Решение № 2680 от 29.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2680 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330110561 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Б. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. „*****” № ***, ет. **, ап.

**, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д. Г. Б. и адв. К. Й. К., вписани в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *******, ул. „*******“ № ***, ет. **, офис **, моли съда да осъди ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, представлявано от И. В. В. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. Г. Г., да му заплати по банкова сметка с IBAN: *********** при „*******” АД сумата от 271, 00 евро, подлежаща на връщане като получена при начална липса на основание по сключен помежду им Договор № ******/*******г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.06.2025 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излагат съображения, че страните сключили Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, препис от който, както и от приложенията му, не получил от ответника, и по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 1 000, 00 лева. Било му разяснено единствено, че договорната лихва възлиза на 33, 80 лева и че ще дължи такса за поръчител, чийто точен размер не му бил съобщен. Същата обаче не била включена при формиране на приложимия по договора за кредит годишен процент на 1 разходите (ГПР), което съставлявало нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, водещо на основание чл. 22 от ЗПК до цялостна недействителност на кредитното правоотношение. Поради това ищецът счита, че в съответствие с чл. 23 от ГПК следва да му бъдат възстановени всички суми, платени над размера на върнатата главница. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква, че в договора, чието сключване между страните признава, ясно и недвусмислено са посочени всички разходи, които следва да заплати длъжникът, и месечният размер на дължимата погасителна вноска. В конкретния случай кредиторът оценил кредитния риск и преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то е необходимо да се предостави обезпечение от длъжника. Последният доброволно и след получаване на пълната необходима преддоговорна информация сключил договор за поръчителство с „*******” ЕАД, дружество, регистрирано в *******. Поддържа, че възнаграждението за поръчителя не следва да се включва при формиране на ГПР, доколкото то има отношение единствено към договора за предоставяне на поръчителство, който е самостоятелно правоотношение между ищеца потребител и поръчителя.

В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си пълномощник поддържа иска, а ответникът, редовно призован, не се представлява, като с Молба вх. № 96318/17.09.2025 г. отстоява заявената процесуална позиция.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

От приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им в електронна форма Договор № ******/*******г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние (л. 37 – л. 38) и приложимите към него Общи условия (л. 47 – л. 58) за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД, в сила от 01.02.2021 г., ответникът, регистриран в Регистъра на финансовите институции на Българска народна банка (БНБ) с предмет на дейност предоставяне на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими такива, от една страна като „Заемодател“, отпуснал на ищеца паричен заем от 1 000, 00 лева. Последният, от друга като „Заемател“, предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 39 – л. 46), получил заемната сума и се задължил в срок от 30 дни до 19.12.2021 г. с една вноска да му я възстанови и да му заплати лихва от 33, 80 лева при фиксиран лихвен процент от 3, 38%, или да престира общо 1 033, 80 лева при годишен процент на разходите от 49, 85%, изчислен на база общ разход от 33, 80 лева и отчитане на следните допускания: валидност на съглашението и неизменност на разходите по него за уговорения срок, изправност на договарящите и незабавно и пълно усвояване на кредита.

В общите уговорки по чл. 12 и чл. 9.8. са регламентирани правата на потребителя да се откаже от договора и да изиска извлечение по сметка за извършените и предстоящите 2 платежи.

Чл. 5 от заемния договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ******** в полза на кредитора, и след одобряването му от него, което се извършва с това на заема, обезпечителната уговорка не подлежи на отмяна нито от кредитополучателя, нито от обезпечаващото чуждия дълг лице.

Според встъпителните дефиниции и чл. 5 от Общите условия преди договорното обвързване заемодателят оценява кредитоспособността на кредитоискателя въз основа на достатъчна информация, в това число придобита от него, и ако счете за необходимо – и от справка в Централния кредитен регистър или в други бази данни, използвани в Република България, като взима предвид обезпечението, което същият може да предложи, за да повиши вероятността да бъде кредитиран, без да я изключва (в какъвто смисъл е общата уговорка по чл. 5.7.) – поръчителство от одоборен от кредитодателя: а) гарант – юридическо или физическо лице, или б) поръчител – посочено от кредитоискателя физическо лице.

На 05.11.2021 г. заемателят в качеството на „Клиент” подписал по електронен път и Договор за гаранция (поръчителство) (л. 64 – л. 66) с гарант в лицето на „******” („*********”), със седалище и адрес на управление в *******. Последното се задължило да отговаря спрямо кредитора „Фератум България” ЕООД солидарно за всички задължения на ищеца по горецитирания кредитен контракт срещу такса от 296, 20 лева, която не била включена като компонент в общия разход по кредита и в годишния процент на разходите по него.

Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 80 – л. 82), което се кредитира като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с представените от страните Справка за получени плащания (л. 89) и Справка за парични преводи за периода от 22.01.2020 г. до 15.04.2025 г. (л. 67 – л. 69), изготвена от „******“ АД, ищецът е извършил две плащания по договора за кредит в общ размер на 1 530, 00 лева, както следва: на 04.12.2021 г. – 200, 00 лева, и на 17.12.2021 г. – 1 330, 00 лева, с които е погасил задълженията за главница – 1 000, 00 лева, договорна лихва – 33, 80 лева, такса гаранция/поръчителство – 296, 20 лева, и такса за удължаване – 200, 00 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумата от 271, 00 евро като платена в изпълнение на нищожен Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, поради което искът му намира материалноправното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Разпоредбата гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

По приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се е оформила константна съдебна практика на ВКС, намерила израз в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., Решение № 134/19.04.2016 г. по гр. д. № 5577/2015 г., IV г. о., Решение № 60170/23.06.2021 г. по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., и Определение № 545/03.07.2018 г. по гр. д. № 4704/2017 г., 3

III г. о., според която искът по чл. 55 от ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника. Затова за редовността на такава искова молба е достатъчно в нея да се казва какво е дадено и че е получено без основание, като в тежест на ищеца е да докаже само даването. Задача на ответника е да наведе и да убеди съда в съществуването на основание да задържи полученото.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

В конкретния случай валидността на договора се оспорва с фактически довод за допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 12 и т. 20 от ЗПК.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

4

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.