Решение № 349 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100503587 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №1131 от 19.01.2024г., постановено по гр.дело №30480/2023г. по описа на СРС, ГО, 33 с-в, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, вр.чл.59 ЗЗД, че ответникът „Е.С.“ЕООД с ЕИК:**** дължи на ищеца „Топлофикация София”ЕАД с ЕИК:831609046 следните суми: 617,98 лева- цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г. в имот в гр.София, ж.к.****, абонатен №338016, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2023г. до погасяване на задължението, като са отхвърлени исковете за горницата до пълния предявен размер от 634,36 лева, за 13,84 лева- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021г., по чл.422 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 105,05 леваобезщетение за забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за периода 31.12.2020г.- 03.04.2023г. и за сумата от 2,87 лева- обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово разпределение за периода 01.07.2020г.- 03.04.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№18858/2023г. на СРС, 33 с-в.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца 502,84 лева разноски в исковото производство и 61,29 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Срещу решението в частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения 1 срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Е.С.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че първостепенният съд не е взел под внимание представените от него доказателства и никога не е ползвал услугите на ищеца. Ответникът никога не бил сключвал договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, нито участвал в общо събрание за избор на топлинен счетоводител. Твърди също така, че договорът с третото лице- помагач е недействителен. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените искове– отхвърлени. Претендира и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София” ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъди потвърдено.

Претендира разноски за въззивната инстанция за възнаграждение на юрисконсулт.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.59 и чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно в обжалваната част, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По делото не се оспорва, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Не се оспорва и фактът, че за процесния период не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните, както и твърдението на ищеца в исковата молба, че в случая се касае за "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр. 54 от 2012г./. Предвид това качество на ответника обстоятелството, че същият е собственик на процесния топлоснабден имот, не е достатъчно за обосноваване на извод за съществуването на облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на топлинна енергия на основание чл.153, ал.1 ЗЕ, където е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост са клиенти на ТЕ.

Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, въвеждаща писмената форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди /стопански нужди/, е императивна- установеното в нея правило е задължително и не може да бъде дерогирано от страните. Доколкото за процесния 2 период между страните не е налице писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, ползването на топлинна енергия от "небитов клиент" принципно е основание да бъде направен извод за наличие на имуществено разместване, по силата на което потребителят се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата. Следователно за ищеца е налице възможността да предяви иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване следва също така да се установи, че именно той е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи. Обогатяването на едно лице се изразява в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик. По делото не се оспорва от ответника твърдяното от ищеца ползване на процесния топлоснабден имот през исковия период именно от ответника, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства. Следователно са налице всички необходими и задължителни елементи от фактическия състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД, поради което предявеният иск е основателен.

Установено е от заключението на вещото лице по изслушаната и неоспорена в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че абонатът не е потребявал топлоенергия за отопление и подгряване на БГВ /отоплителните тела в имота са демонтирани/, а само отдадената от сградната инсталация на входа. Според заключението на вещото лице сумите за сградна инсталация са изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба към процесния период, а общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, т.е. доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия, отдадена от сградната инсталация на входа в определено количество за исковия период.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.

На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№1131 от

3

19.01.2024г., постановено по гр.дело

№30480/2023г. по описа на СРС, ГО, 33 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Е.С.“ЕООД с ЕИК:**** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК:831609046, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв. /петдесет лева/– разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4