Решение № 1390 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000500671 по описа за 2025 година

С решение № 64/28.02.2025г. на ВКС, I т.о., постановено по т.д. № 1652/24г. е отменено решение № 400/04.04.2024г., постановено по гр.д. № 415/22г. от САС по реда на чл.250 от ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от К. В. П. срещу решение № 49/26.10.2021г. на ОС-Видин, ТО, постановено по гр.д. № 99/21г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея иск над 91 000лв. до 150 000лв. и в частта за присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.

Жалбоподателят-ищец твърди, че искът е уважен в изключително занижен размер като не е съобразен лимитът на застрахователя и съдебната практика. Определеното обезщетение е в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Съдът е допуснал процесуално нарушение на принципът на непосредствеността като е основал решението си на доказателства, събрани в наказателното производство. Не е обсъждал тези, ангажирани в настоящия процес. Ценил е само част от доказателствата по делото. Неправилно е прието за основателно възражението за съпричиняване. Водачът на лекия автомобил е допуснал 1 грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. Починалият пешеходец почти е бил пресякъл платното за движение, когато е настъпил ударът. Съдът е обсъждал предимно нарушенията, допуснати от пешеходеца, но не и на водача. Изводите за основателност на съпричиняването не се основават на съвкупен и системен анализ на всички доказателства по делото.

От заключението на автотехническата експертиза се установява времето на настъпване на ПТП, скоростта на движение на лекия автомобил и предотвратимостта на удара от страна на водача при движение с разрешената от закона скорост от 60 км/ч. Починалият пешеходец не е навлязъл внезапно на пътното платно.

Съдът не е съобразил, че водачът на МПС е имал възможност да избегне удара. Оспорва изводът на първоинстанционния съд, че ако починалият е проявил минимална грижа, би избегнал фаталния изход.

Не е ясно каква е тази минимална грижа от страна на пешеходеца и как само той би избегнал удара при допуснатите груби нарушение на ЗДвП от водача.

Недопустимо е съдът да прави извод за съпричиняване като съобразява доказателства, съдържащи се в наказателното производство. Ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване възражението си за съпричиняване.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над 91 000лв. и го уважи за 150 000лв.

Сдружение „ НББАЗ“ в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва насрещната въззивна жалба. Счита я за неоснователна.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.513, ал.1 във вр. с чл.511, ал.3 от КЗ. В исковата молба ищецът К. П. твърди, че на 03.08.2020г. около 22.50ч., на път Е-79, път I-1, км. 7+431 на кръстовището при с. Рупци, лек автомобил „Мицубиши“ с немски рег. № ********, управляван от Д. Ц. Б., е нарушил правилата за движение по пътищата и е блъснал баща й В. Р. като пешеходец, който е починал. По случая е образувано ДП № 188/20г. по описа на ОДМВРВидин. За водача на лекия автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в немско застрахователно дружество, валидна към 2 датата на ПТП. Кореспондент на този застраховател е „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД. С писмо от 23.12.2020г. последното е предложило на ищеца да й изплати обезщетение за неимуществени вреди от 75 000лв. К. П. счита, че то е недостатъчно да репарира претърпените от нея болки и страдания. Поради което пасивно легитимиран да отговоря е Сдружение „НББАЗ“. К. П. е дъщеря на починалия В. Р. и тежко е приела смъртта му. Той е бил опора за децата си, разчитали са на неговата подкрепа.

Помагал им е за всичко. Смъртта му е била огромен шок за ищеца. Между двамата е имало близки отношения на обич, уважение, взаимна привързаност.

Поддържали са постоянна връзка. Ищецът не може да преодолее загубата му. Децата, независимо от възрастта си, имат нужда от грижите на родителите си. Във връзка със смъртта на баща си, К. П. е направила 50лв. разноски за посещение при психолог, които представляват имуществена вреда за нея. Затова моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от 150 000лв. като частичен от 200000лв. в едно със законната лихва, считано от 11.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и 50 лв. имуществени вреди.

Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срок оспорва исковете по основание и размер.

Прави искане за спиране на производството до приключване на наказателното дело. Оспорва отговорността на водача Д. Б. за настъпилото ПТП, механизма му и причинната връзка между вредите и инцидента. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия В. Р., тъй като не е предприел пресичане на пътното платно на регламентирано място -пешеходна пътека, както и че за него ПТП е било предотвратимо.

Не се спори, а и видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 135/ 03.08.2020г. е, че на горната дата е настъпило описаното в исковата молба произшествие.

Безспорно е, че в резултат от него е починал В. П. Р.. Видно от удостоверение за наследници № К24-АО-09-32/1/13.10.2020г. е, че ищецът е негов законен наследник.

Не се спори, че за лек автомобил „Мицубиши“ с немски рег. № ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при 3 немски застраховател, валидна към момента на ПТП.

Не се спори, че с влязла в сила присъда № 51/ 19.05.2021г., постановена от нохд№ 94/21г. от Окръжен съд- Видин, водачът на лекия автомобил Д. Б. е призната за виновен за това, че на 03.08.2020г. е нарушила правилата за движение по пътищата и е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП като е причинила смърт по непредпазливост на В. Р.-пешеходец.

