането и времето, през което е бил лишен от право на управление на МПС, и е извършено разпореждане с разноските и с веществените доказателства.

Жалбата на защитата, която е подадена в срок, съдържа бланкетно недоволство от присъдата, като без конкретни доводи се твърди нейна необоснованост и незаконосъобразност. Формулираното искане обаче се свежда до претенция за намаляване на наказанията.

С протеста, който също не е просрочен, и с неговото допълнение се възразява 1 срещу решението на окръжния съд да отхвърли обвинението за нарушение по чл. 16 ЗДвП и за особено тежък случай на престъплението, като се излагат съображения за основателност на прокурорската теза в тази й част. Настоява се за отмяна на присъдата и за осъждане по обвинението в неговата цялост. Първоинстанционният съд е упрекнат и в несправедливо занижаване на наказанията в рамките на избраната квалификация, без не се иска тяхното увеличаване.

С жалбата на частното обвинение се настоява за увеличаване на наказанията от комплексната санкция. Липсва аргументация в подкрепа на искането.

С допълнителната жалба на адв. С., депозирана след края на срока за обжалване, за първи път се изразява критика срещу оправдателния диспозитив по обвинението по чл. 16, ал. 1 ЗДвП. По-нататък се конкретизира виждането за явна несправедливост на комплексната санкция, която не била съответна на тежестта на престъплението и поради това не би постигнала целите по чл. 36 НК. В тази връзка се търси увеличаване и на двете образуващи санкцията наказания.

При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста, като синтезира и обобщи съображенията в подкрепа на претенцията за възприемане на повдигнатото обвинение в цялост. Ако не бъде прието предложението за по-тежката квалификация, пледира за увеличаване на наказанията в по-ниската санкционна рамка на приложената от ПлОС квалификация, въпреки че подобно искане не е направено с протеста.

Адв. С. препрати към изложената във въззивната жалба аргументация на искането за утежняване на санкцията.

Нейните доверители не се явиха, редовно призовани и уведомени, и не участваха в пренията.

Поверениците на частната обвинителка Х. З. адв. З. Ч. и адв. Ж. Ч. се присъединиха към заетата от другите представители на обвинението позиция.

Тя самата не се яви на заседанието и не изрази мнение по поставените въпроси.

Адв. Д. повтори лансираното при първоинстанционното разглеждане на делото становище на защитата за порок в обвинителния акт, препятствал приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК. Но постави центъра на пледоарията си върху наказанията, като посочи изобилие от смекчаващи обстоятелства, едно от които било изключително (въздействието на св. З. върху волана на управлявания от И. автомобил) и обосновавало редуциране на наказанието лишаване от свобода по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК до срок, даващ възможност за условно осъждане. Противопостави се на мнението на обвинителите за незаконосъобразност на оправдателните доспозитиви.

Другите защитници на подс. И. (родителите му) и той самият се присъединиха към обоснованото от адв. Д. искане за смекчаване на наказанието лишаване от 2 свобода, като всеки от тях изрази съжаление за произшествието.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата на частното обвинение е допустима съобразно отрицателното изискване по чл. 318, ал. 4 НПК, разгледана по същество е основателна, а протестът – изцяло неоснователен.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава 27-ма НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК.

Въз основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, посочени в мотивите на присъдата, включително с конкретизиране на мястото, на което се намират по делото, ПлОС е приел следната фактическа обстановка:

Подс. И. А. И. е роден на *** в гр. П.. Живее в с. С. Ж., обл. П.. Той е българин, български гражданин. Не е женен. Има основно образование. До задържането си е работел като бензинджия в гр. Х., а преди това и учел, и работел (като куриер) в Г. Не е осъждан.

И . е правоспособен водач на моторно превозно средство, като на 22.06.2023г. получил свидетелство за управление на МПС № 286285374 за категории М и В, валидно до 22.06.2033г.

Пострадалият С. О. Д. също бил правоспособен водач на МПС, за категории А, Б, М, ТКТ И АМ. Притежавал СУМПС № ***, издадено на 22.11.2024г. и валидно до 22.11.2029г.

На 04.01.2025г. преди обяд подс. И. тръгнал от с. Старо Железаре към гр.

Пловдив. Управлявал собствения си лек автомобил, марка „БМВ“ с регистрационен № ***, придружаван от свидетелите С. Х. А., М. Л. И. и М. Х. А., които са му приятели.

Докато се движел по главен път II 64 /гр. Карлово-гр. Пловдив/, получил позвъняване на мобилния си телефон. Обаждала се неговата приятелка св. Х. З.. Тя настоявала да се върне, за да я вземе от с. Ръжево Конаре. Подсъдимият веднага се отзовал, като след малко влязъл в с. Ръжево Конаре. Спрял колата в началото на селото, където вече чакала св. З.. Тя седнала на предната дясна седалка, а останалите се настанили отзад: задната седалка зад шофьора заел св. С. Х. А., по средата седнал св. М. Л. И., а в дясната част на задната седалка – св. М. Х. А.. Шофьорът и пътничката до него поставили предпазните си колани, а другите били без колани.

С потеглянето възникнал спор между шофьора подс. И. и св. Х. З., която недоволствала от факта, че той не се сетил сам да я покани на разходката до гр.

Пловдив.

Минути по-късно автомобилът достигнал кръстовището, образувано от пътя за 3 с. Ръжево Конаре и път II 64 /гр. Карлово-гр. Пловдив/, където спрял преди да се включи в движението по главния път. Там спорът със св. З. продължавал и в един момент подсъдимият настоял да изяснят отношенията си в гр. Пловдив, а не в колата.

Намесил се и св. М. А., който предложил на двамата да се карат на задната седалка, а той да поеме управлението. Подс. И. категорично отказал. След като автомобилът навлязъл по път II-64, спорът с приятелката му затихнал, но след малко продължил с физическа агресия от нейна страна, като със своята ръка тя ударила дясната му ръка, с която държал кормилото. Въпреки това той продължил да управлява БМВ-то и към 11:45 часа бил в района преди с. Граф Игнатиево, общ. Марица. Поддържал скорост около 99 км/ч. при максимално разрешена 90 км/ч.

Времето било слънчево, платното за движение – с асфалтово покритие, сухо, без дупки и неравности.

Имало две ленти, по една за всяка посока, разделени от хоризонтална пътна маркировка, която била единична прекъсната линия. БМВ-то заемало дясната (западната) лента, а по лявата (източната) със скорост от около 80 км./ч. се движел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ***. Зад волана му се намирал починалят С. О. Д.. На предната дясна седалка седяла също починалата негова съпруга Н. Х. Д.. Двамата били с поставени обезопасителни колани.

В района н а км. 37+800 З., която не можела да уталожи гнева си, посегнала отново с ръка. Ударила отново дясната ръка на водача, с който той държал волана.

Сетне посегнала за пореден път, при което подс. И. вдигнал дясната си ръка, за да се предпази от нов удар. Така само лявата му ръка останала върху волана и вследствие на това изгубил контрол над превозното средство. Последвало отклоняването му наляво и цялостното му навлизане в лентата за насрещно движение. Опитвайки се да върне БМВ-то в дясната лента, подсъдимият навил волана надясно, но не могъл да избегне челния удар с фолсфагена. Ударът настъпил в лентата на последния, по дължина на 14,5 - 15,00 м. южно от ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествие, а по широчина на 5-6 метра източно от западната граница на платното за движение.

Вследствие удара управляваният от подс. И. лек автомобил се обърнал и застанал по таван на пътното платно. От удара сработили въздушните възглавници на фолксфагена, като С. О. Д. и Н. Х. Д. били притиснати на седалките си. Двамата получили множество травматични увреждания и починали. Пътуващите в колата на подс. И. също получили различни уреждания, но оживели. Наред с по-леки травми св.

З . претърпяла счупване на лява бедрена кост и на десните голямопищялна и малкопищялна кости; свид. М. А. – изкълчване на лявата раменна става и разкъсно-контузна рана на лява предмишница с разкъсване на сухожилието на гръдния мускул; а свид. С. А. – кръвоизлив /хемоторакс/ в дясната гръдна половина и по-леки травми. Що се отнася до водача И., той получил фрактура в областта на кръста, която е 4 отстранена вследствие тежка оперативна интервенция.

В хода на досъдебното производство била изготвена съдебномедицинска експертиза на труп, според чието заключение вследствие настъпилото пътнотранспортно произшествие Н. Х. Д. получила гръдна травма, изразяваща се в колабиране на двата бели дроба към хилусите, с разкъсване на белодробния паренхим, разкъсване на диафрагмата с навлизане на черния дроб в гръдната кухина, излив на 200 мл. кръв в гръдната кухина; множество счупвания на ребрата двустранно, както и на гръдната кост; коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб; разкъсване на опоръка на червата; разкъсване на слезката; излив на 800 мл. кръв в коремната кухина; охлузвания в областта на лицето, кръвонасядания и охлузвания по горни и долни крайници, разкъсно-контузна рана на горния десен крайник; две разкъсно-контузни рани по долния десен крайник, счупване на лява и дясна бедрени кости; счупване на левите и десните голямо- и малкопищялни кости, счупване на таза; субарахноидален кръвоизлив.

Причината за нейната смърт – това била съчетаната тежка гръдна и коремна травма.

Установените травматични увреждания са произлезли по механизма на удар с или върху тъп предмет, имат прижизнен характер и е възможно да са вследствие на пътнотранспортно произшествие на 04.01.2025г. (при челен сблъсък между два леки автомобила).

В хода на досъдебното производство е била изготвена и съдебномедицинска експертиза на С. О. Д., съгласно която той получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в субарахноисален кръвоизлив с кръвонасядане на меките тъкани в областта на главата; гръдна травма, изразяваща се в контузия на белите дробове, счупвания на множество ребра двустранно, както и на гръдната кост, с кръвонасядания на меките тъкани около местата на счупванията; тежка коремна травма, изразяваща се в наличие на 1500мл. кръв в коремната кухина; разкъсване на задстомашната жлеза и черния дроб; други травматични увреждания: охлузвания в областта на гръдния кош, кръвонасядания в областта на корема; охлузвания по горни и долни крайници; разкъсноконтузна рана в областта на левия долен крайник, счупване на дясна бедрена кост.

Причината за смъртта на Д. е острата кръвозагуба с наличие на 1500 мл. кръв в коремната кухина в резултат на тежката коремна травма с разкъсване на черния дроб и задстомашната жлеза. Установените увреждания са получени по механизма на удар с или върху тъп предмет, имат прижизнен характер и е възможно да са възникнали вследствие челния сблъсък между двата леки автомобила на четвърти януари 2025г.

Разпечатката съдържа 47 от 144 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4f3a96d-1e07-453b-87b3-a590f48726b1