Не се спори, че ищецът е предявил доброволна претенция към кореспондента на немското застрахователно дружество в страната за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 23.12.2020г. е определено такова от 75 000лв. С още две писма кореспондентът е определил за изплащане обезщетение за неимуществени вреди съответно от 90000 лв. и 100000лв. То не е било изплатено.

По делото е прието заключение на медицинска експертиза, която е посочила травмите, които е получил В. Р., че те са във връзка с ПТП и са несъвместими със живота. В кръвта му е имало концентрация на алкохол от 2, 55 промила, което е средна степен на алкохолно опиянение. При нея има значителни нарушения /затруднения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията в движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, признаци на значително потискане на централната нервна система. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

По делото е допусната автотехническа експертиза, която е дала заключение за механизма на ПТП, за наличието на видимост за съответния пътен участък, къде са се движели участниците в инцидента преди настъпването му, предотвратимостта на удара от страна на водача на МПС.

Вещото лице е посочило мястото на удара, скоростта на движение на лекия автомобил-86 км/ч., опасната му зона на спиране. При скорост от 60 км/ч., която е разрешена в този пътен участък, ударът е предотвратим при къси светлини. Такъв би бил ударът и за пешеходеца, ако е пресякъл на регламентирано за това място или е изчакал преминаването на автомобила. В съдебно заседание експертът е допълнил заключението си.

От заключението на психиатричната експертиза се установява, че ищецът е претърпяла остра реакция на стрес от смъртта на баща си. Към 4 момента на прегледа на 17.05.2021г. оплакванията са неактуални и е налична динамика на пълно възстановяване и връщане към предишния режим на живот и функциониране. Няма клинични признаци да се приеме посттравматично стресово разстройство. Тя е психично здрава, без значими оплаквания от психопатологично естество.

Съдът възприема заключенията като обективни, основаващи се на научните правила и опита на експертите. обосновани,

По делото е представена съдебномедицинска експертиза на труп № 88/2020г.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелите Т. и М. познават ищеца и нейният баща. Заявяват, че той е починал при пътен инцидент. Те депозират показания за взаимоотношенията между ищеца и починалия й баща. Какво е било емоционалното състояние на К. П., когато е научила за смъртта му, както и към момента. Двамата не са живеели заедно. Свидетелите твърдят, че починалия е бил добър човек.

Ищецът е посещавала психиатър след смъртта на баща си.

Свидетелят Д. Б. е водачът на лекия автомобил, блъснал В. Р.. Спомня си пътния инцидент на 03.08.2020г. Излага своите възприятия за него. Не е имало пешеходна пътека, но е имало знак за ограничаване на скоростта от 60 км/ч.

Съдът кредитират показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат.

Съдът не обсъжда личностна характеристика на В. Р., изготвена от Д. Т. на 31.05.2021г., доколкото представлява свидетелски показания в писмен вид, които не са допустими от процесуалния закон. Той е депозирал свидетелски показания в процеса, които да бъдат обсъдени при постановяване на съдебния акт по същество на спора. На същото основание не следва да се обсъжда и психологически статус на ищеца, изготвен от В.

Н.- психолог.

В хода на съдебното дирене са приети и други доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди за ищеца в размер на 5

130 000лв. и за основателно възражението за съпричиняване в обем на 30%.

Решението е влязло в сила в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за 45 000 лв. и за имуществени вреди за 50лв.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.513, ал.1 във вр. с чл.511, ал.3 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

Пред настоящата въззивна инстанция е поставен за разглеждане процесуален въпрос в отменителното решение на ВКС, постановено на 28.02.2025г. по т.д. № 1652/24г.: Дали въззивната жалба, депозирана на 13.12.2021г. от К. П. има характер на насрещна. В тази връзка следва да се обсъди волеизявлението, направено в отговора на въззивната жалба, депозиран от К. П. чрез нейния процесуален представител, в който изрично е посочено, че ако горната въззивна жалба е просрочена, то тя де се счита за насрещна. Съгласно чл.263, ал.2 от ГПК в срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба, която да отговоря на изискванията за въззивната жалба.

Депозираният отговор на въззивната жалба на ответника е в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и респективно насрещната въззивна жалба от 13.12.2021г. следва да се счита подадена в срок.

Процесуалното действие по подаването й е в предвидения от закона срок, поради което поражда предвидените правни последици. Няма пречка въззивна жалба, подадена извън срока за обжалване по чл.258, ал.1 от ГПК, да се счита за насрещна, ако има изрично изявление в този смисъл и ако то е направено в срока по чл.263, ал.2 от ГПК. Насрещната въззивна жалба може да бъде инкорпорирана и в отговора на подадена въззивна жалба, но тя трябва да отговаря на изискванията за редовност на въззивната жалба./ Р № 255/21.01.2014г. по гр.д. № 1437/12г., ВКС, III г.о./ Подадената от К. П. въззивна жалба на 13.12.2021г. е насрещна и има суспензивен и деволутивен 6 ефект, редовна е съгласно изискванията на чл.260-261 от ГПК, поради което следва да бъде разгледана.